Обещанието на един молив

Ако можехте да имате каквото пожелаете, какво бихте искали най-много?

Ако сте като голяма част от хората, живеещи в най-богатите и уредени държави, вероятно бихте посочили неща от сорта на просторна и луксозна къща на брега на красиво езеро, околосветско пътешествие, най-новия модел на любимата ви марка автомобили, най-мощния компютър на планетата или вечеря с идолите ви от света на бизнеса, изкуството и спорта.

Когато решава да задава този въпрос на едно дете във всяка държава, която посещава като участник в студентската обменна програма Semester at Sea, Адам Браун очаква да получи подобни отговори. Но бързо разбира колко далеч от истината е. На Хавайските острови към него се приближава момиче, което го моли да станат приятели. Когато Адам задава въпроса си, то отговаря: „Да танцувам“. В Пекин дете му казва, че иска да има книга. Във Виетнам момиче мечтае болната му майка да оздравее.

Най-неочакваният отговор Адам получава от просещ на улицата малчуган в Индия, който заявява, че

най-много би искал да има молив.

Няколко мъже наблизо обясняват на Адам, че момчето никога не е ходило на училище, но е виждало други деца да пишат с моливи. В очите на детето моливът е много повече от средство за писане и рисуване – той е път към познанието.

Искреността и увереността в отговора на детето помагат на Адам да осъзнае, че той, близките му, приятелите му и мнозинството от живеещите в САЩ и другите развити държави приемат достъпа до образование за даденост, докато милиони момчета и момичета в Азия, Африка и Централна Америка нямат възможност да посещават училище, камо ли да учат в университет. Макар че Адам не го осъзнава веднага, за него това отрезвяващо преживяване на другия край на света ще се окаже семенцето, от което впоследствие в главата му ще покълне идея, която ще промени из основи не само неговия живот, но и този на

хиляди деца по света.

Идеята му: да създаде неправителствена организация, която да набира средства за изграждането на училища в бедни райони на развиващи се държави. Pencils of Promise започва да придобива конкретни очертания през октомври 2008 г. Тогава Адам, едва на 25 години, служител с добра заплата и потенциал за кариера в престижна консултантска компания, внася 25 долара в новооткритата сметка на организацията. И много скоро решава да рискува и да следва мечтата си – напуска работа и отдава цялата си енергия за развитието на неправителствената организация.

11 години по-късно Pencils of Promise е

построила близо 500 училища

в Лаос, Гватемала, Никарагуа и Гана. Организацията печели с каузата си  много знаменитости, като един от най-отдадените й привърженици е  Джъстин Бийбър – открит от Скутър Браун, който освен музикален мениджър е и брат на Адам Браун.

В „Обещанието на един молив“ Адам описва мащабната трансформация на Pencils of Promise от амбициозна идея във високоефективна организация, която работи за подобряването на живота на хиляди деца, като им осигурява достъп до образование. Адам разказва за личното и професионалното си израстване по време на това приключение и за предизвикателствата, решенията, грешките, уроците и приятествата през годините.

Адам разказва живота си през 30 мантри, превърнали се за него в пътеводни истини. Можем да ги обобщим в три принципа, които са рецептата му за постигане на щастие и смисъл.

Поставяйте хората на първо място

Роден в консервативно еврейско семейство в Ню Йорк, Адам, днес на 36 г., знае от малък защо е важно отношенията между хората да се основават на взаимно уважение, емпатия и търпение. Драматичното минало на семейството му е едновременно източник на болка и познание, тъй като му помага да осъзнае колко крехък е човешкият живот и колко важна е подкрепата, която получаваме от познати и непознати.

Когато е на 14 г., Ева, бабата на Адам по бащина линия, е прокудена от дома си в Унгария и губи почти всичките си близки в нацисткия  концентрационен лагер в Аушвиц. По-късно е изпратена в концентрационния лагер Берген-Белзен, който по думите й е дори още по-злокобен. Оцелява по чудо, а след войната се връща в родината си с надеждата да открие баща си, но той е убит в трудов лагер в Русия. Оцелял е чичо й, който й помага да изгради нов живот. Именно на тази жена, която през следващите години, вече като емигрант в Америка със съпруга си, ще се раздава безрезервно за благото на децата и внуците си, Адам посвещава първото построено от Pencils of Promise училище.

Преди да влезе в гимназия, Адам играе активно баскетбол. През един уикенд към отбора се присъединяват две високи момчета от Мозамбик – приятелите Сам и Корнелио, които пристигат в САЩ с надеждата да получат добро образование. Двамата се сближават много с Адам и семейството му и ги молят да заживеят при тях, за да могат да учат в добро училище. И родителите на Адам стават законни настойници на двете момчета.

„Когато произхождаш от фамилия на оцелели от Холокоста, ти растеш със съзнанието, че в миналото на семейството ти му е било отнето всичко“, споделя Адам в „Обещанието на един молив“. „Единствените неща, които са им позволили да оцелеят и впоследствие да променят радикално живота си, са били силата на волята им, помощта на други хора и желанието им да получат образование. Сам и Корнелио бяха демонстрирали воля и жажда за образование в изобилие. Нуждаеха се само от малко помощ. В миналото семейството ми беше получило помощ от хора, които не са имали никаква изгода от това, и сега аз имах шанс да се отплатя за жеста им.“

Осмелете се да направите първата крачка

Може би се питате как се изграждат стотици училища в четири страни на три континента само за 11 години. Краткият и логичен отговор: с много труд, постоянство, подкрепа от страна на съмишленици, планиране и система за ефективно изпълнение на поставените цели. Има обаче един тънък момент, който лесно може да убегне от вниманието ни, ако се фокусираме върху мащаба на дейността на Pencils of Promise, а именно: когато решава да учреди организацията, Адам се надява да събере 10 000 долара и да построи едно училище.

Когато през октомври 2008 г. открива банкова сметка на името на Pencils of Promise и внася 25 долара в нея, той е наясно с посоката, по която иска да поеме – написал е устав на организацията, обмислил е възможните локации на училището и потенциални събития за събиране на средства и е описал задачите, които следва да изпълни. В устава Адам посочва, че Pencils of Promise ще работи „за изграждането на основни училища в бедни райони на развиващи се държави“. И прави първата крачка.

„Най-голямата разлика между този, който живее мечтите си, и онзи, който се е устремил към тях, е решението незабавно да превърнеш тази първа искра на мотивация в действие“, пише Адам. „Направете първата малка крачка и оттам насетне преследвайте отпечатъците, които желаете да оставите след себе си. В гърдите на всеки човек тупти революция. Надявам се, че тази книга ще ви помогне да намерите вашата революция.“

Учете и се усъвършенствайте постоянно

Адам започва да развива предприемаческите си заложби още като ученик. В основното училище си отваря сметка в E*TRADE, за да купува и продава акции на Gap и Nike. На първата си платена работа, с която се захваща на 12-годишна възраст, чисти дворове и мести мебели за 6 долара на час. В един момент съзира възможност да презаписва компактдискове с концерти на живо и да ги продава в eBay на цена от по 40 долара. Не след дълго вече изкарва по няколко хиляди долара годишно. На 16 г. през лятната ваканция работи в хедж фонд, където научава как работят финансовите пазари, а три години по-късно трупа опит във фонд на фондове и посещава Нюйоркската фондова борса.

С идеята да стане инвестиционен банкер Адам учи икономика в университета „Браун“. Дооформя ценностната си система, като чете класики като „По пътя“ на Джак Керуак, „1984“ на Джордж Оруел и „Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл. След като завършва обучението си, Адам започва работа в консултантската фирма Bain & Company, като отхвърля финансово по-изгодно предложение от друга компания. Причината: решава, че в началото на професионалния си път възможността да се учи и да трупа опит е по-важна от заплатата.

Адам следва същата формула, докато трансформира Pencils of Promise в организацията, която познаваме днес. Учи се как да мотивира екипа си, как да привлича дарители, как, къде и кога да промотира дейността на организацията и т.н. Ключът към успеха му е критичното вглеждане в собствените му слабости. В първите три години като ръководител на Pencils of Promise той не моли директно нито един човек за дарение, защото възприема себе си като предприемач, а не като „събирач на средства“, но и защото се страхува да не чуе: „Не“. В крайна сметка се обръща за помощ към членовете на борда на организацията, съставен от успешни бизнесмени и филантропи. На една от срещите на борда той ги моли да му помогнат да се научи да моли хора за пари. С това си действие той не само създава предпоставка да преодолее най-голямата си слабост, но и разбира как откритото търсене на помощ допринася за личностното и професионалното му израстване.

„Признавайки този свой недостатък, аз им показах, че съм уязвим и че това е окей – обобщава Адам. – Така спечелих доверието им. Всички те бяха лидери в своята област с дългогодишен професионален опит, които поемаха риск, доверявайки ми се като лидер. Дотогава винаги бях опитвал да изглеждам непобедим пред борда. Какъвто и въпрос да имаха, аз бях готов с отговор. Но като разкрих къде имам нужда от помощ, аз задълбочих връзката си с тях и в крайна сметка те се ангажираха още повече с развитието ми като лидер и личност.“