„Надя Ножарова – момиче за 100 милиона долара“

Откъс от книгата на МАГДАЛЕНА ГИГОВА

„Шепот от стари дантели“

Аз живея за любов,

но съм тъй усамотена,

че продадена любов

сърцето ми разби…

Мнозина са чували този стар градски шлагер, но малцина знаят, че първата му изпълнителка е оперетната певица Надя Ножарова. Дрезгавият й мецосопран подлудявал софиянци, а сладкодумецът Драган Тенев описва в книгата си „Тристахилядна София и аз между двете войни“ въздействието на нейния чар: „Беше чернокоса и леко разногледа, но имаше чудесни крака, които умееше да показва превъзходно на сцената в своя коронен номер, опряна на уличен фенер, пееща „Аз живея за любов“. При това нейно изпълнение публиката в „Одеон“ винаги изпадаше в неописуем възторг. Аплодираше я лудо, а Ножарова, осветена от прожекторите, не помръдваше и със своята дискретна интелигентност триумфираше неподвижно“.

Главен композитор на театър „Одеон“ по онова време (1937-1941) е Йосиф Цанков. Той е създал оперетата „Продадена любов“ по либрето на Петър Увалиев специално за Надя. Огнената брюнетка е на 20, примадона на театъра и съпруга на директора Ангел Сладкаров от четири години. Той е толкова влюбен в жена си, че си затваря очите за ухажорите, които на гроздове обсаждат гримьорната й. Сочната столична клюка дори твърди, че братът на цар Борис Трети – принц Кирил, краде бижутата на майка си от дворцовия трезор, за да й ги подарява. Дамата обожава брилянти и рубини.

Произходът на Надя Матеева Ножрова е скромен. Родена е през 1918 г. в Плевен в семейството на дребен търговец на електроматериали. Той е рано овдовял с две дъщери и се чуди как да се оправя с вироглавата си по-голяма щерка, която иска да стане певица. През 1934 г. оперетен театър „Ангел Сладкаров“ е на турне в провинцията с постановките „Казанова“ и „Кресло №6“. Първият град от гастрола е Плевен. Хората са зажадняли за артистични прояви и успехът е феноменален.

Едно красиво младо момиче при всяко представление седи на първия ред и замерва с цветя лиричния любовник и основател на трупата Сладкаров. Това е ненвършилата още 17 г. Надя Ножарова, току-що прибрла се от Американския колеж в Ловеч. След второто представление вече е намерила кой да я представи на създателя на оперетата. Пламенно произнася предварително намислената си реч как мечтае да се посвети на сцената. Шефът я прослушва и е очарован не само от красотата на девойката, а и от завладяващото й обаяние и приятния мецосопран, който напомня гласа на филмовата звезда Зара Леандър. Случката е описана от Ангел Сладкаров в книгата му „Мемоари за българското оперетно творчество“: „Реших да я приема в трупата при условие, че получа съгласието на баща й. То не закъсня. Той я пусна да пътува с театъра, като ми заяви: „Всичките ми опити да вкарам тази лудетина в правия път не успяха. Вземете я и я пробвайте… Намерите ли обаче, че не е годна за сцената, ми я изпратете с препоръчан колет обратно!“.

Сладкаров съчинява песен специално за новото попълнение в състава и Ножарова се справя блестящо. Дори прекалено. Всички мъже от трупата въздишат по нея, но тя се е прицелила в „най-главния“. Десет дни по-късно Надя и Ангел се венчават в Троянския манастир при гостуването на оперетата в близкия град. Разликата им е 25 години, но двамата са много влюбени и щастливи. При млдото момиче очаровнието от новия, разкрил се пред него свят се смесва с преклонението пред пред наставника, учителя и съпруга. А тя наистина се учи бързо. Комбинацията от красота, ум и талант превръща Ножарова в истинска звезда.

Гласът й излъчва такава наситена еротика, че сякаш предизвиква мъжете да се влюбват в нея. И те го правят. Обсипват я с цветя, кожи, накити и любовни писма, но новоизпечената примадона е привързана към съпруга, на когото дължи мълниеносната си кариера. Единственото търкане между двамата е ревността на Ножарова към Мими Балканска, която според нея се опитва да й отнеме мъжа. Колкото и Ангел да се кълне, че отношенията им са чисто професионални, съмненията остават да проскърцват. Слава Богу, че амплоато на двете дами е различно и не враждуват поне за роли.

Надя умее да се облича така, че да подчертава достойнствата си, без да изглежда вулгарно и дава тон на модата в София. За кожените й палта и бижутата й се носят легенди. Тя е любимка на двамата най-влиятелни медийни магнати и не минава ден без вестниците им да пишат хвалебствия за нея. Колегите й дори се шегуват, че на нея трябва да дават стотинките, когато си купуват „Зора“ (с издател Данаил Крапчев). Атанас Дамянов (собственик на „Дневник“, „Заря“ и „Утро“) пък я изпраща да усъвършенства гласа си в Германия на негови разноски. Разстоянието си казва думата и Ножарова решава да се разведе с Ангел Сладкаров. Бркът им просъществувал 4 години. Той обаче не иска да се разделят, защото тя привлича публиката в оперетата като магнит. Дори я преследва в Германия и в Австрия, където учи пеене, с молба да се върне при него. Надя откзва, а и той не е пределно настоятелен – сред покровителите на бившата му половинка е и Никола Гешев.

Връх в кариерта на Ножрова е учстието й в българския филм „Изпитние”, сниман през 1942 г. в Унгария. Режисьор на 91-минутната лента е главният конркурент на Масалитинов в Народния театър – Хрисан Цанков. Главната женска роля – на Мрия Каменова се изпълнява от Надя Ножарова. За нейна чест тя успешно партнира на звездите на българския тетър Иван Димов и Кръстьо Срафов. Сюжетът е сантиментален и типичен за епохата: обвинена в изневяра жена мистериозно изчезва. Всички, включително и съпругът й, предполгат, че се е самоубила. Той я открива случайно след години. Оказва се, че тя се е справила в живота и има пораснал син, който е от него. Филмът има невероятен успех.

По същото време бляскавата актриса се запознава в Унгария с испанския дипломат граф Наваро. Тя казва „Да” на новта си любов и се гмурва с живота, за който е мечтала – мъжът й е посланик в Монте Карло, където Надя общува със световния светски елит. Втората световна война е в разгара си. Испанският граф е убит при неизвестни обстоятелства. Младата вдовица заминава за Париж. Научил за нерадостнта й съдба, Сладкаров, който още им чувства към нея, се втурва към Франция, въпреки военните действия, за да я върне при себе си. Надя отказва и натрупала самочувствие след успеха на филма „Измяна” заминава да превзема Холивуд – възпитаничката на Американския колеж в Ловеч няма проблеми с езика, който говори без акцент. Само дето в Америка не я чакат с кока-кола и хамбургер. Киноиндустрията бълва патриотични филми за войната, в които няма роли за „фатални пришълки”. Тя успява да регистрира епизодични появявания няколко филма, но решава да търси щастието си в мюзикълите на Бродуей. Надя заминава за Ню Йорк, където среща голямата си любов – Сид Фарбър. Той се занимва с недвижими имоти, но в момента има материални затруднения. Е, не чак толкова, че да живеят в лишения.

Не се знае доколко е истина и доколко е просто забавна легенда историята, според която влюбените успяват да забогатеят. Една от версиите е, че Надя е блъсната от кола, докато се разхожда по улицата. Както винаги в нейния живот, късметът наднича от временното й нещастие. Зад волна е американски милионер. Процесът е шумен и пикантен – замесени са богаташ и истинска графиня, каквито не се срещат често по онези географски ширини. Натъртената и изподрана Ножрова пледира, че нараняванията й са попречили на кариерта й на актриса и певица. В съдебната зала показват снимки и афиши от представленията й в България, дори прожектирт филма „Измяна”, за да докажат, че в родината си е била истинска звезда. Спас Тодоров Райкин в книгата си „Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век” цитира рапорт до българския митрополит в САЩ: „Обади се и нашата актриса Надя Ножрова. Иска някакво писмо, че е била солистка на оперетата в София”. Певицата доказва, че е била примдона в България и в Европа и й присъждат нечувно обезщетение от 1 млн. долара.

По-нелицеприятната версия твърди, че Ножрова е попаднла под колелетта неслучайно. Комбинативният й съпруг измислил как да изкарат пари, с които да възродят бизнеса си с недвижими имоти. Надя възприела задачата като поредната роля и я изпълнила блестящо. Каквато и да е истината, резулттът е налице. „Сид Фрбър ентърпрйзиз” използва кризата и с 1 млн. долара в брой изкупува огромни площи земя в Ню Йорк и Лонг айлънд. Строителният бум превръща двойката в милионери.

Екзотичната графиня Наваро и нейният съпруг са в епицентъра на светския живот. Тя е прочута със своите тюрбани, широки копринени роби над тесни панталони и обичая да се кичи с диамантени бижута. Семейство Фарбър не пропускат концерт, мюзикъл или опера. Те са желани гости на всички благотворителни партита, заради щедрите си жестове. Ножарова няма деца и от третия си съпруг и след кончината му през 1985 г. се посвещава на рзлични филантропси каузи.

Събира на банкет бившите си любовници

Статия в „Ню Йорк таймс” от 2010 г. разкзва за светската дама: „Днес два пъти овдовялата графиня оглавява „Сид Фрбър ентърпрйзиз” и притежва над 155 000 квадратни метра търговски и жилищни площи в Лонг айлънд и няколко молове в Белпорт. Бившата звезда на черно-бялото кино в България си почива и забавлява приятелите си в имението си върху 50 000 кв. м. в Бела Терра. Сградата му, наречена „Розовата къща на хълма” е 2700 кв.м. и от нея се виждат океана и целия Лонг айлънд. Освен това грфинята притежава апртамент до Сентрал прк в Ню Йорк и замъка „Касъл Аура” в мавритански стил, съграден от мрамор по неин проект на Американските Вирджински острови, където г-жа Фрбър прекарва по 4 месеца годишно”.

Разбира се, от дистанцията на времето Ножарова леко е поукрасила и филирала предишното си битие, като тотално е забравила да спомене първия си мъж Ангел Сладкаров. Според статията, тя е родена в „благородническо” семейство в Плевен и е звезда на европейското кино преди да срещне първия си съпруг испански граф, дипломат във Ватикана. „В нюйоркския „Плаза хотел” приятели зпознават Надя и Сид Фарбър, който тъкмо започвал строителния си бизнес. Двамата съпрузи построяват повече от 15 000 жилища в Лонг айлънд, повечето от които за рботническата и средната клса. След 1980 г. компнията се пренсочва към луксозни имоти, шопинг-центрове и офис-сгради. Според грфинята, състоянието й възлиза на 100 млн. долара”, пише „Ню Йорк таймс” за българката.

Естествено, когато съпругът й си отива, Надя е една от най-ухажваните вдовици. Но макар да не бяга от светския блясък не откликва на настъпателните зестрогонци.

През 1989 г. в нейния дом в Лонг айлънд снимат филма „Дяволицата” (She Devil) с Мерил Стрийп. А змъкът й на Американските Вирджински острови, от който се открива неземна гледка към Карибско море, вълнува въображението на местните, защото е недостъпно разположен върху хълм и там човек може да попадне само ако е поканен. Ако напишете в интернет Nadia contessa de Navarro Farber изскача и чат в социалнта мрежа на Американските Вирджински острови, където обсъждат стрнностите на видната си съгражданка. „Понякога грфинята напуска изолацията си в „Касъл Аура” – змъкът, който е обект на обожание в Сейнт Кроа. Тя е дребничка грациозна лейди. Грдеробът й се състои от свободно пуснати кафтани и несметно количество тюрбани. Тя неизменно носи морскосини сенки на клепчите си, а ружът звихря серпнтини по бузите й. Графинята говори 10 езика. По обяд носи дантелен бял чдър. А навикът й да посочва събеседника си с отрупаните си със скъпоценни камъни пръсти и да го нарича „май дарлинг” е абсолютно очарователен”.

Извън лъскавата страна на битието си Надя Ножарова е щедър дарител. Нейното име носи отделението за спешна помощ в болницата „Джон Мадър мемориъл”. В Ню Йорк тя поддържа връзка със своя колега от оперетата Банчо Банчевски, когото подпомага финансово. За жалост, той остава в историята с неприятен инцидент. Банчевски се хвърля от балкона на Метрополитън опера, докато Гена Димитрова пее в „Макбет” през 1982 г. Представлението и директното му предаване по радиото са прекъснати. Отчаяният от живота бългрин внимава да избере празни места в партера, за да не убие някого при полета си от 25 метра височина. Ножарова е съкрушена от загубата на една от малкото си връзки с родината.

Когато се връща в България през 80-те години Надя събира на банкет всичките си бивши любовници в ресторанта на хотел „България” и спретнатите старчета, осъзнават, че не е изгубила нито грам от всепобеждващия си чар. Преди повече от 10 години години покойният Александър Авджиев прави интервю с нея.

След като във вестник „Преса” излезе прочетеният по-горе материал, в редакцията позвъни възрастен глас, който се инересуваше дали графинята е все още жива. Господинът бил български дипломат в Ню Йорк и неведнъж гостувал в аристоркатичното й жилище до Сентръл парк. „Беше единствен апартамент на етажа, асантьорът отиваше само до него. Посрещаше ни иконом, лакеи с бели ръкавици поднасяха напитките, а прислужниците й бяха все полякини”, разказа дипломатът Владимир Събев.

Всички усилия за връзка с контесата удариха на камък, докато кореспондетнът на „Преса” в САЩ Пепа Петрова не откри кантората на адвоката й Джоуел Холт. Чрез него достигна до Юри Фарбър – племенник на покойния й съпруг и неин личен секретар и довереник. За жалост, тъкмо да си уреди интервю с колоритната дама, дойде вестта за кончината й през април 2014 г.

„Отиде си, но живя дълго, пълноценно и щастливо. Не тъжете”, каза по телефона Юри. Според Пепа гласът му звучал някакси весело, макар по-голямата част от милионите на леля му да са завещани за благотворителност. Заради щедрите си жестове и непринудения си нрав графинята е един от най-обичаните хора на Американските Вирджински острови. „От време на време на Земята идват хора, които чрез своята упорита работа, постоянство и всеотдайност подобряват качеството на живот не само на хората около себе си, но и на световната общност. Те заразяват с решителност и ентусиазъм всички. Графиня Надя де Наваро Фарбър беше такъв човек”, каза бизнесменът Наско Вълев, който живее в съседство с Ножарова в Лонг Айлънд.

Българката е сред най-големите дарители на местната болница „Мадър хоспитал”. През 1009 г. след смъртта на съпруга й Сид тя дарява 1 000 000 долара в памет на непрежалимата си половинка. На 15 декември 1991 г. е завършено новото крило и спешното отделение носи името „Контеса Надя Фарбър”. След кончината на мъжа си тя продългава да дава благотворителни приеми. Като активен член на хуманитарни организации. Ножарова работи с американските имиграционни служби за подпомагане на венецуелски преселници. В дома й има колекция от десетки ордени, плакети, грамоти от кметове, крале и президенти ,с окито е удостоявана заради многобройните си благотворителни акции. Надя е била желан гост на приемите на всички американски президенти през последните 60 години. Контеса де Наваро е приета дори от папа Йоан Павел Втори заради хуманитарнта си дейност.

Отивайки си от този свят, графинята помолила само за едно: хората дошли да й отдадат последна почит в имението й, да не носят цветя, а да дадат парите за поддръжката на болница „Мадър мемориъл хоспитал”.

Може да поръчате книгата от Хеликон и www.books.bg