Лола Монтескьо за сатирата, Велика България и боксерките

„Жената днес“ харесва Капка Тодорова и особено нейното алтер его Лола Монтескьо. Затова събра фен-клуба й и разреши на всеки в него да зададе на Капка въпросите, които винаги е искал. Две години след „Секс, мусака и революции“ Лола издава нова книга – „Мейк Бългерия грейт агейн“, с фейлетоните, които публикува всяка седмица на страниците на в. „24 часа“. Рецептата я имате, запретвайте ръкави! Ако още нещо ви интересува, премиерата на „Мейк Бългерия грейт агейн“ е в сряда от 18 ч. в „Гринуич“. 

Коя рецепта е по-лесна – за мусака или за мейк Бългерия грейт агейн?

България е зарината от спасители. А колко души могат да правят истински вкусна мусака? Ще ви отговоря: трима. Баба, бог да я прости, мама и мъжът ми. Така че явно е много по-лесно да развееш байряка и да поведеш четата, отколкото да обелиш едни картофи… Всяка жена ще го потвърди.

Като направи Бългерия грейт ъгейн, ще тръгне ли Лола да освобождава и други поробени народи?

Мисля, че на този етап рискът Бългерия да стане грейт, не съществува. Бих перифразирала Пелевин – срещу България има световна конспирация и в нея участва целокупното й пълнолетно население. Та с дружни усилия успяваме да държим родината далеч от вероятността да стане много богата, важна и прекрасна държава.

Чувстваш ли, че ежеседмичните ти усилия действат като китайска капка по чугунена глава?

Доколкото знам, китайската капка побеждава, но след много време. Една чугунена глава да уври, супер. Но както казват поп фолк певиците: „Бъдещето ще покаже“. Всъщност ролята на сатирата е да хвърля скептична светлина върху убеждения, които имаме за абсолютно непоклатими. А веднъж ако погледнем нещо скептично, кой знае до какви изводи можем да стигнем. Така че основната роля си остава в читателя – докъде ще го отведе силата на собствената му мисъл.

Капка по капка става ли вир?

Китайска капка по китайска капка става китайски язовир. Не си въобразявам, че с текстовете си местя планини. Аз самата винаги се радвам, когато чета текстове, които ме карат да се замисля. Така че би ми било приятно, ако и моите имат такъв ефект.

Съжаляваш ли за задрасканите смешки, които заради прекалена грубост или некоректност трябва да се цензурират?

В интерес на истината не са ми задрасквали смешки. Съобразявала съм се обаче със закони – примерно в ден за размисъл преди избори не пиша фейлетони за политика. Жалко, че законът е такъв. Абсурден е. Сякаш хората само един ден в годината разсъждават. Макар че като гледам резултатите от изборите… може и това да е много.

За какво ще си говориш с Динко, ако двамата заседнете в асансьор?

Ако извадя книжката си и започна да му чета фейлетони, дали ще оцелея? Според вас яростните патриоти имат ли чувство за хумор? И въобще яростните хора, гневните, които искат да покажат силата си, да властват над останалите, да не спазват нормите… Но представям си сценарий, в който все пак на десетия виц Динко излиза разплакан от капана, хвърля анцуга и се записва доброволец в „Хюмън райтс уоч“. Дано това не е знак, че вицовете ми са толкова лоши, че човек е готов на всичко, само и само да не ги чуе пак.

Една по-патрЕотична втора Лола ли да очакваме, откликваща на тежненията на читателската аудитория за България на три морета, чиста раса, православно духовно превъзходство и родолюбив формат на новата управляваща коалиция?

В светлината на горния въпрос подобно развитие означава, че в асансьора не аз, а Динко ми е чел от неговата литература. Всъщност, не вярвам, че би извадил книжка от диагоналката, така че отговорът е „не“. Няма да е за България днес, а ще е исторически преглед на съдбата ни. Не България на три морета, а „Върнете си ни турското робство“. Турското робство е прекрасно оправдание за всички несгоди и без него много родолюбци ще останат без идентичност.

Имаш ли твои лични табута?

Разбира се. И то много. Отговарям на въпроси за личния си живот, но само повърхностно. Не обичам личният ми живот да е показен. Лола не е Капка, а темите за фейлетоните понякога са вдъхновени от ситуации, в които аз самата попадам, но личното в тях е максимум три реда.

Има ли тема, върху която не би си позволила да акцентираш със средствата на сатирата?

При този въпрос се сещам за „Шарли ебдо“ и критиките, които жъне, с това, че не спазва табута и се подиграва, например, на религиите. Или на жертвите на атентати. Но това е повърхностен прочит. Със сатирата си те не осмиват жертвите, а извършителите. Не религиите, а хората, които злоупотребяват с тях. Нима ислямистите не злоупотребяват с исляма? Имат една чудесна карикатура, която показва трима духовници – имам, поп и равин, които са сложили краката си върху клекнала жена, която се прави на табуретка. И казват: „Най-сетне сме на едно мнение.“ Чудесна сатира, която не просто осмива злоупотребата с религията, а и защитава жената. Сатирата обаче често е трудна за разбиране, защото изисква познаване на целия контекст, на всички пластове в описаното. Но за да отговоря на въпроса, аз често се спирам пред някои теми, защото не смятам, че ще съумея да опиша извършителите на неправдата достатъчно точно, за да бъда разбрана. Още се уча.

Ако си Алеко и днес трябва да напишеш „Разни хора, разни идеали“, как би изглеждал?

Че какво е различното днес? „И виж ти сега справедливост: на неговата маса има електрически звънец, на моята маса няма. Защо, моля ти се! Туй човещина ли е? Защо ме мъчат тъй, какво бива санким и на мойта маса един звънец да курдисат, голяма работа ли е? Някой път, знайш, до полуда ми дохажда: като видя регистратора, че хем си пуши папироската, хем натиска звънеца, сякаш че по сърцето ме натиска, иде ми, знайш, да взема едни ножици да изфъкам всичките жици… всичките до една! Страшно ме е яд!… Па като се ядосам веднъж, че като се залостя в някой тунел, па дай една бира, дай още една, дай още една; че като се насвяткам, че като почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй подначалник — вдън земя! Добре, че не им обаждат…“

Какви суми получи от Сорос?!

Ох, оставих на него да ми плаща тока и сега им вися с едни пари… Извън рамките на шегата – възможно ли е на този свят да има човек, поне така се говори за Сорос, който може да сътвори толкова зло едновременно в целия свят, а да не съществува неговият антипод, който да успява в правенето на равно по сила и съпротивление добро? Това не е библейско! Всъщност, пак извън шегата, Сорос е човек, който със спекулации на борсата е спечелил над 1 милиард и използва тези пари във фондацията си, с която поддържа граждански движения и политически активисти. Спекулациите му обаче са прозрачни, той ги описва в книги и лекции. И твърди, че ги прави, защото силните валути в богатия свят са за сметка на развитието на Третия свят. Това не е ли един съвременен Робин Худ по-скоро, а не Волдемор? Работата му е много интересна, целите на фондацията са благородни, призовавам читателите ви да прочетат за тях в обективни източници. През 2007 година списание „Тайм“ оценява размера на даренията, които Сорос е направил до този момент, на 6 милиарда евро. Вие познавате ли руски олигарх, който е направил подобно нещо? А български? Между другото към него има обвинения, че се бори срещу комунистите, както и обвинения, че поддържа комунистите. И към мен има същите, хаха.

На каква длъжност си в секретния кабинет на фрау Меркел?! А?!

Отворете Фейсбук и ще видите. Аз, Меркел и Сорос сме едно и също лице. Отговорник съм по плюшените мечета, с които съсипвам стария ред в Европа.

Писането на фейлетони е писане по водата. Какъв срок на годност даваш на Лола?

Аз съм журналист в ежедневник. А работата във вестник оперира най-добре от желанието творчеството ти да е непреходно и вечно. Пиша за неща, които вълнуват хората днес и сега. Но не са ли писали така и писателите в миналото? В деня, в който седна да пиша с мисълта: „Как да сътворя текст, който ще се учи в училище и ще получи Нобел“, Лола вероятно ще умре. Въобще, прекомерната амбиция убива всяко удоволствие, а аз все още пиша със и заради удоволствието.

Смешни ли са жените? Вярно ли е, че като човешки вид са ощетени откъм чувство за хумор?

Познавам толкова много забавни жени… Не мисля, че хуморът зависи от хромозомите. Но жените не рядко сами се заклещват в капана на „женствеността“, който предполага те да са слаби, безпомощни, добрички, пасивни и да се оставят да бъдат спасявани и забавлявани. Всичко това противоречи на свободното чувство за хумор – човек, който може да погледне на себе си и света със смях, не става за ролята на жертва. Сарказмът не те прави добричка и изисква активно отношение към ставащото.

Как Победителят – Виктор, оценява творчеството на Лола? И ще има ли трета книга – „Лола за пубертета във втора фаза“?

Синът ми Виктор много държи да ме представя като писателка. Той е на 10 и тази година влязохме буквално с шут в пубертета. Винаги съм се чудила защо майките на бебета са толкова шумни и пишат блогове, статии, разказват на целия свят за пелени, кърмене, раждане и пюрета, а майките на пубертети мълчат. Е, сега започвам да разбирам. Изпада се в ступор. Така че, ако не ми мине ступорът, не знам…

Зад всяка умна и успяла жена стои един свестен мъж. Разкажи за мъжа до теб. Има ли нещо, което искаш да му кажеш сега?

Мъжът до мен е поет, красив външно и вътрешно и е един от най-умните и добрите хора, които познавам. Срещнахме се напълно случайно в сходни и за двама ни житейски ситуации. Подарък на съдбата.

Boxers or briefs?

Боксерки. Аз съм все пак либерален човек, уважавам не само своята свобода, но и свободата на останалите, пък били те и мъже.

Мак или ПеЦе?

Мога и на салфетка. Изпробвано е, звъннаха ми да напиша нещо спешно, а аз бях навън. В интерес на истината усъвършенствах писането на дописки от телефон. Така че марката няма отношение към качеството, мога да потвърдя най-високомерно и отговорно.

Какви са твоите творчески планове?

Любимият ми въпрос е това. По-хубав е само „Как успявате да се задържите толкова години на върха?“, но явно още не е дошло време за него. Планирам поне три книги още, а ако сбъдна 10% от творческите си планове, ще съм новият Вазов, българският Скорсезе и софийският Джон Оливър наведнъж. В интерес на истината работя върху „Забавна история на България“ и една сериозна книга за Германия.

Какво би казала на младите, които едва сега начеваме в този занаят?

На всеки, който иска да пише фейлетони, бих казала да пише фейлетони. Не възхвали, не оди, не епос за автора, а просто фейлетон.