Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?
Не, това не е финалът на Биг Брадър, нито пък най-после справедливото възмездие за ония в парламента! Това е историята на безпрецедентното обединение на човечеството в името на това да си върне лудите… Всички войни спират, всички държави се обединяват и започват да строят внушаващ космически военен флот. История, разказана преди повече от три десетилетия…
За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство „Ентусиаст“ публикува четвърти том със събраните му съчинения. След „Пропуснатият шанс“, „За мъртвите или добро, или смешно“ и „Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си“ „Напред, човечество!“ е следващата част от поредицата, целяща да обедини хумористичната и сатиричната фантастика на автора. Редактор на сборника е Любен Дилов-син, а дизайнът и графичното оформление на корицата отново са дело на световнопризнатите художници Владимир Тодоров и Чавдар Гюзелев.
„Тежестта на детството“ от Любен Дилов.
„Напред, човечество!“ събира някои от най-знаменитите разкази на Любен Дилов, включително и едноименния, който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена (публикуван на над 25 езика в повече от 30 страни).
Разказът „Новогодишна трагедия“ пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия“ и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно „Осъзнаването на роботите“ излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството „личност“, а „За Иван, който искаше да излезе“ е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на „дисциплинираните“ общества.
Любен Дилов (25.XII.1927–10.VI.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.
0 Коментара