Един дзен монах седи в тишината на своята килия. Взема четка и много съсредоточено рисува кръг, който го затваря. Това е последният жест на ръката му на тази земя. В края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето голямо житейско пътешествие и за това – какво е животът.
Така в Орсиня, под едно дърво на две крачки от гомпата, неговата къщичка в тибетски стил, в прекрасно състояние на духа той говори за живота, преминал в пътуване из света в откриване на истината. И търсейки смисъла на толкова неща, които е направил, и на толкова хора, в които се е превръщал, преминава през големите страсти на своето време.
Напомня на младите колко важни са фантазията, любопитството към различното и смелостта да се води свободен, истински живот, богат на приключения и любов.
„Ако в края на краищата ме питате какво оставям, оставям книга, която може би ще помогне на някой да види света по-добре, да се наслади на по-голяма част от живота си, да го погледне в по-широк контекст, като този, който аз чувствам толкова силно.“ И това е последният му дар.
„Ала междувременно ти си дошъл да ми държиш ръката и това ни дава възможност да поговорим за пътешествието на онова момченце, родено на улица „Пизана“ в работническия квартал на Флоренция, което попада сред големите исторически събития на своето време – войната във Виетнам, в Китай, падането на Съветския съюз – след това отива в Хималаите и сега е тук, в малката си Хималая в очакване на този според мен приятен час.
Та значи, това е краят, но и началото на една история, която е моят живот, и за който ще ми бъде все още приятно да си поговоря с теб и да видим заедно, в крайна сметка, дали има смисъл.
Ако ме попиташ какво оставям накрая, оставям една книга, която може би ще помогне на някого да види по-добре света, както аз го чувствам така силно.“ – ТицианоТерцани
Тициано Терцани е журналист, писател, мистик. В различните периоди от живота си (1938-2004), италианският журналист преоткрива всяка една от многобройните трансформации на духа си. С излъчване на духовен гуру, със сърце на шаман и натрупан опит поне като за няколко живота, в живота му с еднаква плътност оставят следи срещите с различни континенти, култури и хора.
Тициано Терцани е роден във Флоренция през 1938 г. Повече от трийсет години живее в Азия заедно с жена си Анджела и с децата си Саския и Фолко. Той е писател, есеист и преди всичко журналист. Работи като кореспондент за немския седмичник Дер Шпигели сътрудничи на известните италиански вестници: Еспресо, Ла Република и Кориере дела Сера. Описва големите събития, на които е свидетел, в книги, преведени на много езици: „Леопардова кожа“ и „Хай Понг! Освобождението на Сайгон“ – за войната във Виетнам; „Забранената врата“ – за Китай след Мао; „Лека нощ, господин Ленин“ – за разпадането на Съветския съюз. Сборникът „В Азия“ включва най-добрите му статии за Изтока. През 1995 г. публикува „Един гадател ми каза“. През 2002 г. излиза книгата „Писма срещу войната“ – едно послание за мир, което Тициано Терцани отправя в желанието си да спре задълбочаването на кризата Изток – Запад след американското нападение над Афганистан. В последната си книга „Още един кръг с въртележката“ (2004), написана в различните фази на лечението на рака, той се пита за смисъла на човешкото съществуване. Умира в Орсиня през юли 2004 г. Завещава ни разговорите със сина си, които се превръщат в химн на живота.
Едно предсказание на гадател, когото среща в Хонконг променя съдбата му. Той му предрича смърт в самолетна катастрофа, а страхът го принуждава да предприеме следващите си пътешествия с влак. Така пресича почти цяла Азия и именно този тип пътуване му дава уникалния шанс да види повече от различните култури и да изпита срещите с различни хора. Любопитството му към другите и способността му да бъде толерантен и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, но в същото време тайно балансира своите вътрешни демони – нетърпение, бунт, нестихващо желание да предизвиква. В една от книгите си „Писма срещу войната“ споделя личното си откритие, че войната е отражение на човешкото желание за притежание на повече и повече пари, контрол и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размисли, е провокирана от статия на Ориана Фалачи и е отговор на нейната анти-ислямистка позиция.
Всъщност, именно писмото е една от любимите му форми за изразяване и споделяне на идеи, опит, мисли и добри намерения.
Голямата му популярност се дължи не само на интересния стил, с който ни прави свидетели на важни моменти в човешката история, но и на живота му, посветен в търсене на истината.
От 2005 г. всяка година се връчва наградата „Тициано Терцани“ на автори, чиито книги помагат на читателите да разберат света, в който живеят.
0 Коментара