Петкратният световен шампион по снукър Рони О’Съливан не е играчът с най-много спечелени титли в този спорт, но със сигурност е най-талантливият.
Ракетата, както е наричан, е не просто спортист, той е ходещ скандал и като повечето звезди има сериозни проблеми с алкохола, наркотиците, работохолизма и личните си връзки. „В най-лошите си периоди трябваше да пуша по един джойнт всяка сутрин само за да мога да функционирам нормално. Без него ставах параноичен и неспокоен”, признава лошото момче на снукъра.
Как успява да държи демоните си под контрол, О’Съливан разкрива във втората си автобиография „Бяг”, която е вече по книжарниците.
За разлика от предишната му автобиография, фокусирана върху ранните му години в снукъра, „Бяг“ е задълбочен поглед към това, което крепи един гений през най-тежкия период от живота му и как той успява да продължи напред, дори когато това изглежда невъзможно. Книгата осветлява периода между 2012 и 2013, за които Рони казва: „Най-лудите 12 месеца, дори и според моите стандарти (…).
През 2012 г. той печели световното първенство за четвърти път. О’Съливан разказва: „Това беше най-прекрасното чувство, особено накрая, когато синът ми – малкият Рони – се присъедини към мен на сцената и го хвърлих във въздуха, докато възгласите и аплодисментите се увеличаваха все повече.” Веднага след тази победа Рони обявява, че прекратява кариерата си. Но остава само извън играта само 11 месеца. Връща се, за да защити титлата и, както твърди, да изкара пари за образованието на децата си. И го прави.
От 2003 г. насам Рони печели всичко – от Welsh Open до Embassy World Championship, същевременно се крие от участия и отказва да подписва договори, предизвиквайки коментари от други големи играчи, че показва неуважение към публиката.
Ракетата винаги намира начин да се изправи на крака и това, което го спасява, е… бягането! Тичането подкрепя и дава сили на Рони през втората половина на кариерата му. „През първата ѝ половина бяха по-скоро алкохолът, наркотиците и прозакът, които ме държаха праволинеен и съсредоточен (колкото и безумно да звучи).“ Обаче бягането е новото пристрастяване, което измества пиенето и наркотиците – страстта, която остава за цял живот.
От най-мрачните години на безсилието и депресията до върховете на славата „Бяг“ разказва историята на най-запомнящото се лице на снукъра, легендата, която ще остане.
Разбира се, тази книга е и за снукъра – моята игра. Спортът, който понякога презирам толкова много, че не мога дори да погледна към щеката; спортът, който обаче се превърна и в любовта на живота ми. Определено имаше какво да се желае още…
0 Коментара