Любов и секс в Древен Рим

Как са се обичали древните римляни? Как са се целували? Носели ли са червени рози на първата среща? Какво е ставало през първата брачна нощ? Какви трикове са използвали жените, за да съблазнят мъжете? И как са им изневерявали? Какви са били предпочитаните пози в леглото? Съществували ли са бельо, луксозни проститутки, афродизиаци и секс играчки? Отговорите на всички тези въпроси, а и на още много други, ще намерим между кориците на „Любов и секс в Древен Рим“ на Алберто Анджела.

Това е книга за историята и любовта. Тя ни кара, тласкани от силата на нашето любопитство, да се потопим в далечен и привлекателен свят. В нея изкусността на белетристиката е съчетана с точността на историческото изследване. Авторът стъпва върху познание, почерпано от археологически обекти, лабораторни данни, редица постижения на науката за античността, древни текстове, стотици артефакти от музеите, фрески, статуи и графити от Помпей и Херкулан.

Какъв е неговият метод ли? Той е нашият екскурзовод. Представете си, че сме се върнали назад във времето и сме се озовали на площад в Древен Рим. Авторът ни повежда след различни хора от тогавашното общество: влюбена двойка; млада аристократка, посещаваща известен гладиатор; баща, който придружава сина си в „сексуалния му прощъпулник”; елитна проститутка в нейното ежедневие… Постепенно си даваме сметка, че любовта и сексът преди 2000 години невероятно много приличат на сегашните. Но и доста се различават…

Алберто Анджела е италиански палеонтолог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Автор е – съвместно с баща си и самостоятелно – на десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI.

Откъс от „Любов и секс в Древен Рим“

В средата на малкото площадче растат две дървета. Те като че ли търсят светлината, протягайки своите зелени ръце към това парче синьо небе, което се вижда над високите сгради. Но клоните достигат едва до средата на insulae и заради вятъра са оставили драскотини в полукръг върху мазилката: като следите, оставени от затворници на дъното на кладенец. Но има нещо, което привлича нашето внимание долу – това е сянката, хвърлена от нечия коса… Едно момче. Движи се нервно напред-назад, без да излиза от островчето на сянката. После се спира.

Взира се в двойка жени, които излизат през голяма порта. Те са момиче и нейната дебела робиня, вероятно бившата й дойка, като се има предвид разликата във възрастта. Както се случва понякога, тя се грижи за момичето и през юношеството. Момчето отваря широко очи, когато светлината на слънцето облива девойката – нейните гарвановочерни къдрици блестят под лъчите му. Обрамчва ги като корона синьо наметало (palla), което покрива отчасти главата и се смъква надолу, галейки раменете й. Дълбоките й черни очи са вперени в земята, сякаш се страхува да срещне тези на минувачите. После постепенно вдига глава и като лък, който насочва стрелата си, поразява момчето с дълъг и пронизващ поглед…

Светът е замрял. Изглежда, на този площад съществуват само техните очи. В тези няколко секунди зениците им се разширяват, дишането им се учестява, сърцата им ускоряват ударите си, подготвяйки телата им… После изведнъж всичко изчезва, дойката дава знак, че трябва да тръгват, и двете продължават пътя си. Момчето изоставя сянката и ги следва сред малцината минувачи. Преминават покрай дюкянчетата на занаятчии и бръснари, които обаче остават невидими за зелените му очи. Всъщност те следят непохватните, но вече женствени движения на момичето. След няколко минути жените влизат в магазин. Момчето пристига на входа, затрупан с пълни кошове фурми и сушени смокини, и се мушва вътре.

Но от полумрака изскача дойката, която му препречва пътя, както мечка защитава своята бърлога. За миг, траещ като че ли цяла вечност, погледите им се кръстосват. После жената се отдръпва и пропуска младежа, който крадешком преминава през завесата, прикриваща задната част на магазинчето. Всичко е било съгласувано. Той е от много богато семейство и е платил щедро съучастничеството на дойката. Знае добре, че ако възникне някакъв проблем с роднините на момичето, чието обществено положение е по-ниско, парите ще поправят всичко, дори изнасилване. Това го доказват многобройните изследвания върху законността в римския свят, сред които и тези на професор Йенс-Уве Краузе от Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. Но тук става въпрос за истинска любов между двамата – любов, белязваща човешкия живот. Дойката сега наблюдава входа на магазина, като бъбри със собственика, неин роднина. Тя е организирала срещата им. Какво се случва зад завесата? Младите хора са се прегърнали. Лицата им са на няколко сантиметра едно от друго и си шептят любовни слова. „Това е нормална сцена“ – ни идва наум. Колко пъти в днешно време, когато отиваме на работа, да пазаруваме или когато се връщаме вкъщи, сме виждали така двама влюбени… Да, но тук сме в римската епоха: как се държат там младежи като тях? Кои са думите, които двама влюбени са си казвали? Като се позовем на написаното от древните автори – например Катул или Марциал – можем да ги чуем отново…

„Любов моя, дай ми една след друга хиляда целувки…“, казва той, като се приближава все повече към лицето на момичето.

„Колко?“, шепне тя с усмивка, като показва плътните си устни и притваря очи…

Той: „Колко? Любов моя, все едно да поискаш да преброя вълните на океана, раковините на пясъка, пчелите, летящи от цвят на цвят, гласовете, изричащи „обичам те“ в този момент, или ръцете, галещи телата на любимите. Знай, моя сладка Венеро, че този, който иска малко целувки, може да ги преброи… А аз с теб искам да забравя броя им, докато чезна в очите ти“.

Устните се докосват, очите се затварят и започва дълга целувка.

Но римляните като нас ли са се целували? Отговорът е: да. Точно както го правим ние. С някои разлики – не всички целувки са били еднакви. Различавали три различни вида (които ще опишем след малко). Освен това пред хората е трябвало да се държат по точно определени правила.

Младите римски двойки целували ли са се на обществени места?

Противно на това, което става днес, по улиците на Древния Рим никога не бихте видели двойка да се целува. Било е против морала. На целуването пред хора се гледало с лошо око, защото не отговаряло на свяна, който римската жена винаги трябвало да притежава. Затова никога не бихте забелязали матрона да целува собствения си съпруг пред всички (нито да бъде докосвана от мъж на публично място). Нито пък да го прави момиче от знатна фамилия.

И тъй като поведението на аристокрацията е било възприето като пример от „новобогаташите“ (тоест от семействата с ниско потекло, стремящи се да се издигнат благодарение на скорошно забогатяване), твърде вероятно е да не са го правили и младежите, принадлежащи към тази прослойка на римското общество.

Добре, богатите не са се целували пред хората, а другите? И те – също. „Страстната“ целувка по улицата между двама сгодени например била смятана за скандална, неморална, горе-долу както ставаше в Италия през четиридесетте и петдесетте години на ХХ в. Колко целувки щяхте да видите по улиците на Рим след войната? Известни са черно-белите фотографии от онази епоха на американка, облечена „модерно“, която върви по италианска улица, заобиколена от мъже с преценяващи, изпитателни, похотливи погледи… Общо взето, „древният“ римски морал е присъствал до вчера и при нас… Ето защо двамата младежи, които решихме да последваме, избраха да се целуват тайно в задната част на магазинчето. Същото сложно поведение трябвало да имат робите. Различен, очевидно, бил случаят с проститутките, които раздавали целувки на клиентите си по улиците, за да ги завлекат в своите „спални“.

В общи линии, в Древния Рим липсвали всички тези страстни жестове, които обикновено виждаме днес по нашите площади, на масичките в кафенетата или до стените в близост до училищата, като целувките, ласките между влюбените или страстните прегръдки. Заради тогавашния морал в отношенията на двойката тези прояви били запазени за интимността сред домашните стени. Всъщност ако помислите, има съвсем малко изображения (еротични или не) от римската епоха, на които има целуваща се двойка (може би най-хубавата е мозайка от Пиаца Армерина с двама влюбени и тя, обърната с гръб към зрителя, показва щедро деколте отзад). Изобщо никой никога нямаше да може да направи снимка  „Любов моя, дай ми хиляда целувки“ като прочутата фотография на Робер Дуано, показваща двама влюбени, които се целуват страстно, без никой да им обръща внимание, на улица в Париж пред едно бистро.

Колко видове целувки познавали римляните?

Точно като нас римляните познавали различни видове целувки в зависимост от обстоятелствата. Както подчертава професор Ева Кантарела, имало например целувка за поздрав между военните, целувка за раздяла, целувка, която се дава на починалия, целувка за сдобряване, целувка за честитене и т.н.

Естествено, имало и любовни целувки. И ето ти сега една изненада! Ако при нас между мъжа и жената съществува основно само една любовна целувка, римляните използвали три думи, за да определят различния произход, характеристика и цел на подобни целувки.

OSCULUM: Това е целувката със затворена уста, без страст. Произлиза от думата os, тоест „уста“, и е умалително съществително, възможно във връзка с устните, които се свивали, за да целунат. Това е най-древният термин. Употребявал се, за да означи непорочните целувки, които се давали в присъствието на други хора или по време на церемонии. Била единственият вид, разрешен на жените, когато са на публично място, и „задължение“ за тях дори у дома. Всеки ден съпругата трябвало да целува по този начин съпруга (и дори роднините си), съблюдавайки ius osculi (желязно правило, което ще обсъдим малко по-долу).

SAVIUM: Това е истинската страстна целувка, еротична, с използване на езика, целувката на влюбените. Произлиза от думата suavis (сладък, нежен). По-късно тя ще бъде наречена „френска целувка“. В Метаморфози (или Златното магаре) на Апулей е разказан известният мит за Ерос и Психея: Майката на Ерос, Афродита, е изпълнена с ревност към Психея, поради което тя бяга, изплашена, от двореца на Ерос. Афродита обещава награда за този, който пръв я намери. Апулей описва въпросната награда по следния начин: „… ще получи лично от Афродита седем изключително сладки целувки и една, далеч по-медена, с ласкаво докосване на езика й“ (… ab ipsa Venere septem savia suavia et unum blandientis adpulsu linguae longe mellitum).

Съществуват и умалителни (saviolum например), както разкрива Катул, казвайки на момче, което обича: „Откраднах от теб, докато играеше, нежни ми Ювенций, една целувчица [saviolum], по-сладка от сладката амброзия“.

И най-накрая:

BASIUM, от която идва италианската дума „bacio“. Този термин се появява по-късно (няколко десетилетия преди Рождество) и започва да се доближава до термина savium, като с течение на времето го измества. Думата първоначално е означавала еротична целувка, по френски маниер, но впоследствие, в епохата на Късната империя, започва да означава целувка, изпълнена с обич, тази, която се дава на съпругата и на собствените деца.

Любопитно е, че единственият от трите термина, който останал след римската епоха, е именно basium (целувка), а също и глаголът basiare (целувам), който римляните използвали, за да означат без разлика всички видове целувки (еротични или не), точно както правим ние. Нещо куриозно – от надписите по стените на Помпей виждаме, че думата basium била преиначена и обикновено се пишела с „v“, тоест vasium; със сигурност хората са я произнасяли така. Навик, който е останал и досега, две хиляди години по-късно. В Неапол, за да поискаш целувка от любимата си или от любимия си, се казва: Damme ’nu vase…

Да се целува съпруга по устата? Това е задължително по закон

Римляните притежавали любопитен обичай. Съпругът по закон имал „право на целувка“ (ius osculi). Съпругата била задължена със закон да целува всеки ден съпруга си по устата. При това не само него, но и всички роднини (нейни и на мъжа й) до братовчедите втора степен, когато ги срещала за пръв път.

Откъде идва този обичай, толкова непривичен за нас? Неговият произход е много стар, навярно от самата зора на Рим, ако не още от епохата на Ромул, като той продължил да се практикува дълго дори през Императорската епоха. Главната цел била проста – да се проверява дали жената е пила!

И защо се правело? Спазвал се много стар закон, който налагал абсолютна забрана за жените да пият и давал правото на мъжа да убие съпругата си, ако тайно е погълнала чисто вино. Знаем, че тази забрана е продължила да се прилага на практика, въпреки че преди Императорската епоха е отпаднала. Обикновено наказанието било отричане от съпругата, но знаем също, че нерядко мъжът убивал жена си, като я затварял в стая на къщата (същата, в която можел да бъде наказан любовник, хванат на местопрестъплението), където я оставял да умре от глад. Историкът Валерий Максим, живял между I в. пр. Хр. и I в. сл. Хр., ни осведомява, че конникът Игнаций Мецений дори убил жена си с тояга.

Но откъде идва цялата тази злоба? Оттам, че пиенето на вино било сравнявано с изневярата. Целувката, общо взето, била… спиртомерът на верността. Сравнението е просто. Пиенето било прелюдията към прелюбодейството. Защото жената губела контрол и лесно можела да извърши изневяра или, в по-общ смисъл, да се държи непристойно. Казвало се: „Жената, която е жадна за вино, затваря вратата за добродетелите и я отваря за пороците“. Естествено, трябвало да има „повторна проверка“, както в случаите на допинг в модерния спорт. Извършвали я роднините на мъжа. Душейки, те осъществявали втория тест, за да потвърдят или не обвинението на съпруга. Или за да спасят честта на своята gens, ако съпругът не се бил усетил.

Но ius osculi имал и лоша страна – заразяването с херпес (labialis). Непрекъснатите ежедневни целувки допринасяли за неговото разпространение. Затова, с цел да предотврати избухването на истинска „епидемия“ от херпес, император Тиберий забранил ius osculi, особено по време на публични церемонии.