Две години след излизането й на английски, на българския книжен пазар се появи книгата на Анна Бъкстон „Европейките султанки на Османската империя” – увлекателен труд, който ни превежда през най-суровите години от историята.
История, която сме свикнали да свързваме с имената на мъже – владетели, поробители и войни. Този път обаче гледната точка е различна. В главната роля са нежните спътнички на султаните, станали майки на децата им и изиграли немалка роля в управлението на Османската империя. Анна Бъкстон ги изважда от студената сянка на миналото, за което в края на книгата искрено й благодарим.
„Европейките султанки на Османската империя” е пътуване с начална точка края на 13 век. Оттогава редица византийски, български и сръбски принцеси се омъжват за владетелите в империята. Някои от тях запазват религията си и лишават децата си от възможността да бъдат султани. Други приемат Исляма и се превръщат в най-важните жени в османското семейство. Вълнуваща е съдбата на българката Тамара Шишман, поискана от султан Мурад I (първият, който използва тази титла) за жена в името на мира на двете страни. Изпращането й в харема е прието като саможертва. Българската църква я включва във всички молебени, а народът й посвещава народни песни и безброй легенди. Няма други български принцеси, споменати толкова често във фолклора ни. Още имена на султанки изскачат едно по едно от страниците. Мара Бранкович, Нилюфер Хатун, Теодора Кантакузина. Всяка от тях внася по малко от своята европейска култура, език, мода и религия в Империята, кореспондира с монарсите на Европа и оказва влияние върху водените от османците войни.
Следва периодът, в който султаните започват да
избират съпруги измежду робините в харема,
за да избегнат феодални въстания и да осигурят силна приемственост. Тук се появява фигурата на украинката Хюрем Султан – любимка на Сюлейман Великолепний. Нейната власт е огромна – тя успява да промени изцяло системата за наследство в Империята, да се освободи от статута на робиня и да се отърве от всичките си врагове в името на живота на децата си. Следващата значима султанка е Кьосем, чиято власт върху Империята продължила почти 39 години. Тя била първата, която управлява съвсем сама, а не чрез влияние върху съпруга и синовете си. Следват още и още жени с европейски корени, които иззад стените на османския двор налагат своите виждания за политиката, културата, музиката и архитектурата.
Подробностите около съдбите им споделя Анна Бъкстон, а вие сте тези, които ще решите дали те са имали късмета или злощастието да станат султанки. Доближете се до историите им и се вдъхновете от силата и куража им. Несъмнено ще останете изумени и очаровани.
0 Коментара