Излезе „Колелото на живота“ – един роман, който ще ни потопи в чудотворния свят на големия възрожденски художник Захарий Зограф.
„Колелото на живота“ разказва за драматичния път на Твореца и за неговите творения като дълбок размисъл върху най-важните въпроси, които човекът отправя към необятната празнота на Космоса – за живота, смъртта, Бога, любовта, за смисъла на всяко човешко усилие.
Романът е вдъхновен от необикновената личност на Захарий Зограф, прекрачил границите между локалното и универсалното, между Средновековието и Ренесанса, между невъзможната любов и смъртта. Въз основа на автентични негови писма до Неофит Рилски и на проницателен анализ на най-известните му стенописи, икони и портрети разказът се впуска в завладяващо пътешествие назад във времето, прониквайки в интимния свят и художествените фантазии на един неспокоен и противоречив дух, който успява да пречупи инерцията на живота и за когото творческата мощ на човека е равностойна на божествената.
Анна Топалджикова е професор по история на българския театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра, на театрална драматургия и на романите „Ледовете“, „Отлитащото време – лъч светлина през обектива. Фотографската фамилия Карастоянови“, „Амарила не бича текила“.
ОТКЪС
Една вечер Катерина си беше разплела косата и я решеше. Осветен от газеника, силуетът й се очертаваше на стената. Захарий се загледа в удвоения образ на тялото й. Предния ден брат й Христо се беше върнал от Солун, донесе му подарък. Намерил бе на пазара отпечатък на литография от италиански художник. Захарий хареса много картината и се ядоса на себе си – колко време изгуби от сватбата насам, все отлагаше голямото си желание да рисува от натура, а дните се изнизваха в дреболии. Като се запролети, пак няма да остане време, вярваше, че ще получи поръчка за изписване на черквата в Рилския манастир, която строяха на мястото на изгорялата. Отново се загледа в красивия силует пред себе си, поиска Катеринка да си свали дрехата. Мислеше, че лесно ще я склони, нали му е жена, защо да не я рисува?
– Е, хайде, Катеринке, от мен ли ще се криеш? Да не съм ти чужд?
Тя го слушаше с широко отворени очи и притискаше ризата към себе си, срамуваше се. Захарий не каза нито дума повече. Легна си с лице към стената и дълго не можа да заспи. Замисляше как още на другия ден ще търси и ще намери модели за рисуване. И Катерина не спеше, гледаше в тъмното гърба му и едва се сдържаше да не заплаче. Защо й е сърдит, какво е виновна? И да иска, не може да се съблича пред мъж, не е ли срамота! Как да го послуша?
Захарий успя да склони един братовчед, момче, което помагаше на пазара, работник от маданите, и още няколко души да му станат модели за рисуване. Стояха мирно облечени или без дрехи в зависимост от позицията на тялото, която щеше да му е от полза за стенописите. Освен цялото тяло скицираше и детайли – на краката до коляното, на ходилата в различен ракурс, на ръцете, дланите. Рисуваше от сутрин до вечер, не оставаше време за Катерина, а и не можеше да забрави, че му отказа нещо толкова важно. Тръгна за Филибе по една поръчка, тя излезе да го изпрати. Искаше й се да оправи някак впечатлението от онази нощ, оттогава той почти не я поглеждаше. Запита го дали не й е сърдит, той знаел за какво…
– Какво да ти кажа… няма какво. Да не си се женила за художник. – Качи се на коня и замина.
Тя остана да чака завръщането му и да се опитва да свикне с мисълта, че ще трябва да се съблича… и то на светло. Но не се наложи да го прави. Когато Захарий се върна след няколко месеца, беше бременна. Радостта му го промени, стана отново мил към нея и сега вече много внимателен. Но и никога не поиска отново да я съблича. Във Филибе имаше при кого да отиде, Еленка приемаше с радост да я рисува.
С парите от работата си като зограф Захарий изплати къщата и спестяванията свършиха. Откакто имаше семейство, разходите му непрекъснато растяха. Усвоил беше от брат си навика да си записва подробно в един тефтер приходите и разходите. Седна и изчисли, че ако всичко върви както досега, приходите от стенописите, иконите и поръчките за алафранги щеше да е достатъчен за издръжката на семейството. Но трябваше да печели повече, за да направи типографията, а също и да продължи да помага за образованието. Важно бе да внася в общата каса за учителски заплати, а също и да отделя средства за помощ на ученолюбиви деца, които изпращаха да учат за учители или да чиракуват в манастирите като книговезци, гравьори, да преписват ценна книжнина и да рисуват изображенията. Възлагаше надежди на търговията – тази нова дейност българите развиваха отскоро и тя бързо се разрастваше.
Направи дюкян на партера на къщата откъм улицата. Подписа договор за съвместна търговска дейност с Димитър Каракалфин, приятел, на когото знаеше, че може да се довери. По време на пътуванията си или когато се застояваше във Филибе, отделяше време да обикаля пазарите и панаирите и да рови из складовете на търговците. Купуваше книги, материали за рисуване, украшения, ценни предмети. Изпращаше ги по някого в Самоков на Каракалфин, а той ги продаваше в дюкяна. Проверяваше редовно сметките и както беше очаквал, съдружникът му винаги беше изряден, ядосваха го най-често хората, по които се налагаше да изпраща стоката. Случваше се нещо от изпратеното да липсва, а когато си препращаха с Каракалфин пари, част от тях се губеха по пътя. Така разбра, че на някои от посредниците не трябва да се вярва, и ги отписа. Това му струваше часове на гневни изблици, сипеше ругатни по адрес на тези „мошеници, каналии и вагабонти“. Не пренебрегваше значението на парите. Беше свидетел, че грижата за насъщния съсипва много хора, попарва желанията и мечтите. От малък се научи да цени свободата си и разбра колко важно е да не зависиш от никого. Още в ранната си младост откри как да печели сам. По-късно във Филибе го наплашиха чорбаджиите, докато се пазаряха и го подкупваха, да се ожени за дъщерите им – видя се затиснат „под чехъл“ в нечий богаташки дом. Най-важно за него бе да е свободен, за да се посвети на това, което обича. Щом разполага с достатъчно средства, няма да се налага да приема всяка поръчка и да рисува само заради парите.
0 Коментара