Две от емблематичните творби на един от най-добрите съвременни български писатели – Виктор Пасков – са на пазара в нови луксозни издания. Това са „Балада за Георг Хених“ и „Германия, мръсна приказка“.
Читателите, които не познават големия ни автор, ще открият онзи Пасков, който остава завинаги странник в собствената си родина и радетел на българското в чужбина, подчинява изреченията, „опъва” докрай струните на читателските очаквания и изпълва страниците не просто с думи, а с жестока сатира, рок, нежност и със свобода. А силата на словото му се усеща най-силно само пред лицето на бедността – там, където загубил себе си, читателят се спасява единствено в онова „Алелуя“, съхраняващо останалото от угнетената и оглозгана от живота душа.
„Германия, мръсна приказка” е въплъщението на онази невероятна творческа същност, родила се от бурните вълни на едно неспокойно минало и също толкова интензивното и богато настояще. Отвъд границите на родното и много след човешкото – един гестехауз в Германия побира грозотата на цялата ни болезнена действителност по време на социалистическия режим. Безкрайно откровен, груб и циничен, този роман фрагментарно оголва плътта, а измежду потта, дрогата и баса читателят усеща онова изтръпване, онзи вик, отекъл някъде в „душите, гърдите, ушите, далаците, върховете на пръстите.”
„Балада за Георг Хених” е откровението на Пасков, счита се за връх в неговото творчество. В следвоенна София – София на комуналните апартаменти, София на обеднелите довчерашни буржоа и озлобени пролетарии, писателят побира битието на цяло поколение. Едно семейство преоткрива себе си и духовното в лицето на Георг Хених – реална историческа личност, майстор на цигулки, достигнал до дъното на човешката бедност и самота, изоставен от своите. В тази бедна София, в която всяко материално превъзходство те превръща във враг, било то и изразяващо се в притежанието на бюфет, а съседът е по-склонен да насъска кучето срещу теб, отколкото да прояви човечност, чудесата са възможни. Благодарение на един добър старец. И на една цигулка.
„Господ помни – книга не забравя”, заръчва Георг Хених. И след цялата грозота, изтекла изпод погледа, и „въпреки живота”, в творчеството на Пасков всичко е любов.
0 Коментара