Нов роман в най-добрата традиция на магическия реализъм излезе на български език и ще зарадва всички почитатели на това направление. „Къщата на края на нощта” от Катрин Банър е увлекателна магическа история – епична като обхват, интимна като чувство.
Романът ни пренася на Кастеламаре – измислен остров, който се намира в Средиземно море, край бреговете на Сицилия. Остров, достатъчно далеч от сушата, за да бъде забравен, но не достатъчно, за да се спаси от световните трусове. Митично място, побрало в себе си цял един свят на суеверия и древни легенди, на приказки и магични истории, които сякаш самият остров разказва. Място, където преданията за светците се сервират с лимончело в окиченото с бугенвилии кафене на Амедео и Пина Еспозито – „Къщата на края на нощта“. То е сърцето на острова и в него общността се събира на разговори и клюки, съпреживява кавги и любовни афери.
Тук преминава животът на семейство Еспозито и на техните потомци. Те и техните съседи преживяват заедно две световни войни и Голямата рецесия, безумието на фашизма и финансови кризи, ожесточени съперничества и любовни мъки.
Майсторски написан, романът „Къщата на края на нощта“ е вълнуваща сага за три поколения от един род, сплотени от силата на прошката и тяхната преданост и любов към Кастеламаре – техният дом.
Но вдъхновението за книгата не идва от бурна любовна афера или семейна драматична история. Катрин Банър признава, че подтикът идва от финансовата криза през 2008 г. „Тогава бях на 18 г. и случващото се остави огромен отпечатък върху мен. Но не виждах европейските писатели да разказват за кризата, в частност за това да си млад и от малък град и да се сблъскаш с последствията от нея. Исках да прочета подобна история и от това ми желание се роди идеята за „Къщата на края на нощта“.
Първоначално идеята беше да пиша за малко, затворено общество, което да изглежда реално и да съчетава в себе си качествата на много от местата, които познавам. Но когато проучих историята на средиземноморските острови, открих, че са пълни с невероятни, неразказани легенди. И така те се превърнаха в част от същността на книгата, а Кастеламаре все повече и повече оживяваше.
Едно от най-интересните неща за мен като писател е, когато читателите ми казват, че щом са приключили книгата, са отишли директно в Google maps да разберат къде точно се намира островът. Това е точно реакцията, която исках да предизвикам – усещането, че островът не е съвсем истински, но можеше и да бъде”.
0 Коментара