Лаура ескивел – мексиканката с шоколадовата усмивка

ПАТРИЦИЯ НИКОЛОВА

Лаура Ескивел е автор на любимата на милиони читатели по света “Като гореща вода за шоколад”.

Със сигурност познавате чувствения стил на магичната мексиканка и от другите й романи – „Малинче”, „Законът на любовта”, „Съкровени вкусотии”, „Със скоростта на желанието” (преведени на български и публикувани от издателство “Колибри”).Писателката, чието лично кредо гласи: “Чувствам, следователно съществувам”, често е сравнявана с други виртуози на испаноезичната литература като Габриел Гарсия Маркес, Исабел Алиенде и Марио Варгас Льоса. За разлика от тях обаче Лаура твърди, че творчеството й няма нищо общо с магическия реализъм, че е изпълнено с духа на мексиканската традиция, сред която бродят призраците на маите и техните наследници. С какво е свързана самата тя, какви са корените, философията, любимите рецепти и ритуалите й – прочетете в интервюто, което Лаура Ескивел даде за читателите на “Жената днес”.

Лаура, твърдите, че животът ви се е променил напълно след успеха на “Като гореща вода за шоколад”, който бе екранизиран от Алфонсо Арау (бившия съпруг на писателката, бел. авт.).Как подреждате деня си? Кога пишете? Остава ли ви време за почивка?

Истината е, че покрай многото ангажименти винаги намирам време за себе си. Много държа на няколко малки ритуала, с които започва всеки мой ден. Всяка сутрин се будя в 4. Правя си тонизиращ чай, после пиша до 7, медитирам, правя йога упражнения и се приготвям за другата си работа. Точно в 9 съм в офиса. Знаете ли, много е важна енергията при първото събуждане сутрин. Важно е и това, че леглото ми е разположено така, че главата ми е обърната на север, а слънцето изгрява от лявата ми страна. Над него съм поставила малък стъклен купол, в който се отразява божествената светлина на изгрева – всичко това ме зарежда с огромна енергия и позитивизъм. Моята къща е свещено място за мен, особено стаята ми. Съпругът ми все се шегува с тази стая, като я нарича “параклисът”. Но само половината е като светилище, а другата част от къщата ми прилича на хипи комуна – гъмжи от приятели, с които обичаме дълго да разговаряме, слушаме музика, храним се. Водата също ме зарежда изключително силно, активира способността ми да пиша, активира и образите, които ме връхлитат под душа или докато се разхождам край реката в града.

До каква степен жената е център на вашия свят и доколко жените в семейството ви са определяли правилата на общуване?

От страна на майка ми семейството ни е живяло в абсолютен матриархат. Горда съм, че всички жени в нашия дом са големи кулинари и къщовници. От тях придобих дарбата и умението да готвя вкусно и ястията ми да отразяват чувствата, вложени в тях, независимо от вида, вкуса или произхода на храната. Не съм чревоугодник, но обичам домашния уют, а кухнята винаги е била душата на мексиканското семейство. За мен е изненада страхотният успех на романа ми “Като гореща вода за шоколад”. Истината е, че абсолютно всички рецепти, включени в книгата като въведения към отделните глави, се правят често вкъщи. Помня ги от дете, а днес аз самата с удоволствие ги приготвям на моите близки. Последната и първата рецепта са ми любими, затова съм си позволила леки добавки към традиционното им приготвяне. Това са ароматните коледни хлебчета, които ние наричаме Тортас де Навидад, и пълнените чушки с орехов сос, известни още като Чилес ен ногада. Хлебчетата се правят с люти чушки серано, смляна наденица, ситно нарязан лук, риган и сардини. А чушките се правят със смлени бразилски орехи (те са по-дребни и леко нагарчат), сметана, смляно говеждо месо, сирене, няколко нара, стафиди, домати, ябълка, праскова, кимион, бяб пипер, захар, сол и захаросан кактус. Резултатът е зашеметяващ, но първоначално трябва да се следват точно инструкциите на репептата, иначе целият труд отива на вятъра.

Баща ви е вдъхновител на “Със скоростта на желанието”. Къде обаче е границата между фикцията и реалността?

До голяма степен историята на Хубило и Лус Мария е автобиографична. Моят баща беше телеграфист. Имал е щастието да се роди в зоната, където са живели маите, така че беше голям познавач на тяхната древна култура. Спомням си го като много сладкодумен човек, с прекрасно отношение към хората, много позитивен, с голямо чувство за хумор. Щастлива съм, че съм наследила хумора си от него. Това е най-добрият начин да се решат всички проблеми, така че хуморът ме е спасявал и в най-тежките ситуации. Един ден татко се разболя от Паркинсон и постепенно престана да говори. За него беше много болезнен фактът, че не можеше да чете, и спря да говори. В този момент бях до него и изпаднах в голямо отчаяние. Започнах да търся решение на проблема в интернет – така открих един софтуер, който наистина даваше резултати чрез морзовия код. Но заради болестта му, движенията на баща ми се блокираха и компютърът не можеше да помогне. За него това беше повратна точка, когато той си даде сметка, че оттук насетне вече няма да може да функционира пълноценно. Започна да се депресира, падна духом. Любопитно е как реших да напиша книга за него. Когато приключих “Като гореща вода за шоколад”, си дадох сметка, че тя беше трибуна на жените в моето семейство, които до една бяха големи готвачки, къщовници и домакини. Но липсваше ролята на баща ми в тази книга, която е изключително важна за мен. Това беше несправедливо, защото той е изиграл много важна роля за креативната част от моя характер. Казах си: искам да напиша нещо, което да е посветено на баща ми – книга, вдъхновена от неговия характер. Помолих го да ми разказва истории от опита му като телеграфист. Така започнах да му правя интервюта, записвах всичко на диктофон. По това време дойде успехът на книгата ми “Като гореща вода за шоколад” и животът ми се промени напълно. След разводите ми и след живота в чужбина вече напълно бях забравила за тези интервюта. Върнах се в Мексико, където баща ми живя с мен до смъртта си. Грижех се за него по време на цялата му болест, до самия му край. След неговата кончина започнах да подреждам книгите си и открих записите с гласа му. Подейства ми много силно да чуя гласа му отново. Без колебание веднага и на един дъх написах книгата. Чувствата, които възбуди гласът му тогава в мен, са катализатор за целия сюжет в “Със скоростта на желанието”.

До каква степен корените на маите се преплитат във вашия произход?

Малко или много всички в Мексико имаме произход, свързан с маите. Родителите на моя баща бяха испанци, но е очевидно, че ние носим гореща местна кръв във вените си. Философията на маите много ми се отразява. Това е нещо, което дълбоко ценя и използвам днес, когато сме загубили идеята за общо съзнание и за взаимосвързаност на всичко в природата. Отпреди сто години съзнаването на квантовата физика ни говори за тази взаимосвързаност, тоест, че няма нищо в собствените ти мисли и чувства, което да не влияе по някакъв начин на необозримото.

Говорите за слънцето, луната, вселенския разум, трептенията, приливите, отливите, хората, животните, душата, разума и, в крайна сметка, космогонията на маите – всичко това има връзка, бидейки изначално взаимосвързано още от създаването на света?

Точно така. Убедена съм, че хората ще се върнат към универсалното съзнание, че ще намерят сили да си върнат тази памет. Ако не успеем да си я върнем, ще се сблъскаме със световен хаос в огромни и страшни размери. Защото живеем без връзка с природата, особено без връзка с нейните цикли. Направили сме чудовищна екологична катастрофа. Грешката ни е, че вече не се считаме за част от водата, от земята, от ритъма на природата въобще. Маите имат много красива концепция за света, отразяваща космогонията им. Нарича се “ин ла куеш”, което на техния език буквално означава, че ти си аз и аз съм ти. Става дума за универсален дух, частица от който живее във всеки от нас, дори когато не го осъзнаваме напълно.

Имате предвид астрална енергия?

Именно. Сегашните физици биха го нарекли морфогенетично поле.

Какво е мястото на жената в космогонията на маите?

Много благодаря за този въпрос. За мисленето на маите това, което испанците са възприели като богове (но всъщност те не са богове, а проявления на природните елементи), всички те са се родили от една двойствена концепция за света. Например образите на Тлалок, която е управлението на водата, и на Чачикуикликле, което е женското управление на водата, имат една и съща степен на важност. Огромна е ролята на жената в много древни култури, съществували преди маите – като омеките, толтеките, които са стигнали до духовно развитие на изключително високо ниво преди другите цивилизации, при тях жената също играе много важна роля. Когато испанците са пристигнали в нашите земи, ацтекската империя е била като всяка друга. Но след това е предала духовните си принципи и е претърпяла упадък. Но в този момент са били много уязвими и са се подчинили на една чужда култура. Разбира се, това не значи, че ацтеките са достигнали до своята връхна цивилизационна точка. Затова Монтесума е знаел, че цикълът е завършен. Днес хората в Мексико не искат да говорят много за този феномен.