Последното произведение на ненадминатия италиански стилист Итало Калвино „Паломар“ излиза от печат на български. Той притежава неудържима фантазия, благородство на духа и мощна изследователска енергия, които го превръщат в писател космополит, в тайнствен еквилибрист, чиито ерудитски номера неизменно пораждат удивление.
Според в. „Кориере дела сера“ „Паломар“ е мъдър и вълнуващ роман, който се отличава с проникновена дълбочина, присъща само на великите майстори. Както признава самият автор, „Паломар“ силно се различава от останалото му творчество. Пред нас се разгръща един паноптикум на човешкото битие и познание, вълшебна притча за това какво и как виждаме, по кои пътища сме се формирали в културно отношение и как да намерим своето място на Земята и в безкрайната Вселена.
Докосваме се до съвършен образец
на високата художествена литература, сгъстен, необикновен и зашеметяващ разказ, който дава отговори на фундаментални въпроси: кои сме ние и какво съзираме с просто око, но и до какви прозрения можем да стигнем през увеличителното стъкло на италианския мъдрец. Забележителният текст на „Паломар“ оставя трайни впечатления у всеки, който се е потопил в него.
Итало Калвино (1923-1985) е сред най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, „Космически комедии“. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973 г. се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“ Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
0 Коментара