Мартина Дечевска е родена на 24 февруари 1990 г. в Пловдив. След като се научава да чете на ранна детска възраст, бързо се влюбва в литературата. 8-годишна е гост-водещ на сутрешния блок на радио „Пловдив“, което й дава идеята да се занимава професионално с журналистика.
Мартина е писала за големи български медии като БТА, VICE, Maxim и „Дневник”, била е сътрудник на културното предаване на БНТ 1 „БунтАРТ“, а в момента е кореспондент на bTV Новините в САЩ. Тя снима и продуцира новини и за най-големия дистрибутор на онлайн видео-новини в Европа – ZoomIn.Tv, българската телевизия в Чикаго BG7 TV и украинската телевизия в Чикаго – UA9 TV. Сред хората, които е интервюирала, са Джулиан Мур, Кийра Найтли, Ева Лонгория, Джей Макинерни и др. От 2011 г. живее в Ню Йорк. В свободното си време се занимава и с музикалния блог www.flowersingun.com. Като я питат каква иска да стане, като порасне, винаги отговаря: Хенри Милър. „С@МОТ@“ е дебютният й роман.
Снимки Боян Христов и личен архив
Мартина, книгата ти е чудесна, „хваща“ читателя и го „стиска“ до края. Предполагам, че повечето хора ще се впечатлят предимно от садо-мазо секса. Мисля, че самотата и зависимостта ни от виртуалния живот, както и линията за силата на мисълта, са даже по-интересни. Разкажи ни за вдъхновенията, които те движиха през процеса на създаването на „С@мот@“.
С@МОТ@ наистина е съвкупност от няколко сюжетни линии и вдъхновенията ми варират от книгите на Анаис Нин, Полиж Реаж и Хенри Милър, филми като „Тайната“ и киберпънк анимета като Serial Experiments Lain и Ergo Proxy.“Садо-мазо секс“ линията, която разказва под формата на сънища историята на Валерия, лутаща се между двама Мастъри, но влюбена безнадеждно и саморазрушително в единия от тях, беше по-лесна за написване. Тя е и вдъхновена от истинските истории на момичета тук в България, които се занимават с BDSM секс (секс игри, подчинени на принципите на болка и удоволствие). След като се срещнах с тези жени, ми стана интересно и реших да подготвя журналистически материал. Но впоследствие техните истории паснаха много добре на първата кибер-пънк линия на книгата, в която Роберта е затворена в стая, в която няма нищо друго освен нейния компютър и трябва да кара хора в социалната мрежа ImageBox да се самоубият, за да живеят завинаги в мрежата. Тя беше и по-трудна за изграждане. Беше истинско предизвикателство да си представя и опиша поведението на героинята си в такава абсурдна ситуация и затова започнах да изучавам, чрез документални филми и интернет, поведението на затворници в „solitary confinement”, или така наречения строг тъмничен режим, в който те с месеци нямат човешки контакт, освен с надзирателите, които им носят храна. С@МОТ@ е книга за съвременните затвори, в които слагаме себе си, но и за това, че от всеки един има измъкване, а ключът е вътре в нас и нашето подсъзнание.
За образа на Валерия си черпила информация от интервюта с момичета, практикуващи игри на болка и удоволствие, BDSM. За мнозина това е „извратеност“, едва ли не психиатрична диагноза. По темата почти няма разговор. Какво откри ти в тези интерюта?
Историите и случаите бяха различни, разбира се. Не съм привърженик на генерализирането и обобщението, а ми харесва да разглеждам всеки случай индивидуално. Докато някои от момичетата искаха да имат „нормални връзки“, но този стремеж към интензивно удоволствие и пълно отдаване ги привличаше и те не можеха да се откажат от него, други бяха напълно комфортни с партньора си, с дългогодишни сериозни и „напълно нормални“ връзки и това беше просто тип секс, който ги сближаваше още повече и им доставяше удоволствие. Небезизвестен факт е, че много високоинтелигентни хора на отговорни и стресови позиции обичат да влизат за малко в роля и да бъдат третирани като „подчинени“, това не значи, че те са „болни“ или „луди“, или пък както често се смята тук, в България – „имат проблеми в детството“. Имам един приятел, който е пилот в САЩ, и с дългогодишната му съпруга ходят на фетиш партита и той съвсем открито публикува снимките си от тях. Това е вид субкултура, която се базира на принципите safe, sane, consensual – безопасно, разумно и по взаимно съгласие. Щом на двама пълнолетни хора им харесва да си повишават удоволствието, като внесат в него усещане за власт и разумно количество болка, не виждам нищо лошо. Нали уж казват, че „свободата се простира дотам, откъдето започва свободата на другия…“.
Кога според теб животът в социалните мрежи се превръща в зловредна зависимост? Има ли признаци, по които да познаем, че сме минали границата?
Ако използваме социалните мрежи, за да се свързваме с приятелите си и да се уговорим да се видим утре на еди-кой-си-концерт, за който сме научили пак от социалните мрежи, е страхотно! Това е силата на информацията и улеснената комуникация днес. Но ако седим само пред комютъра и не излизаме навън, все по-рядко поглеждаме извън дисплеите и се залъгваме, че сме много контактни, само защото имаме 2000 приятели във Фейсбук и че сме много красиви само защото имаме 130 лайка на някоя снимка, тогава вече….
Работи ли в твоя живот силата на мисълта? Разкажи ни за личните си „сътворявания на реалността“.
Смея да вярвам, че лични чудеса са се случили в живота ми, благодарение на силата на мисълта. Това знание достигна до мен в много точен момент и даде отговор на въпроси, които стояха неясни дотогава. Молитвата също би могла да бъде приета като насочване на енергията и повтарянето й да доведе до желаните резултати. Друг е моментът, че често преди това, което искаш да ти се случи, се случва нещо, което да те разколебае и ти трябва да „устоиш“, за да се случи желанието ти. Интересно е как ултраиновативни науки като квантовата механика доказват принципи, засекретени по един или друг начин в световните религии от хилядолетия. Упражнение, което съм използвала успешно и което и героинята ми Роберта прилага в С@МОТ@ , е да затвориш очите си, да броиш назад, докато „приспиш“ подсъзнанието си и след като го отпуснеш, хубаво да си представиш в сегашно време това, което искаш да ти се случи и да изпиташ благодарност от това, че вече ти се е случило. Постоянство, разбира се, е нужно, а и тук не бива да се вманиачава човек и да прекалява, но след първите, дори и дребни неща, които забележиш да ти се случват, вече започваш да виждаш света и живота по един по-различен начин. А и клишета като „не прави на другите това, което не искаш да правят на теб“ неслучайно са се превърнали в клишета. Вселената не би могла да се крепи без баланс.
Живееш в чужбина от няколко години. Защо реши да издадеш книгата си на български, тук, и то сама, без подкрепа на издателство? Как я разпространяваш и къде може да се купи?
Винаги много съм харесвала независимото изкуство и за мен беше важно да издам книгата първо в България и на родния ми език. Когато застанеш сам зад книгата си, можеш да получиш контрол върху крайния продукт, който трудно би бил получен под шапката на голямо издателство. Ако книгата ми предизвика силна реакция, независимо дали тя е позитивна или не, тя е свършила мисията си и аз съм щастлива. Както Александър Секулов спомена на представянето на С@МОТ@ в „Петното на Роршах”, литературата изисква много време, за да бъде доказана като такава. Могат да минат 50-100 г., може хората да си спомнят тогава за нея и някой все още да я чете, а може и не. Времето е истинският тест за изкуството. С това да застана с мой екип зад книгата си и да я публикувам с минимални редакции от страна на Тео Чепилов, ми се искаше да провокирам и поразтърся устоите на българската арт сцена, където излизат много качествени неща, но и често властва една претенциозност, която е излишна. С@МОТ@ вече провокира въпроси кое е евтино и скъпо, кое е „истински арт“ и кое не, срамно ли е литературата да бъде продукт, или тя е нещо ефимерно и височайшо, което „не е за продан“, макар книги да се продават като всичко останало в магазините. И това ме радва. Вярвам, че независимата литература е призована да разширява границите на общоприетото и да излага на дисекция болни за обществото теми, без значение дали то е готово или не за гледката.
За тези, на които им е любопитно да прочетат С@МОТ@ – тя може да бъде намерена във всички големи вериги книжарници и онлайн магазини. :)
Повече за С@МОТ@ – www.facebook.com/samotabg
0 Коментара