В навечерието на Деня на народните будители в книжарниците изгрява знаковото издание „Насаме с незабравимите“ от журналистката Виолета Цветкова. В него ви очакват 45 разговора с някои от най-обичаните българи, които вече не са между нас, но винаги ще помним.
През деликатното и прецизно изкуство на интервюто талантливата авторка, създала безброй текстове за вестниците „Континент“, „Новинар“, „Труд“, сп. „Паралели“, среща читателя с някои от най-известните и велики български актьори, писатели, кинаджии, художници, учени, сред които са имената на Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Магда Абазова, Крикор Азарян, Иван Андонов, проф. Никола Георгиев, Димо от P.I.F. , Коста Цонев и много други.
Без да имат претенцията за изчерпателни творчески портрети на личностите, за които разказват, текстовете в тази книга са по-скоро моментни снимки на техния професионален, емоционален и обществено ангажиран поглед в даден период от живота им, често на фона на общо случващото се у нас и по света. И в този смисъл се превръщат в пъстър и вълнуващ портрет на българското общество през последните 30 години.
Самата Виолета Цветкова споделя:
„45 срещи от стотици и не по-малко вълнуващи други, които съдбата ми подари като журналист през отминалите три десетилетия. Избрах да споделя в книга точно тях, без да се опитвам да сравнявам значимостта и таланта на моите събеседници. Те някак сами се подредиха, когато реших да разкажа за български актьори, режисьори, писатели, музиканти, художници и учени, които отдавна не са сред нас, но старателно пазя гласовете им в репортерския си архив.
Слушах ги, спомените и преживяното се връщаха, книгата лека-полека също сякаш сама се пишеше. Всъщност я пишехме заедно с тези 45 мъдри, талантливи и обичащи изкуството хора, които сърцето ми подсказа да събудя за нов живот. Вярвам, че имаше смисъл да го направя, защото са НЕЗАБРАВИМИ, но сянката на забравата в днешния ни свят е неудържимо бърза. И ще бъда щастлива, ако написаното тук се окаже по-силно от нея.“
Уважително и дълбоко хуманно,
изданието на „Насаме с незабравимите“ се превръща в капсула на българските памет и талант, която съхранява мислите на някои от най-чистите и светли родни умове за бъдещите поколения.
„Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем.“
(1993, Рангел Вълчанов, режисьор)
0 Коментара