„Това е историята на една любов, огромна като катедрала, необуздана като развилнели се пирати, любов, изпълнена с песни, изповеди, възторзи, с дръзки абордажи, вземане на заложници, яростни бури. Белязана от много плам и преливаща от много страдание.”
Кей Бартолди е книжарка, Джонатан Шилдс – писател. Той пише пътеводител, тя му изпраща необходимите му книги и му препоръчва други. Двамата се познават само от писмата, които разменят. И в които си пишат главно за… книги. Докато обсъждат произведенията на Мопасан, Флобер, Роже Мартен дю Гар, откриват, че имат сходни вкусове и една и съща страст – литературата. Постепенно писмата им все повече заприличват на писма между влюбени, а чрез книгите от любимите си автори споделят неща, които не са смеели да си признаят.
До неочакваната развръзка.
„Любов, огромна като катедрала” е епистоларен роман, изпълнен с много лиризъм. Кажи ми какво четеш, за да ти кажа кой си и как умееш да обичаш – това сякаш е идеята на нетипичното за Панкол произведение, което не отстъпва на най-доброто, написано от нея.
Авторкатае завършила френска филология, преподавала е френски и латински, работила е като журналистка и е живяла е в Ню Йорк, където следва курсове по художествено писане в Колумбийския университет. Още първите два романа й спечелват известност и тя и се отдава само на писане. Издала е общо 15 романа, но най-известна е трилогията, която се открива с „Жълтите очи на крокодилите“, пожънала нечуван успех и изстреляла Панкол сред най-четените автори на нашето време. Следващите два романа с колоритни заглавия „Бавният валс на костенурките“ и „Катеричките от Сентръл парк са тъжни в понеделник“ затвърждават репутацията й. Панкол е преведена на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милиона екземпляра.
0 Коментара