В живота често има моменти, в които светът извън нас самите ни се струва толкова объркан и неконтролируем, че имаме нуждата да избягаме от всичко и от всички… Но може ли човек да избяга от самия себе си?
Отговорът на този толкова дълбоко човешки въпрос търси смайващо нежният роман „Добре сме“ от американската писателка Нина Лакур.
Носител на престижната литературна награда „Майкъл Л. Принц“, Goodreads Choice Awards номинация за „Най-добър YA роман на годината“, книга на Publishers Weekly за 2018 – това са само няколко от множеството номинации и награди, които този разтърсващо красив разказ за скръбта и непреходната сила на приятелството печели на писателката.
Майсторски написан, красив и реалистичен в емоциите си, „Добре сме“ разказва трогателна история за неочаквана любов и за сломен от тъгата дядо, който е готов на всичко за внучката си, само не и да ѝ каже истината.
„Докато минаваш през живота, си мислиш, че се нуждаеш от много неща…
Докато накрая просто заминаваш с телефон, портмоне и снимка на майка си.“
Марин не е говорила с никого от стария си живот, откакто е заминала на три хиляди мили далеч от дома. Сама в снежния Ню Йорк, който е толкова различен от обляната в слънце Калифорния, Марин е решена да остави всичко, което познава, зад гърба си. Да не споделя пред никого каква е истината за онези последни седмици след смъртта на дядо ѝ. Дори и пред най-добрата си приятелка Мейбъл.
Сега, месеци по-късно в опразненото общежитие на университета по време на зимната ваканция, Марин чака миналото ѝ да почука на вратата. Момичето, загнездило се в сърцето ѝ, което тя отчаяно се опитва да преживее. Много думи са останали неизказани, много възможности – неизползвани. Ще успее ли Марин на омекоти ръбовете на разбитото си от болка сърце? И да открие прошката, за която така силно жадува?
Нежен и интимен като шепот,
който трепти с ритъма на човешкото сърце, „Добре сме“ е трогателен разказ за любовта и копнежа, за загубата и спомените за любимите ни хора, за които всеки пази тайна вратичка в душата си.
Събрал в себе си меланхолията на мрачен зимен следобед и чувството на безизходица, такова, каквото само тийнейджърските сърца познават, „Добре сме“ сме е роман-емоция – красив като най-хубавия спомен, тъжен и носталгичен като най-хубавата песен и изпълнен с надежда като най-смелата мечта.
0 Коментара