„Народи и земи“ представя разнообразието от култури по света

Детската енциклопедия „Народи и земи“ представя с увлекателни факти, снимки, карти и текстове над 80 култури от цял свят. Тя е част от портфолиото на престижното издателство DK, лидер в издаването на справочни и енциклопедични издания, а у нас излиза с логото на Книгомания.

Макар да е издание за деца, то би било интересно и поучително и за възрастни читатели заради интересния подбор на народи и теми като глобализация, имиграция, влияние на колонизация, урбанизация, националност, коренно население, социални общности.

Стойностен и красив подарък за любознателни читатели, който възпитава уважение към енциклопедията като „царицата на книгите“, и създава потребност да се събират още такива издания в семейната библиотека. Това е добре представена енциклопедия с високо полиграфическо качество и с комбинация от текстови и визуални елементи, обхващаща широк спектър от информация. Подходяща е за подарък за деца 8–14-годишна възраст.

Целта на „Народи и земи“ е да изгради представа за разнообразието от култури и да оцени общите черти, които свързват всички нас.

„Ние, хората, сме много общителни същества и споделяме едни и същи основни материални и емоционални нужди. И въпреки това съществуват многобройни и различни народи по света. Тази книга е създадена, за да ви запознае с общности, които вероятно няма да видите в ежедневието си, народи, с които делим планетата си, хора, чийто живот може да ви разкрие невероятните начини, по които сме се адаптирали към различната околна среда и житейските ситуации. Някои стилове на живот бързо изчезват и е важно да оценим с какво всеки човек и културна общност допринасят за нашето разбиране на човешкия живот“, разказва колективът от автори в предговора.

Енциклопедии от същата поредица

В книгата се проследява пътят от годините на колониите до създаването на независими държави, но и търси отговори защо в голяма част от тях е запазена връзката с бившите колонизатори. Технологиите са друг фактор, който оказва силно влияние върху развитието на културите – от една страна, улесняват достъпа до храна, вода, енергия, образование, работа, но от друга се стига до изчезване на стари занаяти и обичаи, намалява сръчността да творим с ръце и разнообразието на културни идентичности.

Глобализацията води до по-добро здравеопазване и зачитане на човешките права, но с разпространяването на една и съща мода например, започваме да си приличаме все повече и изчезва оригиналната ни култура.

Всеки народ е представен отделно и по континенти, като е отбелязано на карта коя територия населява. На Земята има 195 независими държави и съществуват 50 зависими територии, управлявани от Франция, Австралия, Дания, Нова Зеландия, Норвегия, Великобритания, САЩ или Нидерландия. Днес сме близо 8 милиарда души на планетата и най-важните фактори, които ни отличават и формират, са храна, образование, местоживеене, религия, език, здравеопазване. Макар да се делим на множество националности, да говорим различни езици и да изповядваме различни религии, дълбоко в себе си се борим за едно и също – достатъчно храна и вода, спокойно и сигурно място за живеене, здравословен и щастлив живот.

Някои от най-интересните и по-малко познати народи, за които ще прочетете в енциклопедията „Народи и земи“, са следните:

• ОТАВАЛЕНИ: те са потомствени търговци и са сред преуспяващите групи на коренно южноамериканско население и привличат посетителите със своя пазар от стотици години. Говорят кечуа – един от езиците на инките, и много от обичаите и ритуалите им водят корените си именно от тази древна култура. По-късно са повлияни от испанските колонисти, които се възползвали от традиционните им занаяти и тъкачески умения.
• ЯНОМАМИ: те са пазителите на джунглата и живеят от хиляди години по поречието на Амазонка, като се препитават с лов и риболов и дребно земеделие. Бъдещето им обаче е застрашено, тъй като в териториите им на обитание е открито злато през 70-те години на ХХ в. и златотърсачите им донасят множество инфекциозни болести.

Хули

• ХУЛИ: племето хули обитава централните планини на Папуа Нова Гвинея. Обикновено боядисват лицата си с охра и носят пера и перуки в чест на една от птиците, които почитат. Заради грижите по косите и перуките си често мъжете спят с неудобно подпрени глави, за да не смачкат формата й.

Самоанци

• САМОАНЦИ: двете неща, с които са най-известни, са танците и татуировките. Танците е аспект на културата им, останал почти непроменен след контакта със западната цивилизация. Татуировките по традиция се правят с глигански зъб, потопен в мастило от пепел. На татуирания се пеят песни, за да го разсеят. Готовата татуировка се натрива с кокосово масло. Традиционните татуировки се правят със седмици, но днес се използват бързи и съвременни методи. Мъжките татуировки са от коляното нагоре до долната част на гърба и корема. Женските са около китките и над коляното.
• МАОРИ: те са първите заселници на Нова Зеландия от края на 13. век. Културата на маорите е все още силна, макар мнозина да водят западен начин на живот. Новозеландският отбор по ръгби изпълнява движения от маорския ритуален танц хака преди началото на мачовете, с което го прави популярен по света. Хака по традиция се изпълнява в началото на военни действия, за да обедини хората и да им вдъхне смелост.

Речни хора

• „Речните хора“ от р. Сепик, Нова Гвинея – народът на Среден Сепик е известен със своите изкуства и дърворезба. Духовните постройки са пълни с маски на техни прадеди, митични същества и духове на природата. Маските имат сложен смисъл и разнообразно духовно приложение. Някои от тях са с изплезени езици, което е знак за агресия към враговете на клана.

Любопитни факти:

• Антарктида е единствената територия, която не е притежание на никоя държава. Претенции към нея са предявявали Австралия, Аржентина, Британия, Чили, Франция, Нова Зеландия и Норвегия, но през 1961 г. 53 държави подписват Договор за Антарктида, съгласно който никоя държава не може да притежава този континент. Днес там има само научни бази.
• Най-голямата държава е Русия – 17 098 242 км².
• Най-малката държава е Ватикана – 0,44 км².
• Най-разпространеният език е китайски мандарин, говорен от 918 млн. души.
• Градът е с най-многобройно население е Токио – 37 млн. души в целия метрополитен.
• Островът с най-многобройно население е Ява – 141 млн. души.
• В света съществуват около 6000 говорими езика. Най-използваните са китайски, английски, хинди и испански.

Откъси:

Руснаци – най-многобройната етническа група в Европа

 

Руснаците са потомци на славяните, живеещи на север от Черно море. Страната е родина на много и различни етнически групи, включително татари, ингуши и чеченци. Повечето руснаци са били селяни, работещи за аристократичната върхушка до настъпването на Октомврийската революция. От 1917 до 1991 г. правителството управлява земята вогромни държавни кооперативи и отговаря за разпределението на жилищата. Индустрията също е била централизирана. Литературата и всички изкуства са били високо ценени и поддържани от държавата.

ГРАДСКИ ЖИВОТ

Около 3/4 от руснаците живеят в градовете. Недостигът на жилища означава, че повечето семейства имат малки апартаменти в огромни блокове. По времето на комунизма повечето домове са били собственост на правителството, което ги разпределяло. В наши дни те са частна собственост или се отдават под наем. Високите цени в градове като Москва често са причина две-три поколения да живеят заедно.

КОНСУМАТОРСКА КУЛТУРА

До 1991 г. държавата се е грижила за много аспекти в живота на хората. Някои стоки често са били раздавани срещу купони. Днес големите руски градове гъмжат от бутици, блестящи ресторанти и добре заредени универсални магазини, но стоките са прекалено скъпи за много от хората.

ДВОРЦИ ЗА ХОРАТА

Московското метро е известно с уникално красивите си станции, разточително украсени с мраморни колони, полилеи и фрески по стените. То отваря врати през 1935 г., като днес разполага с над 200 станции. Една от най-внушителните е Комсомолская.

ЛЕДЕНИ СКУЛПТУРИ

Всеки февруари московският парк Горки става сцена на фестивала на ледените скулптури на местни и чуждестранни творци. Направата на тази статуя на котка отнема часове работа на вледеняващия студ.

МЕСТЕНЦЕ В ПРОВИНЦИЯТА

Много руски граждани притежават и къща в провинцията, наречена дача, където прекарват уикендите и

празниците през лятото. По времето на комунизма храната е идвала от кооперативните стопанства, ръководени от правителството. Хората я допълвали с продукти от лични стопанства в дворовете на дачите им. Малките градинки са все още важен елемент от живота в дача.

ВРЕМЕ Е ЗА ЧАЙ

Самоварът е символът на дома за руснаците. Неговата функция е да поддържа чая, питието за всяка част от деня, както и водата, нужна за запарването му, топли по всяко време. Централният цилиндър на традиционния самовар съдържа нагорещени въглени. При новите модели се използват газ или електричество.

КАЛЯВАНЕ

Руснаците вярват, че тялото трябва да бъде калявано, за да издържа на болестите в студения климат. Този процес, който все още се изпълнява от децата, се нарича закаливание. Той включва кратковременно потапяне на цялото тяло или само негови части в ледена вода или сняг.

МАСЛЕНИЦА

Масленицата е фестивал, който има предхристиянски корени. Негови аналози съществуват в много региони на Северното полукълбо, при които се отбелязва прераждането на природата след края на дългата и мрачна зима. Всеки ден от дългия седмица фестивал се изпълняват различни дейности, включително тържества, каране на шейна и бой със снежни топки в градските паркове.

 

МЯО – ДРЕВНА КИТАЙСКА КУЛТУРА

Наброяващ над 9 милиона души в Югозападен Китай, народът мяо има и над 2 милиона емигранти по целия свят. Неговото минало може да се проследи до над 4000 години назад. Китайската дума „мяо“ не е тази, с която те самите наричатсебе си – хмонг. В този планински регион живеят многобройни техни кланове, всеки от които със свои характерни особености, диалекти и имена. Всички те обаче споделят обща култура и корени. Мяо саизвестни с прекрасните си предмети на изкуството и занаятите, особено платовете, като и впечатляващите фестивали и празници, изпълнени с песни и танци.

Дългорогите мяо

Един клан от тази група се нарича Дългорогите мяо, които са известни с уникалните си костюми и рогати шапки. Те са от село Лонга в Югозападен Китай. Тези изумителни хора и тяхната култура стават познати на света чак след построяването на път до селото им през 1994 г. Къщите по склоновете на хълмовете често се строят на подпори, за да могат животните да живеят под тях.

НЕВЕРОЯТЕН ДИЗАЙН

Народът мяо се е специализирал в техниката батик и бродерията. Момичетата се учат да работят с платове от 6–7-годишна възраст I колкото са по-сръчни, толкова по-бляскаво бъдеще ги очаква.

РОГАТИ ШАПКИ

Жените носят изумителни шапки, които се правят от косми, увити около рога, увиснали от двете страни на главите им. За да ги държат по местата им, те увиват и собствената си коса, както и ленени влакна, вълна и коса от прадедите им, в огромен кок, който фиксират с бяла лента. Дължината на шапката може да бъде до 3 метра и с тегло до 2 килограма.

ШЕНГ

Популярен музикален инструмент в културата на мяо е шенг – духов инструмент, изработен от различни по дължина бамбукови пръчки. Той може да възпроизвежда както акорди, така и отделни ноти, и се смята, че в Китай на него се свири от 3000 години.

Земеделие

Голяма част от територията, обитавана от мяо, е хълмиста или планинска, пресичана от няколко реки. Климатът е мек, с много дъжд, така че земеделието е съществена част от живота на този народ. Основната култура е ориз, допълнен с царевица, пшеница и всевъзможни плодове и зеленчуци. Мъжете се занимават главно със земеделие и лов, а жените отглеждат животните и поддържат домакинството.

СРЕБЪРНИ НАКИТИ

Женските шапки са от особена важност в културата на мяо. Когато се роди момиче, семейството започва да спестява пари, за да му купи сребърни украшения за главата, които се носят по специални поводи. Всеки клан ползва различни по дизайн бижута, а по фестивалите жените танцуват с тях, за да демонстрират колко са заможни семействата им.В миналото цялата шапка е била от масивно сребро, но днес се ползват по-дребни детайли и украшения. Много от представителите на мяо все още спазват традиционната си религия. Те вярват, че духове във формата на дракони ги защитават и често украсяват платовете с ликовете им.

 

ИБАНИ – ХОРАТА С ДЪЛГИТЕ КЪЩИ

В източната малайзийска провинция Саравак в северозападната част на остров Борнео е същински лабиринт от безкрайни реки, които проправят пътя си през гъстата мъглива джунгла. Тук живее народът ибани, който съставляваоколо 30% от населението на държавата, и се прехранва с лов, риболов и отглеждане на ориз в гъстата джунгла. Саравак е известна и като „Земята на калао“ – на името на величествената птица, за която ибанитевярват, че е вестоносец от света на духовете. Мнозинството ибани вече са християни, но все още практикуват традиционни ритуали, смесица от анималистични и индуистко-будистки вярвания.

Дълги къщи

Ибаните живеят в дълги къщи, средоточия на социалния живот в Саравак. Повечето от тях са разположени по бреговете, поради което са построени на колове, за да не пострадат от наводненията. Цели общности живеят заедно под един покрив.

СЕЛСКИ ЖИВОТ

Дългите къщи се делят на „апартаменти“, а когато се формира ново семейство, често към къщата се достроява друга постройка в края й. В някои дълги къщи има стотици стаи. По цялото протежение на едната им страна има дълъг балкон, към който всяка отделна стая има врата.

ДЪРВОРЕЗБА И ТЪКАЧЕСТВО

Ибаните се учат да тъкат и дялат дървото от ранна възраст. Мъжете дялкат, а жените тъкат, а най-даровитите продължават да го правят през целия си живот и се радват на голямо уважение. Те вярват, че предметите, които създават, ги пазят от злите духове.

БИЖУТА

Огромните обици и златните зъби показват, че момичето произхожда от заможно семейство. Понякога в зъбите има инкрустирани скъпоценни камъни. Тежките обици издължават меката част на ухото.

Лов

Ибаните ловуват и консумират най-разнообразни видове горски животни, включително птици, катерици, маймуни, гущери и елени от вида мунтжаки. Най-ценената плячка обаче е брадатата свиня. С теглото си често над 100 килограма, тези животни осигуряват достатъчно месо на цялата група за няколко дни. Само допреди 70 години ибаните са били знаменити ловци на глави, дейност, практикувана от повечето племена в региона. Главите на пленниците са били символ на сила, като се е смятало, че носят благословия. Бившият ритуал вече е обявен извън закона.

ТРЪБА ЗА ИЗДУХВАНЕ

Традиционното ловно оръжие на ибаните е специална тръба за издухване. Тя е по-лека и по-точна от огнестрелните оръжия, а стрелите й убиват тихо, което позволява на ловеца да пропусне с първия си удар. Стрелите са потопени в отрова, която се прави от дървесен сок и убива чрез задушаване. Дозата внимателно се подбира съобразно размерите на жертвата. За да може стреличката да бъде изстреляна бързо и точно, трябва да се издиша силно въздух от гърдите и стомаха, а не само от устата.

ДЪЛГИ ЛОДКИ

Ибаните пътуват по реките в дълги лодки. Те не са само за транспорт, но и за демонстрация на дърворезбарските умения и заможността на притежателя. Красиво резбованите гребла се използват и при церемонии.