Издателят на най-четената френскоезична писателка Амели Нотомб в България Colibri преведе интервю с нея на Жил Медиони за сп. „Експрес”. Тя е белгийка, родена в Япония, пише от 17-годишна и сама определя себе си като графоман. Сред най-известните й романи са: „Хигиена на убиеца“, „Изумление и трепет“ и „Форма на живот“.
Тя е рок звездата на литературата. В кабинета си в издателство „Албен Мишел” Амели остава вярна на себе си – словоохотлива и с все така необуздано въображение. Питат я иска ли да поиграе на вярно/невярно по отношение на легендите и клишетата, които се разпространяват по неин адрес. Ентусиазирано отговаря с „да”.
Винаги изпива половин литър черен чай веднага след събуждане.
АН: Абсолютно вярно. Пия го в 4 часа сутринта след 4 часа сън. Запарвам го, докато стане почти отровен, но ми взривява главата. Благодарение на този сутрешен шут успявам да преживея, като стана от леглото, чист миг на девственост. Склонността ми към експериментиране ме е карала да изпробвам много неща, сред които онези изгнили плодове, за които толкова се говореше. В един момент на пълно падение, преди излизането на „Хигиена на убиеца”, събирах банани, круши, грозде, захвърлени по пазарите, и по този начин открих, че са по-вкусни, когато са развалени…
Всичко я плаши.
АН: Невярно. Напротив. Животът е доста скучен, ако се задоволяваме с обикновените му съставки. Винаги съм търсила формули, които са подхождали на темперамента ми, и съм ги намирала. Когато бях малка, лягах по средата на улицата. Така се чувствах героиня през целия ден. По-късно тренирах парашутизъм. Уви! Последният ми скок се оказа несполучлив. Във въздуха изпаднах в екстаз и не заех правилната позиция. Би трябвало да свърша в инвалиден стол, но за късмет съм от каучук. Много съм устойчива. Физическата ми сила надминава всяко въображение. При това през юношеската ми възраст трябваше доста да ме ремонтират – носих шини на краката и ортопедически подметки!
Фредерик Бегбеде й е предложил няколко заглавия: „Епилация на гангстера”, „Вазектомия на крадеца”…
АН: Вярно, казаха ми за това, гениално е! Аз имам чувство за хумор. В училище бях единствената белгийка, поради което бях много популярна. Доста се майтапеха с името ми – „Ще плюя на Нотомб”1. Заглавията на романите ми изникват винаги накрая. „Кралска воля” препраща към поговорката „Пари при пари отиват”. Питаха ме дали не е насочено срещу Никола Саркози. Не се бях сетила за това, но защо пък не. (1 Перифраза на романа на Виан „Ще плюя на вашите гробове”. Името Нотомб би могло да се разчете като nos tombes – нашите гробове)
Романите й са пълни с горещи сексуални сцени.
АН: Невярно. Няма такива или са чисто метафорични. Или прикрити. В „Нито Ева, нито Адам” има еротична сцена по време на земетресение, но никой не я забеляза. Затова пък в „Кралска воля” героите отварят бутилка шампанско на всеки кръгъл час. Това все означава нещо…
Смъртта я е обсебила.
АН: Съвсем вярно. Орфей се е върнал от Ада, аз също направих това пътуване. На 5 години бях анорексичка и в продължение на две години извършвах един от прословутите ми експерименти, най-опасния. Аз съм живото доказателство, че човек може стопроцентово да се възстанови. Когато бях на крачка от смъртта, исках да се измъкна, но не виждах как. Днес мога да кажа на анорексичните момичета или момчета: „Да, има начин да се оправиш и ти ще го намериш”.
На година произвежда по 3,7 романа.
АН: Вярно. Много съм се катерила по планините и за мен писането е равносилно на скок в неизвестното, в прословутата бяла страница.
При всяко ново приключение завладявам още малко територия като пионер, пред когото границата между изразимото и неизразимото не спира да отстъпва. Това е моят вътрешен Монблан (и любимата ми пустиня). През декември препрочитам текстовете си и избирам един. Когато човек пише като мен, в такова приповдигнато състояние на духа, трябва да се оставят нещата до поотлежат няколко месеца… Написала съм в завещанието си неиздадените ми романи да не се публикуват след смъртта ми. Така е – те не са предназначени да видят бял ден.
Мечтата й е да подложи обирджиите на психоанализа.
АН: Вярно. Брюкселският ми апартамент е обиран два пъти, а са ми откраднали само малко козметика. Този факт дълбоко ме разтърси. Не знам дали крадците са знаели къде се намират. Не е изключено да са сметнали апартамента ми за абсолютно безинтересен.
В Япония курсовете й по целуване на ръка са били високо оценени.
АН: Вярно. Преди да постъпя на работа в едно предприятие, изживях прекрасна година с японския ми годеник. Бях на 21 години и си печелех джобните пари, като между другото давах уроци по целуване на ръка на бизнесмени. Беше голям купон.
Пада си по готиката.
АН: Вярно. Падам си по готиката по рождение, като се има предвид името ми. Въпросното племе ме завладя несъмнено защото имаме сходен манталитет. Аз не съм агресивна, обожавам стиховете на Бодлер и гробищата. Но това не значи, че съм Мерилин Мансън в литературата – книгите ми са относително разумни.
Рекордьорка е по слизане от връх Фуджи.
АН: Вярно. Слизала съм пеш 3 776 метра за четирийсет минути. При това бях кьоркютук пияна!
Би искала да бъде Бодлер или Марко Поло.
АН: Невярно. Бих искала да бъда който и да е. Който минава и за когото никой нищо не знае. Като героя от „Кралска воля”. Желанието за смяна на самоличността ми дойде от майка ми, която понякога забравяше имената на собствените си деца и ме наричаше Клод, Жюлиет, Емили… Налудничаво е, но всъщност е много смешно и дава идея за роман.
0 Коментара