Кой е Томас Пинчън?

„На ръба на света“, последният засега роман на 80-годишният Томас Пинчън, една от най-величавите фигури на американската постмодерна проза, излиза на български. Това е история за края на иронията и началото на постистината. Роман химера от може би най-непредвидимия и специфичен глас в постмодерната литература.

Знае се, че Томас Пинчън-младши е роден на 8 май 1937 г., най-големият от три деца, в Глен Коув, Лонг Айлънд. Като юноша влиза в гимназията Oyster Bay, където е отличен ученик и по математика, и по литература. Пише истории от много рано, опитва се да направи хроника на незначителните случки от живота в колежа. През 1953 година печели стипендия и е приет във физическия факултет на университета Корнел. След като отбива военната си служба във флота, през 1957 година той се връща отново в Корнел. Там редовно посещава курсовете на Владимир Набоков, започналият да добива известност автор на „Лолита“.

Джон Ъпдайк разказва как млада госпожица на име Рагълс се обръща към Набоков с молба да й върне контролната работа. Набоков изважда листа, пита я как се казва и я оглежда от глава до пети, защото искал да види как изглежда един истински гений. Госпожица Рагълс е всъщност самият Пинчън, преоблечен като сестра си. Къде се корени страхът му от публичността, не знаем, но явно още като студент писателят е бил неуловим.

През 1963 г. 26-годишният Пинчън издава книга, озаглавена „V.“. Книгата показва забележително познание за поп-културата, историята и науката. Впрочем, всички негови романи са образец за енциклопедична ерудиция в най-различни области на живота. В центъра на сюжета човек на име Хърбърт Стенсил търси истинската идентичност на мистериозна жена, известна само като В. Загадъчната В. приема много форми с развитието на историята, но така и не е намерена.

Точно както своята героиня, Пинчън остава неуловима мистерия. Единствените му снимки са от младежките години, когато служи във флота. В нета дори се появяват спекулации как би изглеждал днес, като снимката на моряка се обработва с компютърна програма. Пинчън се появява за момент в култовия сериал „Симпсън“, но със скрито лице.

В опита си да избегне популярност, писателят става само още по-известен и търсен. Но семейството му не дава никаква информация за него, а на телефона му, до който някои верни почитатели успяват да се доберат, отговаря винаги възрастна дама.

Следва романът „Обявяването на серия № 49“, но истинското величие на Пинчън е концентрирано в романа му „Гравитационна дъга“ от 1973 г. Главният герой е параноик, който смята, че е преследван от ракетата V2. Изданието на книгата се превръща в основно литературно събитие, а авторът става институция. Въпреки очакванията Пинчън не получава „Пулицър“ за тази книга, но грабва National Book Award. Всъщност самият писател нищо не „грабва“, тъй като, разбира се, не се появява на връчването на наградите.

Репутацията му продължава да нараства с амбициозния му роман „Майсън и Диксън“ (1997), за разделянето на Америка на Север и Юг Чарлз Майсън и Джеремия Диксън 10 години преди Декларацията за независимост. Пинчън пише своя роман с английския език от 18-и век.

Неуловимият Пинчън издава само 5 романа за 4 десетилетия. Името му неизменно присъства в залозите за Нобеловата награда за литература. „От всички американски писатели от втората половина на XX в., Пинчън е единственият несъменен кандидат за трайно литературно величие“, пише „Тайм“.