Любовта може да не е подвластна на времето и да е универсална като явление, но ухажването си има правила и моди. В Япония стилът на ухажване се променя с времето и според географските особености на мястото. Както вече споменах, аристократите през Хейанския период живеят в многобрачие, при което мъжете правят любовни посещения на различните си съпруги, а родените от тези връзки деца се отглеждат и възпитават в домовете на техните майки.
В Източна Япония, където живеят самураите, семейният живот по необходимост е по-строго регламентиран. При постоянните междусъседски конфликти и честа смяна на съюзници мъжете просто нямат време да обикалят из района, за да посещават отделните си съпруги като медоносни пчели. Затова семействата в тази част на страната са моногамни, а съпругите имат по-голяма тежест в семейните дела.
В Япония романтиката приема различни форми, както и навсякъде другаде. При внезапните и дълбоки промени в обществото, настъпили по време на реформите Мейджи, японците изпитват на гърба си последствията от всеобщия хаос, който води до прекъсване на традициите. След това всеки започва да се пита как трябва да изглеждат любовта и романтичните връзки в новото общество и как в края на краищата ще се създават семействата в модерна Япония. Това донякъде обяснява наличието на купища досадни романтични комедии, написани през последните около 150 години от японските писатели – творби, които много рядко имат щастието да издържат проверката на времето. Ние и досега не разполагаме с японски Джейн Остин или сестри Бронте.
В края на 80-те години на миналия век японската телевизия започва да произвежда то–ренди дорама (トレンディドラマ), т.е. „модни драми“. Те са обикновено романтични комедии, чието действие се развива в Токио и са страшно популярни в цялата страна. На фона на големия град, където всички изглеждат ужасно самотни и притиснати от огромната всепоглъщаща тълпа, главните герои на телевизионните драми намират своите спътници в живота по най-неочаквания начин. След като преминават през множество перипетии (недоброжелателни роднини, приятели, на които не може да се разчита, и императивни служебни задължения), героите накрая се събират и заживяват щастливо до края на дните си. Тези истории са в невероятно висока степен банални, но въпреки това простичката схема на сюжета „момче среща момиче“ в някакъв смисъл вдъхновява младите зрители и подкрепя техните лични любовни вълнения.
Японската телевизия продължава да произвежда съвременни превъплъщения на торенди дорама, но те са далеч от популярността и влиянието, които са имели техните едновремешни предшественици. Изглежда, отделният японец вече е пораснал и не се нуждае от подкрепата на телевизионната сапунка. В края на краищата всеки по своему намира пътя към своята половинка и не е необходимо да се съобразява с онова, което се предлага за развлечение на масовата публика.
Романтичните преживявания и любовта не могат да бъдат обект на стандартизация, но с риск да получа критики по мой адрес, ще кажа, че японците понякога разчитат на груповите срещи като изходна точка за бъдещи персонални връзки и контакти. Тези партита и вечерни срещи за запознанства се наричат гокон ( 合コン). На тях се събират подбрани по различни критерии мъже и жени. Партньорите, които вече са гаджета, канят свои приятели и приятелки да ги запознаят помежду им с презумпцията, че при някои от тези контакти може да възникне романтична връзка. Сричката „го“ в гокон идва от думата годо (合同), която означава заедно, докато „кон“ е от немската дума Kompanie и означава компания. През 60-те години на миналия век е била популярна формата гохай 合ハイ), което в превод означава „съвместна разходка сред природата“. При тези разходки хората са имали възможност по-пълноценно да прекарват времето си заедно. Така или иначе и гохай, и гокон доказват, че японците са си колективистична раса, което се проявява дори при любовните срещи.
От друга страна, срещите от типа гокон гарантират на присъстващите, че проверката на техните характеристики, извършена от мрежата общи приятели и познати, е дала положителен резултат. И всяка евентуална романтична връзка от този момент нататък ще се ползва с подкрепата на най-близките им хора. Вярно, че ситуацията е далеч от романтиката на „Стрейнджърз ин дъ Найт“ и доста напомня за сцена от сапунена опера, но какво пък.
Обратната страна на медала на този тип срещи е в това, че сайтовете за запознанства от рода на „Тиндър“ в Япония не се ползват с популярността, на която се радват в много други държави. Не си мислете, че тук няма такива сайтове. Напротив – страшно много са, но се използват преди всичко за намиране на сексуален партньор, а не като начало на романтична връзка. Случайните запознанства за японците са секси, но не и романтични. Човек първо трябва да докаже, че е „един от нас“, като за това гарантират наши общи приятели, и чак след това намеренията му могат да бъдат възприети като порядъчни и почтени.
0 Коментара