„Хора и улици, град като град“ е дълбоко лична и емоционална разходка в сърцето на София – този, който живее в спомените на Павлина Делчева-Вежинова, но и който наднича в настоящето от афиши, картички и фотографии. Едно своеобразно обяснение в любов към София – такава, каквато миналото помни, а бъдещето очаква да види. Авторката разказва в книгата си за хората и местата, оставили своя отпечатък върху столицата през последните десетилетия и допринесли за нейния облик днес.
Как е изглеждала ул. „Раковски” преди 70 години? Откъде минава Софийският меридиан? Къде се е намирала Балабановата къща и кои са били нейните собственици? Отговорите на тези и много други въпроси намираме на страниците на „Хора и улици, град като град“.
Спускаме се надолу по спиралата на времето,
за да проследим как се е променял архитектурният облик на столицата и да научим кои са били личностите, задали ритъма на културния живот през 60-те и 70-те години на миналия век. Поръсени с щипка носталгия, но и с мъдростта на времето, спомени и факти редят пъстра мозайка от лица, сгради и улици, в която разпознаваме София – град на писатели и журналисти, на художници и артисти. Град на визионери, които го превръщат в събирателен пункт на културни течения, на ценности и идеологии, на дългогодишни традиции и неизбежни промени.
Като с машина на времето
„Хора и улици, град като град“ ни пренася в дома на Стамболов,
където на тържествен прием е украсена първата частна елха. Книгата е нашият билет за Опера през 60-те години, за да се насладим на представления като „Севилският бръснар“ и „Травиата“. Тя е и услужлив пътеводител, насочващ вниманието ни към паркове, ресторанти, театри и магазини. Павлина Делчева-Вежинова влиза в ролята на опитен екскурзовод, който ни разказва за Съюза на българските писатели на ул.„Ангел Кънчев“, за витрините на книжарниците по ул.„Граф Игнатиев“, за оживения в делници и празници бул. „Цар Освободител“, както и за още куп любопитни места, които в съвремието ни като че ли остават незабелязани.
Но може би най-ценното, което авторката споделя с читателите, е нейната
колекция от истории.
Спомени, които ни показват телевизията отвътре, вкарват ни в Художествената академия, срещат ни с личности като Януш Вазов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Георги Дюлгеров. Но и с хората, които остават скрити зад внушителните фасади на софийските сгради и чието ежедневие е онази животворна глътка въздух, благодарение на която София пулсира и се развива.
Снимка: Невена Рикова
„Градът се променя и това е нормално. Важното е да имаме паметта да го съхраним и запазим. А и ми се струва, че вървенето по улиците на спомените е понякога не само опознаване на места и хора, а и опознаване на самия себе си. Обичам града си. Обичам да се разхождам из него. Обичам малките криви улички с цветя на прозорците, обичам запазените тук-там ажурени врати на дворовете, обичам пищността на бароковите сгради, обичам и чистите линии на предвоенния модернизъм. Обичам жълтите павета, обичам цъфналите кестени, обичам нападалите листа по тротоара.“ – Павлина Делчева-Вежинова.
0 Коментара