Книгата „Неделни разговори за душата“ от Опра Уинфри съдържа вдъхновяващи прозрения от култовото й предаване. Тя ще излезе на българския пазар на 29 май.
Определяна за „кралицата на медиите“, за най-влиятелната жена в света и за един от най-големите филантропи в американската история, Опра Уинфри несъмнено се нарежда сред най-авторитетните и уважавани обществени личности на нашето време.
Дете на самотна майка тийнейджърка, Опра израства в бедност и е жертва на насилие в продължение на години. Кариерата й започва случайно, когато в местно радиопредаване в Тенеси на шега я молят да прочете новините. Младата жена се справя толкова добре, че става първата чернокожа водеща на новините. През 1983 г. вече води собствено предобедно шоу, което бързо набира огромна популярност. Три години по-късно стартира легендарната телевизионна програма „Шоуто на Опра Уинфри“.
В този сборник Опра Уинфри събира за пръв път най-съкровените и затрогващи моменти на просветление, вдъхновили милиони зрители на удостоеното с три награди „Еми“ телевизионно предаване „Неделни разговори за душата“. Книгата е съставена от десет глави, всяка от които представя важен етап от духовното пътешествие на самата авторка и започва с есе, написано лично от нея. Това е безценна колекция от най-значимите беседи на Опра с едни от най-уважаваните духовни лидери. Визионери като Тони Робинс, Ариана Хъфингтън и Шонда Раймс споделят какво са научили, търсейки смисъла на живота си. Световнопризнати духовни учители като Екхарт Толе, Мариан Уилямсън и Уейн Дайър обясняват сложните ни връзки с егото и изцелителните сили на любовта, а бестселърови автори като Черил Стрейд, Елизабет Гилбърт и Елизабет Лесър обсъждат прошката.
В книгата има над 100 красиви фотографии, много от които направени в имението на Опра в Калифорния, където се заснемат „Неделни разговори за душата“.
Откъси:
- Малала Юсафзаи
ОПРА: Малала, довърши следното изречение. Вярвам…
МАЛАЛА: Вярвам и със сигурност знам, че ако си твърдо отдаден в сърцето си, ако имаш любов в сърцето си и искаш да направиш нещо по-добро, целият свят и цялата Вселена помагат на теб и твоята кауза. А аз имах тази простичка мечта от едно изречение: че искам да видя всяко дете да ходи на училище. Нея отстоявах, нея отстояваше и баща ми в малката пакистанска долина Суат, и тръгнахме по този път, а той сега става все по-хубав и се разширява с всеки изминал ден.
- Ариана Хъфингтън
Тъй като съм една обсесивна, властна личност, трябваше нещо наистина лошо да ме разтърси. Разбира се, слава богу, не толкова лошо, че да застрашава живота ми. Но на 6 април 2007 г., две години след като бях основала „Хъфингтън Поуст“, буквално се сринах от умора. Ударих главата си в бюрото, счупих челюстна кост и ми направиха четири шева на лявото око. Имах голям късмет, че не изгубих окото си. А донякъде още по-лошото беше, че след това трябваше да ходя по лекари, от магнитен резонанс на екокардиография, за да разбера какво ми има. Дали имах мозъчен тумор? Не знаеха какво не ми е наред.
И откриха, че нямам медицински проблем, а всичко се дължеше на начина ми на живот и приоритетите ми. И докато чаках – нали знаеш, болничната чакалня е прекрасно място да си зададеш големите житейски въпроси, – се запитах: Това ли е успехът? Според общоприетото схващане, бях преуспяла. Но според каквото и да е разумно разбиране, ако лежиш в локва от собствената си кръв на пода в офиса ти, тогава не си преуспял. Най-важното нещо, което искам хората да разберат, е, че не могат да правят компромиси с важните неща.
- Елизабет Гилбърт
ОПРА: Дали просто липсата на вътрешен баланс не се е отразила пагубно на брака ти?
ЕЛИЗАБЕТ ГИЛБЪРТ: Беше съвкупност от различни неща, изникнаха непреодолими несъответствия, но няма да виня него за това. Защото истината е, че беше много повече вътрешен вулкан, отколкото нещо друго.
ОПРА: За теб ли?
ЕЛИЗАБЕТ: Да. Бях осъзнала, че животът ми вече не ми пасваше и само щеше да се влошава.
ОПРА: О, животът ти вече не ти е пасвал. Нека поспрем тук за миг. „Животът ми вече не ми пасваше.“
ЕЛИЗАБЕТ: Не приличаше вече на мен. Приятели идваха у дома и казваха: „Не мога да повярвам, че живееш в тази къща“. А аз отвръщах: „Прекрасно е. Наистина съм щастлива“. Само че не беше така. И чашата преля, когато обсъждахме дали да имаме деца. Мисля, че това, което ми се случи, докато отношенията ни вървяха към брак, е нещо, познато на много жени, а именно, че имах колебания. В много важни моменти в живота си съм се колебаела. Бяха наравно „за“ и „против“. Искам да направя това, не искам да направя това. Не исках да преча на развоя на събитията, затова винаги се съгласявах.
- Паулу Коелю
ОПРА: Добре. Ще се съглася. Всеки човек си има лична легенда. Но първо, какво представлява личната легенда?
ПАУЛУ: Тя е причината да си тук. Толкова е просто. Разбираш ли? Тук си, за да почетеш нещо, което се нарича чудото на живота. Може да си тук, за да изпълниш дните и часовете си с нещо безсмислено. Но знаеш, че има причина да си тук. И тя е единственото, което те въодушевява. А разбираш, че предаваш личната си легенда, когато правиш нещо без въодушевление. И още по-лошото е, когато използваш удобното оправдание, че не си готов. А това е просто оправдание. Не, не съм готов. Трябва да изчакам правилния момент. Нали трябва да изхранвам семейството си. Хайде, стига. Семейството ти иска да те види щастлив. Дъщеря ти. Съпругът. Съпругата. Те не искат да ходиш на работа, която мразиш. Даже и да печелиш много.
ОПРА: Добре. Ето че даде един важен признак, по който да разбереш, че следваш личната си легенда. Тя е това, което ти носи въодушевление в живота. Ти я наричаш лична легенда. Аз я наричам лично призвание. Всеки си има причина да е тук. Всички ние сме призвани да сме тук. И разбираш дали си на правилния път, според това дали той те въодушевява. Ето така разбираш.
ПАУЛУ: Напълно вярно. Ние знаем причината да сме тук. Не знаем дали сме поели по правилния път. Но ако сме достатъчно честни, Бог ще ни напътства. Даже и да кривнеш, разбираш ли? Бог ще знае, че сърцето ти е чисто. И те връща обратно на пътя.
ОПРА: Защото Животът се изправя, за да те посрещне.
ПАУЛУ: Точно така.
0 Коментара