В превод на Крум Крумов и с логото на издателство ICU на български излиза „Емпузион“ – първият роман на Олга Токарчук след получаването на Нобеловата награда за литература през 2019 г. и първият след написването на монументалния опус „Книгите на Яков” (2014).
Токарчук е добре позната на българските читатели. Нейни произведения се превеждат от години, а през 2019 г., малко преди авторката да бъде удостоена с Нобеловата награда за литература за 2018 г., издателство ICU започна последователно и дългосрочно да работи за достойното преиздаване на съществуващите преводи и попълване на олгианската литературна карта с всички останали творби.
Така в каталога на издателството се появиха романите „Бегуни”, „Карай плуга си през костите на мъртвите“, „Дом дневен, дом нощен“ и “Правек и други времена” (в превод съответно на Силвия Борисова, Христина Митова и Георги Кръстев), „Чудати разкази“ (отново Борисова), „Гардеробът” и сборникът с есета и лекции „Чувствителният разказвач“ (превод Крум Крумов). Както и две кратки притчи с илюстрации на Йоанна Консехо: “Изгубената душа” и “Господин Изразителен”.
В разгара на лятото, под редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева, почитателите на полската нобелистка ще се докоснат до един специален роман – многопластов, дълбок, отвеждащ там, където рядко се осмеляваме да надзърнем – сред сенките, в недоизказаното.
„Емпузион“ е реверанс към „Вълшебната планина” и негова елегантна апология, четиво, което умело смесва жанрове и се заиграва с колосалния труд на Томас Ман, като в тъканта на дълбоко философската литература добавя елементи на „натуротерапевтичен хорър”, доза ирония и нов фокус на дебатите, които държат скелета на романа. Писането е с размах, а разказвачът… разказвачите дават неочаквана и дръзка перспектива, гласът им преобръща модели и разбива клишета.
Заглавието отпраща към гръцкия „симпозиум” (или пир) – онези събирания по времето на Платон, на които мъжете, полегнали, са водели интелектуални дискусии, наслаждавайки се на изобилие от храни и питиета. Жени там няма, освен за забавление. В романа обаче пируват други.
„Живеем в култура, в която няма симетрия между половете – казва Токарчук, – живеем в изначално мизогинистична култура. Но „Емпузион” не е антимъжки памфлет… Добрата литература не дава готови отговори, а поставя въпроси. Възприема човека като мислещо същество, способно да взема решения – същество, у което протича не само интелектуален, но и емоционален процес.”
Първата полска писателка, удостоена с наградата Man Booker International, пренася читателите си в Гьоберсдорф, днешно Соколовско, Долна Силезия, в навечерието на Първата световна война. Студентът от Лвов Мечислав Войнич пристига в специализирания санаториум за лечение на белодробни заболявания с надеждата да оздрави болното си тяло. Попаднал в колоритна компания от „хоспитанти”, бъдещият инженер е въвлечен в дискусии по наболели теми: от естеството на света и надвисналата над Европа война до мястото и ролята на жената в социума. Разговорите, макар и универсални, връщат героя към спомените за собственото му минало – там, където се е чувствал притиснат, под обсадата на чуждите погледи и тежестта на очакванията, хронично неразбран.
Междувременно в курортното селище стават смущаващи инциденти, които изпълват обитателите на санаториума с безпокойство. Нещо или някой сякаш се опитва да проникне при тях. А може би вече е успял.
Бързо оценен и от критика, и от читатели като съвременен шедьовър, „Емпузион“ принадлежи на онази голяма европейска литература, която, по думите на Георги Господинов, „в най-добрите си образци разказва другата история – на човека, който е пълен с колебания, тревога, вина и чупливост”.
В същото време това е книга, способна да иронизира, да улавя комичното. И Олга Токарчук ни подканя: „Смейте се с „Емпузион”.
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.
Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. – общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, „Пътешествието на хората на книгата“, излиза през 1993 г. и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, „Правек и други времена“ (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност.
Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ.
Под перото на Олга Токарчук литературата е проводник на чувствителност. Нейното писане не цели естетическа промяна, а задълбочаване на общуването. Тя съчетава на пръв поглед несъчетаеми неща, жонглира с жанрове и стилове, експериментира.
0 Коментара