„Древният свят накратко“ – 200 ярки изображения от миналото

„Древният свят накратко“ e нова книга от популярната преводна историческа поредица с компактни справочни издания на различни теми на „Книгомания“.

Томчето представя 200 кратки обзорни текста за Месопотамия, Древен Египет, Древна Индия, Древен Китай, Персия, Древна Гърция, Римската империя и културите на маи, инки, ацтеки и други. В книгата са включени и 200 черно-бели илюстрации на древни артефакти, архитектурни паметници и емблематични произведения на изкуството.

„Древният свят накратко“ вече е в книжарниците – това издание е подходящо за всички, които имат интерес към историята и културата и желаят да опознаят великите цивилизации от миналото по бърз и лесен начин. Справочникът е снабден също така с речник на по-специфичната терминология и с показалец за имена, понятия и битки.

Автор на справочното издание е Чарлс Филипс, автор на повече от 35 книги в областта на историята, митологията и изкуството.

„Ние сме изцяло продукт на историята“, припомня историкът в предговора си думите на Мартин Лутър Кинг Младши.

„Познаването на историята ни помага да не повтаряме грешките си, които предишни поколения са направили, и така да си осигурим едно по-добро бъдеще. Днешният сложен свят има дълбоки корени, отвеждащи ни хиляди години назад в „зората на историята“, в най-дълбока древност“, обобщава с нотка оптимизъм Чарлс Филипс.

Макар историците да си служат с разкритията на археологията, за да узнаят как е протичал животът в местообиталища, селища и светилища, основен източник на сведения обаче са писмените паметници. Най-общо казано, древната история започва наред с усвояването на земеделието, сформирането на селища и изобретяването на писмеността.

„Започналата сравнително по едно и също време древна история води до различни етапи на развитие на

отделните култури в света.

В Европа например историците приемат детронирането през 476 г. сл.н.е. на Ромул Августул – последният император на Западната Римска империя, за край на античната епоха. Това събитие сложило начало на коренни промени на Запад. Но в Северна и Южна Америка се наблюдава приемственост в развитието на цивилизацията между 1. хил. пр.н.е. и по-новото време. За тази част на света може да се приеме, че древността продължава чак до испанското нахлуване през 16. век сл.н.е.

В тази книга ще намерите 200 ярки изображения от времето на древния свят, от които са се родили толкова много съвременни идеи и изобретения. Подбрали сме както

велики математически открития

на Древна Индия, така и изнамирането на хартията и на чаената напитка в Китай. Докоснали сме се и до тайните на древните зикурати в Месопотамия, египетските пирамиди и загадъчните линии на платото Наска в Перу. Не сме пропуснали славните дела на Древна Гърция и Рим – като се започне от Омир и Сафо, мине се през първите олимпийски игри и се стигне до любовта между Марк Антоний и Клеопатра и построяването на Колизеума. Надявам се тези „моментни снимки“ на общото ни историческо минало да ви стимулират да продължите да изучавате историята, която разкрива възможните пътища на бъдещото ни развитие.“ – Чарлс Филипс.

Откъси:

Чаят

През 3. век сл.н.е. пиенето на чай станало обичайна практика в Южен Китай. Лекарят Хуа Туо записал в своя медицински трактат „Шин Лун“ (220 г. сл.н.е.), че пиенето на чай подобрява мисленето. Този обичай всъщност бил много древен – китайците вероятно са пиели чай още през 10. век пр.н.е. Според традиционните вярвания митичният император Шъннун открил чая като напитка през 28. век пр.н.е., след като няколко чаени листенца случайно попаднали в съд с вряла вода. Историците са на мнение, че отначало чаят се използвал само за медицински цели, а едва по-късно неговото пиене придобило социални измерения. През 8. век сл.н.е. китайският писател Лу Ю написал най-стария известен текст, посветен на пиенето на чай – „Чаят“. За него чаят бил символ на единството и хармонията във Вселената. В съчинението се разглеждат въпроси от историята на пиенето на чай и се дават съвети за идеалното приготвяне на чаената запарка. През 6. век сл.н.е. будистки монаси пренесли в Япония обичая да се пие чай. През 9. век сл.н.е. ритуалите на японската чайна церемония били вече твърдо установени.

Олимпийските игри

Олимпийските игри били най-известното спортно събитие на Древна Гърция, провеждано веднъж на четири години в Олимпия, близо до северозападното крайбрежие на полуостров Пелопонес. Подобни атлетически надпревари били организирани в Делфи – Питийските игри, Истмийските игри в Коринт и Немейските игри в Немея. Игрите в Олимпия били грижа на града държава Елида. Били част от религиозен празник в чест на Зевс, царя на боговете. В повечето от състезателните дисциплини участниците били голи. Най-старите олимпийски игри според запазените сведения

били проведени през 776 г. пр.н.е.

Тогава готвачът Коройбос от Елида спечелил единственото състезание – гладко бягане на един стадий (192 м), т.е. една дължина на пистата. През 720 г. пр.н.е. била добавена и надпревара на две дължини, бягане на дълго разстояние и по-късно – борба, петобой, надбягване с колесници и с коне. Гърците придали митологичен ореол на игрите, като твърдели, че техен основател е самият Херакъл, син на Зевс. Били прекратени през 400 г. сл.н.е. от римския император Теодосий І. Първите олимпийски игри в ново време са проведени през 1896 г. в Атина.

Соломон

Библейският цар Соломон е възхваляван за построяването на Първия храм в Йерусалим през 957 г. пр.н.е., а в исляма е почитан като пророк. Соломон бил син на цар Давид и на Вирсавия, съпруга на военачалника Урия. Соломон водил военни походи в Сирия, основал колонии, включително Мегидо (дн. Тел Мегидо в Северен Израел) и истинска търговска империя. Освен Йерусалимския храм царят издигнал дворец в столицата на еврейската държава и построил здрави крепостни стени. Някои историци обаче посочват, че Йерусалимският храм и фортификацията на града датират поне от един век по-късно. Соломон бил възхваляван и за мъдростта му – най-известният пример за това е неговото предложение едно бебе да бъде разсечено на две, защото две жени спорели

коя е неговата майка.

След това „соломоновско“ решение истината била открита, защото истинската му майка веднага се отказала от своята „половина“. Според традицията Соломон бил и голям поет – библейските книги „Притчи“ и „Песен на песните“ се приписват на него. Освен това царят бил и голям почитател на нежния пол или поне притежавал огромен харем. В по-късната светска традиция той бил представян и като магьосник.