Предговор
Преди седемнайсет години помолиха един млад писател да напише справочник за „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Няколко години преди това Дъглас Адамс се бе съгласил „Титан“ да издаде такава книга, но първоначално избраният писател, Ричард Холис, не я беше написал по и до днес неясни ми причини и някой от „Титан“ беше попитал Ким Нюман дали не иска да я напише. Той не искал, само че, изтъкнал, познавал човек, интервюирал Дъглас вече няколко пъти.
И тъй, Ник Ландау от „Титан Букс“ ми се обади и ме попита дали предложението ме интересува. Аз исках да напиша тази книга повече от всичко на света. Казах „да“.
Дъглас Адамс ми отвори бележника си с адреси. Разговарях с колегите му и прерових канцеларските му шкафове. Изчетох десетки сценарии и фотокопирах всички изрезки на Дъглас от пресата. Играх компютърната игра по „Пътеводителя“ до края и водих битки с примитивни програми за текстообработка в опити да намеря някоя, която да ми позволи да слагам бележки под линия. Но най-любимо ми беше да интервюирам Дъглас и начинът, по който той успяваше да бъде и забавен, и сериозен, и леко слисан – всичкото това едновременно.
В тази книга ще откриете много от великите анекдоти за „Пътеводителя“ (макар и няколко от тях, включително и историята за хилядите хора, задръстили улиците за първата среща с автографи в магазина „Форбидън планет“, все още да не се бяха случили в началото на 1987-а, когато беше написана по-голямата част от нея).
„Без паника“ беше осъвременявана и разширявана два пъти. Дейвид К. Диксън написа глави 24 – 26 през 1993 г., а през 2002 г. Ем Джей Симпсън написа глави 27 – 30 и преработи целия текст.
Когато Дъглас почина, започнаха да ме интервюират във вестниците и по радиото – любимата медия на Дъглас, с молби да обясня кой е той, какво е направил и защо неговото отсъствие е трагедия. Навярно, хрумва ми сега, в края на краищата едно от най-вълшебните неща в писането на Дъглас, както и в писането на П. Г. Удхаус – негов идол в литературата, беше, че знаеш: пишещият е на твоя страна, не ти се присмива, а ти схващаш шегата.
През 1987 г. Дъглас беше озадачен от съществуването на тази книга и два пъти по-озадачен от успеха ѝ. Какво би проумял той от един свят, в който имаме не само нея, но и не точно оторизираната, ала в никакъв случай не неоторизирана биография на Дъглас Адамс от Ем Джей Симпсън – „Стопаджия“, и предстоящата съвсем официално оторизирана биография от Ник Уеб – „Бих искал да си тук“, аз се колебая да мисля.
Иска ми се още да го имаше. Бих му пратил един имейл да го попитам. И той щеше да ми напише в отговор нещо хем сериозно, хем забавно, хем леко слисано – всичко това едновременно.
Нийл Геймън, 8 юли 2003 г.,
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ е една от най-успешните книги, издавани някога както от великата издателска корпорация на Малката мечка, така и на почти безобидната планета Земя. А Дъглас Адамс безспорно се нарежда сред най-големите имена и на хумора, и на научната фантастика. Но как започва тази невероятностна история?
Дано имате хавлия под ръка, защото обичаният и небезизвестен Нийл Геймън („Американски богове“, „Коралайн“, „Од и ледените великани“, „Изкуството има значение“) ще ви я разкаже в непревежданата до момента „Без паника“!
„Без паника“ (в превод на Светлана Комогорова-Комата) ще ви направи част от необикновения живот на Дъглас Адамс. Живот, толкова необичаен за писател, че в него почти не остава място за… писането.
Как се раждат идеи, които превземат света – от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ до сценарии за епизоди на „Доктор Кой“, как са създадени култови текстове за литературата, радиото, телевизията и киното?
Като млад журналист Нийл Геймън получава пълен достъп до живота, писмата, непубликуваните откъси и архиви на Адамс и става свидетел на процеса му на писане, на несигурността и предизвикателствата, разочарованията и триумфите. След което успява да превърне съдбата на писателя Адамс в самостоятелна фантастична и забавна история в духа на една от най-успешните поредици на всички времена.
Дори Дъглас Адамс потвърждава: „Всичко в тази книга е унищожително вярно – с изключение на дреболиите, които не са“. В тази книга почитателите му ще открият много неразказвани истории и анекдоти за творбите му, заедно с оригиналния синопсис на радиосериала, различни планове за развитието на историите и окончателния вариант на „Как да напуснем планетата“, все по-важна информация при всичко случващо се наоколо.
Простираща се до момента, в който той си взима сбогом с нашата планета, „Без паника“ е историята на една забележителна книга, превърнала се в истински културен феномен. Историята на неочаквани срещи и също толкова неочакван успех, който променя световната литература – и не само – завинаги.
0 Коментара