„Душата на октопода“ е невероятно дълбока и пленяваща книга. В нея Сай Монтгомъри разкрива безбройните и многообразни страни на различието (между човека и октопода), като разширява представите ни за съзнанието и осветлява самата същност на това, което наричаме „душа“. . . И всъщност най-ценното в книгата е не увлекателната научна информация – при все че тя е завладяваща и поднесена изключително вълнуващо, – а омагьосващият разказ на Монгомъри, талантлива писателка-естественичка, която рисува чудесата на океанските дълбини така, както Торо се диви на лесовете в Ню Ингланд. Това казва за творбата Мария Попова, Brain Pickings.
Сай Монтгомъри е автор на двайсет документални книги с изключителна популярност, предназначени за възрастни и за деца. Докато пише книгите си, американската естественичка и писателка е преследвана от сребристогърба горила в Заир, в Коста Рика я ухапва прилеп-вампир, оцелява в змийска яма в Манитоба и се справя с дива тарантула във Френска Гвиана. Плува с пирани, електрически змиорки и розови делфини в Амазонка. И се научава да се гмурка с акваланг в желанието си да общува с октоподи.
За книгата си „Душата на октопода“ е удостоена с
Националната награда на САЩ за научна литература
през 2015 година. Монгомъри е носителка на многобройни други отличия, включително награди за цялостен принос от Дружеството за защита на животните на САЩ и Асоциацията на книгоразпространителите от Ню Ингланд; както и на три почетни звания.
Вече знаем, че интелигентността на октоподите не се свежда само до уменията им да намират храна и да се спасяват от хищници. Има още много какво да научим за тези изключително сложно устроени безгръбначни.
Не е ли време да се откажем от спора дали октоподите, затворени в аквариумните резервоари, наистина са „посланици“ на своя вид, та да могат хората да научат повече за тях? А може би най-доброто, което можем да сторим, е да им отдадем дължимото, като им дарим свободата?“
Барбара Дж. Кинг, професор по антропология в Щатския изследователски университет на Вирджиния, САЩ
0 Коментара