Как пътешествие от 120 000 км в Индия се превръща в книга

„Голяма книга за Индия“ е третата от поредицата „Големи книги“ на пътуващия тандем Румяна Николова и Николай Генов. Този път те са избрали за своя разказ от 752 страници, илюстриран с над 2000 снимки, една от големите световни цивилизации, родена на Индийския субконтинент. Трудната задача става възможна, след като двамата са прекарали над три години в Индия и са изминали по пътищата ѝ повече от 120 000 км – маршрут, равен на три екватора.

Разказът ще ви отведе от най-южната точка – нос Коморин, до средновековните тибетски княжества Ладак и Занскар на север, сред пясъците на пустинята Тар на запад, до големия завой на Брахмапутра на изток, където завършва най-мощната планинска система на Земята – Хималаите. Ще прочетете за големите световни религии, съжителстващи по тези земи. Заедно с авторите ще се отправите на поклонение при изворите на Майка Ганг, в планините храмове на джайнистите и в градовете храмове в Юга на тамилите, в пещерните храмове и в Кхаджурахо – света на „вкаменената любов“. Ще поживеете в най-свещения индийски град Варанаси, ще вървите по стъпките на Буда, ще влезете в Златния храм на сикхите в Амритсар.

Ще се потопите в атмосферата на Кумбха Мела –

най-голямото поклонение в историята на света, събрало над 30 милиона поклонници на едно място. Ще надникнете в хималайските светилища Кедарнатх и Бадринатх. Ще имате шанса да разгледате разкошни дворци, да присъствате на пищни празненства и да се запознаете с екзотични племена. Ще научите кои са садху, ще разберете повече за системата йога и за аюрведа. Ще се разходите из огромни мегаполиси.

На тези, които са се спрели на далечната страна за следващи свои пътувания, „Голяма книга за Индия“ ще им помогне да изберат не само къде, но и как приятно и безопасно да скитат из лабиринта на индийската цивилизация.

Особено висока стойност на това издание придава фактът, че негов редактор е добре известната в света на индологията проф. Милена Братоева. Дизайнер на оформлението е Тодор Манолов.

Румяна Николова и Николай Генов

са дългогодишни журналисти, редактори и фотографи, които живеят и пътуват заедно. Съответно и заедно разказват приключенията си по света в книги. През лятото на 2021 г. излиза още една тяхна „голяма“ книга: „Голяма книга за Италия“ (изд. Книгомания) и която постигна наистина страхотен успех, макар възможностите за пътуване на читателите да бяха ограничени заради пандемията. Следва и изданието „Голяма книга за Китай“ (2022).

С имената на Румяна Николова и Николай Генов свързваме и още три популярни обемни издания „1000 страници България“ (излиза два пъти с допълнения през няколко години), „Българската съкровищница“ (на бълг. и англ. език) и „България: природа, човек, цивилизации“ (издания на бълг. и англ. и на бълг. и фр. език).

Освен тези подаръчни и енциклопедични издания, Румяна Николова и Николай Генов преди няколко години подготвят и отпечатват два много удобни джобни пътеводителя с маршрути за топ дестинации из страната и препоръки: „България – позната и непозната“ и „България – още нови посоки“.

Как двамата претвориха пътешествия от 120 000 км в Индия в книга

Още първият километър беше достатъчен, за да заключим ужасени –  Индия е кошмар! Но пътуванията ни по света ни бяха убедили, че най-добре се усеща една страна за седем дни, в които обираш каймака ѝ, или за повече от три месеца, за да загребеш дълбоко и да вкусиш целия „букет“. Ала „седемте дни“ за Индия не важат! Там на човек му трябва поне месец, за да се отърси от първоначалния шок и постепенно да прогледне.

И днес казваме на всички, които въодушевено се втурват към всевъзможни екскурзии, предварително очаровани от някой медиен гуру, шарен сериал или приказките за махараджи, че

Индия иска да ѝ отдадете много

повече от времето си, а и не само от него, за да ви се разкрие. Най-добре е първо да я прочетете в книга. Повече предварително натрупани познания са не просто полезни, а направо задължителни, за да видите наистина това, което ще гледате, за да го проумеете. После е добре да се опитате да забравите представите, които вече сте си изградили, и възможно най-непредубедено да застанете лице в лице с нея. Ще видите, че истинският ѝ образ няма нищо общо с външния блясък и удобните формули за

бягство от действителността.

Напротив, действителността ще ви обземе отвсякъде с многолюдие, шум, аромати и градуси. Доста време ще е необходимо само за да вдигнете поглед от земята проумели, че няма начин да стъпите на чисто, и да забележите красотата на храмовете, екзотичните цветове на природата, пъстротата на саритата и тюрбаните, а и на същите хора, които до този момент са били просто миризма, топлина и нежелан досег.

Това е истина, която сме изстрадали по пътищата на Индия. Днес знаем, че животът там е като любовта. През цялото време страдаш. Но най-много страдаш, когато всичко свърши! Разбира се, не си правим илюзията, че сме прозрели тази страна напълно. Все повече се убеждаваме в правдивостта на твърдението, че каквото и да кажеш за Индия, обратното също е вярно. Необятната и многолика родина на една пета от населението на земята е истинска територия на контрастите.

Невъобразима бедност, девствени джунгли

и примитивни племенни култури си съжителстват с безмерно богатство, модерни мегаполиси, високи технологии и мощни производства. Затова мнозина определят Индия като единство в многообразието. По този повод един местен журналист се шегува, че единство в многообразието има тогава, когато е налице повече многообразие, отколкото нормално интелигентният човек би могъл да понесе. А във всяка шега се спотайва и доза истина.

Днес можем да поставим солиден багаж в индийската си равносметка: изминахме не един и два поклоннически маршрута до свещени места, бяхме на най-многолюдното и старо поклонение в света заедно с милиони пилигрими, присъствахме на религиозни ритуали в храмове на различни религии и

по бреговете на свещени реки.

В зали, по паркове и заведения слушахме неземната музика на световнопризнати майстори и гледахме красиви танцови легенди. Хранихме се с ръце като индийците и се обличахме като местните хора. Другарувахме с тях и заедно шепнехме мантри.

Имахме щастието да пребродим страната надлъж и шир от най-южния нос Коморин до най-северните области Ладак и Занскар в Хималаите и от Кач в пустинята Тар до долината на река Брахмапутра. Пътувахме с автобуси, камиони, коли и рикши, претъпкани влакове и несигурни, малки като играчка самолети, с корабчета и лодки, с каруци, с камили и мулета. Много километри навъртяхме пеш в нетърпима жега или лют студ, топлихме ръцете си със запален мъх по хималайските пътеки. Случи се да спим по гари и в помещения за нощуване

към храмовете, наричани дарамсали.

И видяхме неща, за които човешкото въображение е много, много бедно. Никой не може да се убеди колко необятна е Индия, преди да я обиколи. След като почти го направихме, стоим пред картата, на която като плетеница сме нанесли маршрутите си, и виждаме, че уж малкото на пръв поглед, което е останало непребродено, е поне още толкова. На много от местата сме били първите българи.

Вече от собствен опит ние знаем, че никой, стъпил веднъж в Индия, не си е тръгнал завинаги. Затова ето ни пак в нея. След повече от три години живот на субконтинента и близо три екватора, изминати по пътищата му, осмисляни и разказвани в пътеписи, книга, албуми, изложби и филми, сега посягаме и към Голяма книга. Толкова неща останаха неразказани и непоказани. А кой, ако не

тази примамлива, но загадъчна красавица

заслужава стотици страници? За нея всеки е чувал и знае по нещо – ако не друго, поне нарицателната фраза „тъмна Индия“. Тя впрочем не се е родила случайно и е израз на повърхностен сблъсък с непозната цивилизация. Тъмна си остава Индия за всеки, който не е оставил удобните очила на предразсъдъците и предпоставените „истини“ вкъщи и не се е опитал да я опознае със сърцето си. Дори да прекара там години.

Мнозина ни питат какво толкова ни харесва в тази страна. Там имало ужасни болести, мръсотия, безкрайна бедност, неприятен климат. Тъй като по принцип спорът с предубедени е напразно загубено време, често предпочитаме да отговорим само, че през Средновековието

Европа е научила от Индия, че е добре човек да се къпе

по-често от един път в годината. И да, има ужасна бедност, но в най-бедните квартали сме виждали най-веселите хора. Цяло чудо е как те успяват да запазят и достойнство заедно с неслизащата от лицата им усмивка. Неслучайно Индия открай време е вдъхновение за търсачите на приключения, включително и на духовни. Но всеки може да намери своята причина да тръгне към нея.

И няма да повярвате, но когато Индия изчезне от очите, тя завладява сърцето. Само дни след като я напуснете, се появяват копнежите и новите планове. Един от великите мъже на Индия – Джавахарлал Неру, казва, че родината му е като някакъв древен палимпсест, в който слой след слой са изписани мисъл и мечта и все пак нито един следващ не е скрил напълно или изтрил написаното по-рано. И всички те съществуват и са изградили сложната и

мистериозна личност на Индия.

Подобре не бихме могли да изразим необикновения чар на тази приказна земя. Всеки, който се е докоснал до Индия, добива някаква представа, но всички ние удивително напомняме на онази стара джайнистка легенда за слепците и слона. Няколко незрящи трябвало да опишат впечатленията си от огромното животно. „То е като змия“, казал този, който докоснал хобота му. „Не, като стена“, възразил слепецът, опипващ тялото му. „Като пръчка е“, твърдял случилият се при бивните. „Като колона“, настоявал другият при крака. „О, не, като въже“, настоявал опипващият опашката – и така те спорели, неспособни да постигнат съгласие.

Поуката е ясна.

Затова в тази книга ще се опитаме да обхванем колкото може по-цялостно тази смайваща страна. Разбира се, в основата на нашия разказ са личните ни преживелици по пътищата ѝ, натрупаното в живота сред хората ѝ, а и от многобройните книги, в които сме търсили обяснение за чудатости и чудеса, които сме виждали там. И повярвайте, последното не е клиширана хипербола, с която се опитваме да ви подмамим да нагазите в това море. Впрочем сами ще се убедите в това по-нататък. От сърцето си сме извадили тези образи, поизмачкани от многобройните пътувания и от времето. А от тях се надяваме да се роди и за вас Индия, макар да знаем, че тя винаги ще си остане забулена в ефирно сари. „Сарва мангалам“! С това пожелание за благополучие древните източни разказвачи завършват писанията си. Ние се обръщаме с него към вас още в увода на „Голяма книга за Индия“, защото ни предстои вълнуващ и – надяваме се – обогатяващ път.

Представянето на книгата „Голяма книга за Индия“ ще е на 18 май от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“. Специални гост на събитието ще бъдат посланикът на Индия в България Н. Пр. Санджай Рана и проф. Милена Братоева, преподавател по индийска литература и култура към СУ „Св. Климент Охридски“.