От Финландия идва много съвременна, вълнуваща и мъдра книга за деца от всички възрасти, която ни учи да се радваме на малките неща, които имаме, да приемаме различните от нас, да ги уважаваме и да ценим приятелите си.
Това е забележителният роман „Нелсон Тигролапов“ от Лена Фрьоландер-Улф (изд. Изида), която не само е автор на текста, но и е нарисувала прекрасни илюстрации към книгата. Романът отговаря на интересите и потребностите на съвременните деца – в него има необикновени изобретения, тигрица става най-добрият приятел и закрилник на главния герой, двамата се включват в съпротивата на група на смели хора, които се опълчват на тираничен режим и накрая го сриват.
Изключително любопитен факт е, че Лена Фрьоландер-Улф пише романа си
в началото на любовта си с Шел Вестьо,
най-големия писател на Финландия, който е популярен и у нас с трите си бестселъра „Където някъде вървяхме“, „Мираж 38“ и „Небето, жълто като сяра“. Шел е и първият читател на „Нелсон Тигролапов“.
Късно пристигнала телеграма, ще сложи началото на едно невероятно приключение на малкия Нелсон. Прекарал лятната ваканция на гости при дядо си, който внезапно разбира, че му предстоят невероятни мигове и изпращането на внук му е наложително и спешно. Детето трябва да стигне с влак до родния си град, където да бъде посрещнато на гарата от майка си. Но, за съжаление, никой не го чака там. Малкият Нелсон се оказва сам посред нощ на гарата в град, където всички хора бързат твърде много, за
да помогнат на непознат.
На обърканото и отчаяно момче помага тигрицата Замба, която говори и е преоблечена като човек, за да не плаши минувачите. Изведнъж Нелсон попада в свят, пълен с опасни тайни, фалшиви новини и грандиозни приключения.
Нелсон ще се озове и в полицейския участък, където се запознава с малката и доста буйна Мия, с която успяват да избягат от килията. Ще попаднат и в преките подземни пътища на града, ще се срещнат с различни хора и групи, ще участват в забавни случки, но ще има и премеждия, перипетии и моменти, изпълнени с неочаквани, а понякога страшни, странни и напрегнати преживявания.
Учен от групата на Мия е създал машина за доброто, което трябва да срине тираничния режим на страшната госпожа Финк и да промени живота в града и начина на мислене на хората. Заради своята смелост и храброст момчето получава ново име – Нелсон Тигролапов. Почти е открил майка си и къщата си, но… Какво ще предпочете Нелсон – веднага да се прибере у дома или да довърши с приятелите си започната мисия?
„Нелсон Тигролапов“ е книга, еднакво интересна и поучителна и за малки, и за големи. В нея се откриват отговори на много въпроси: Как да приемаме различните от нас и трябва ли да ги уважаваме? Защо да се радваме на малките неща, които имаме? Какво означават приятелството и добрите обноски с хората?
Лена Фрьоландер-Улф: „С Шел Вестьо бързо се сприятелихме и бавно се влюбихме“
„Беше бързо приятелство, но доста бавно влюбване. Когато се срещнахме, много неща в живота ми бяха в задънена улица. Преживявах развод и бях емоционално изтощена. Шел и аз бяхме на гости в къщата на наш колега писател във Висби. Липсваше ми да разговарям с някого и се обърнах към него, защото бях чел романите му.
Беше изключително лесно да говоря с него,
между нас имаше добра химия, забавлявахме се заедно и двамата си дадохме подкрепа по време на развода и други болки. След като всеки се върна у дома, се обаждахме и пишехме писма. Срещнахме се няколко пъти, но продължихме с повишено внимание. Отне повече от година, за да се влюбим и да започнем да излизаме. Децата ми тогава бяха още съвсем малки и когато след развода останах с три от тях, исках ежедневието им да се промени възможно най-малко.
Ние с Шел не сме ново семейство по традиционен начин, например нямаме общи коледни или други празници и
децата ни нямат много контакт помежду си.
Разбрахме се с Шел, че няма да имаме дете и няма да живеем заедно. Децата живеят при мен на двуседмични периоди. През това време Шел обикновено ни посещава няколко пъти. Когато децата са с баща си за две седмици, аз често съм у Шел, а понякога и той идва при мен. Офисите ни са на няколко пресечки един от друг в центъра, но през деня почти не си пречим. Може да си изпращаме съобщения или да ходим на обяд заедно, но и двамата ценим собственото си спокойствие.
Има много добри страни при такава връзка. Например, почти няма спорове за домакинската работа, защото и двамата сме отговорни за почистването и готвенето в собственото си домакинство. Синовете на Шел вече са големи и живеят в чужбина, така че
в началото ги виждах рядко.
Бях възпитана да бъда силна и независима. Аз съм единствено дете в семейството и съм израснала сред възрастни. Мама ме е научила да се грижа за себе си и да имам собствено мнение. Като млада, бях доста дръпната. Знам обаче как да карам моторна лодка и да използвам моторна резачка, не се притеснявам от работа.
Работех на пълен работен ден, но днес пиша и илюстрирам детски книги. Винаги съм се възхищавала на работата на Туве Янсон и когато прочетох нейните писма преди няколко години, почувствах, че съм намерила дом за душата си.
В моите книги се опитвам да предам както на децата, така и на възрастните ценности, които са важни за мен: толерантност, уважение към другите и смелост
да бъдеш себе си и да защитаваш идеите си.
Връзката с Шел беше важна подкрепа за мен в моята работа. Получих насърчение и научих много от него. В моята книга, „Нелсон Тигролапов“, му благодаря за внимателното му четене и за всички наши прекрасни хобита, особено за редовната гимнастика с думите и небрежната словесна акробатика. Под гимнастика с думите имам предвид съобразяването с тоновете, което е толкова важно в илюстрациите, колкото и в текстовете. Говорим много за тоналните разлики в думите и структурите на изреченията, както и за яркостта или тъмнината на картините. Словесното изкуство ни интересува и двамата.“
0 Коментара