Еволюцията на езика

Съществува почти пълен паралел между еволюцията на ДНК секвенциите и еволюцията на писмения и говоримия език. И двете се състоят от линейни дигитални кодове. И двете еволюират чрез селективен отбор на секвенции, генерирани чрез поне частично случайни вариации. И двете са комбинаторни системи, способни да генерират ефективно безконечно разно­образие от малък брой дискретни елементи.

Как се променя човешкият свят, подобно на природата, и защо измененията в човешките навици и институции са постепенни, неотклоними и неизбежни? Това са основните въпроси, които вълнуват британския учен и журналист Мат Ридли в интригуващото му изследване „Еволюция на всичко”. Сред разгледаните в ценното издание акценти са както еволюцията на морала, закона, цивилизацията и технологиите, така и тази на брака и институциите, на интернет и на ума.

Езиците мутират,

разнообразяват се, еволюират и се сливат в балет от неплани­рана красота. Но крайният резултат е структура и правилата са строги и официални до крайност. „Формирането на различните езици и на различните видове и доказателствата, че двете са били развити чрез постепенен процес, са странно успоредни“, пише Чарлз Дарвин в „Произходът на човека“.

Това прави възможно да се мисли за езика като за дизай­нерски и базиран на правила продукт. И в течение на векове именно така са се изучавали чуждестранните езици. В училище учех латински и гръцки, все едно са крикет или шах – глаго­лите, съществителните и прилагателните можеш да използваш според определени правила, но не според други. Офицерът се движи по диагонал, батърът прави обиколка по часовниковата стрелка, глаголът изисква винителен падеж. Осем години тако­ва основано на правила обучение, макар и при някои от най-добрите учители в страната, по повече часове от всеки друг предмет, и въпреки това бях далеч от свободното владеене – всъщност, щом ми позволиха да зарежа латинския и гръцкия, бързо забравих и малкото, което съм научил.

Изучаването на език от горе надолу просто не работи добре – все едно да се учиш да караш колело на теория, без изобщо да се качваш на него. Но при това, без изобщо да му го преподават, двегодишно дете учи английски, който има също толкова правила и изклю­чения, както и латинския, та дори и повече. Децата усвояват чужди езици с всичките им сложности чрез потапяне. Наличи­ето на обучение по граматика не дава (както предполагам) под­готовка за изучаване на нов чужд език, нито помага. Това ни се набива в очите с години:

единственият начин да се учи език е от долу нагоре

Езикът служи за реален пример за спонтанно организирано явление. Той не само еволюира сам по себе си, думите проме­нят значението си пред очите ни въпреки възмущението на па­зителите му, но и човек го усвоява, а не го изучава. Неписаното правило ни кара да цъкаме с езици заради разпада на езиковите стандарти, загубата на пунктуация и обедняването на речника, но това са пълни глупости. И в най-новите си жаргонни фор­ми езикът е също толкова здраво стъпил върху правила и така сложен, колкото е бил и по времето на Древния Рим. Правилата обаче – и тогава, и сега, се пишат от долу нагоре, не от горе надолу.

Има събития в еволюцията на езика, които изглеждат напълно разумни, но никога не са били установявани от комисии или препоръчвани от специалисти. Например често използваните думи обикновено са кратки, а и самите думи се скъсяват, ако се използват по-често: съкращаваме термините, ако ни се налага да ги произнасяме редовно. Това е хубаво – означава по-малка загуба на дъх, време и хартия. И е съвсем естествено, спон­танно явление, което като цяло дори не осъзнаваме. По същия начин често срещаните думи се променят полека-лека, докато редките могат да сменят значението и правописа си доста ряз­ко. В това също има логика – ако членът the бъде променен така, че да значи съвсем различно нещо, ще се получи огромен проблем за англоговорещите в целия свят, докато промяната на думата prevaricate (навремето е значила „лъжа“, а сега като цяло „извъртане“, „уклончивост“) не е съществена и се е слу­чила доста бързо. Никой не си е измислил това правило – то е продукт на еволюцията.

Езиците демонстрират и други черти на еволюционните системи. Така например Марк Пейджъл посочва, че видове­те животни и растения са по-разнообразни в тропиците, но не толкова – близо до полюсите. Всъщност много полярни видове имат огромни ареали и покриват цялата екосистема на Арктика или Антарктида, докато тропическите видове от дъждовните гори понякога се срещат в съвсем малък район – долина или планински хребет, или на някой остров. Дъждовната гора в Нова Гвинея е менажерия с милиони различни ви­дове с малки ареали, а тундрата в Аляска е дом на шепа ви­дове с огромни ареали. Това важи за растенията, насекомите, птиците, бозайниците, гъбите. Един вид желязно правило на екологията е:

близо до екватора се срещат повече видове,

но с по-малки местообитания, а близо до полюсите – по-малко видове, но с по-големи местообитания.

А ето и чаровния паралел. Същото важи и за езиците. Род­ните езици, говорени в Аляска, могат да се преброят на пръсти­те на едната ръка. В Нова Гвинея, където има буквално хиляди езици, някои се говорят само в дадени долини и са толкова раз­лични от езика на съседната, колкото английският от френския. Но дори тази езикова гъстота е надхвърлена на вулканичния остров Гауа, част от Вануату, където въпреки диаметъра на су­шата от само тринайсет мили, има пет различни местни езика за население от едва 2000 души. В гористите планински тропиче­ски региони разнообразието на човешки езици е екстремално.