„Котаракът на Рей Бредбъри“ е силно автобиографична и болезнено лична книга от Кольо Николов.
Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, – нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, – трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в последните години на легендата.
Кольо Николов е роден през 1942 г. в пловдивското село Крумово. Той е един от най-популярните млади български писатели от края на 60-те и 70-те години на XX век. След дебютирането му със сборника „Облаци от бяла светлина“ (1966), Николов става лице на т.нар. „инфантилна проза“ у нас, залагаща на пародията, „кодоша“, подигравателността, с която подхожда към сериозните теми, на освободен и свеж език.
Работил е в различни медии, сред които „Народна младеж“, „Студентска трибуна“, БНР и БНТ. Емигрира два пъти със съпругата си в САЩ, където е роден и синът им – веднъж за няколко години през 70-те и окончателно след политическите промени в България в началото на 90-те.
Със семейството си се установява в Лос Анджелис, където живее и до днес. Сред издадените му в България книги са още „Влог в швейцарската банка“ (1969), „Слънчеви квадрати по зимния плаж“ (1970), „Страшно красиви, страхотно добри“ (1987), а сред писаните в Америка – „Хотел „Паръдайс“ (1982), „Кой какъв е в Ню Йорк“ (1982), „Кадифе в разбити улици“ (1984), „Вън от Бродуей“ (1986) и „Кейбъл рум“ (1986).
В Америка Кольо Николов се запознава отблизо с великия писател Рей Бредбъри, с когото общува до края на живота му. Последната му книга съдържа разкази, писани в разстояние на 30 години, и е своеобразен трибют към американската литературна легенда и града, който двамата споделят – Лос Анджелис.
Спомените „Котаракът на Рей Бредбъди“ обаче не са само от американските преживелици на писателя – неизбежно, те се връщат и към оставената назад България, към родния дом на село, към бита от онези години, към близките, които вече ги няма, към стара София и нейните интелектуални и писателски среди.
0 Коментара