„Пътешествия за мечтатели“ от журналистите Биляна Бонева и Милен Атанасов събира 19 истории за вдъхновяващи личности, които отвеждат читателя на незабравимо пътешествие до различни краища на света. От космополитния Лондон до модерния Сеул, под жаркото слънце на пустинята Сахара или някъде из дъждовните гори на Коста Рика, този сборник събира необикновени истории за също толкова специални и необикновени хора.
„Пътешествия за мечтатели“ ни среща с нов тип градски човек – като Идо Портал, който вярва в идеята за неспирното движение. Запознава ни с хора като Иво Боскарол, който е приел за своя мисия да модернизира летателния транспорт, и столетника Робер Маршан, който не позволява възрастта да се превърне в бариера между него и голямата му страст – колоезденето. Разказва ни за философията на морските номади, за рециклирането като начин на живот, за способността да виждаш красотата навсякъде около теб.
Биляна Бонева и Милен Атанасов ни споделят и за
българската следа в световните иновации –
за електромобила на Димитър Димитров, за осъвременената версия на колелото на Ангел Стоянов. Водят ни в един от най-нашумелите ресторанти за здравословно хранене в Сеул, където зад бара се вихрят български шеф готвачи, превърнали се в знаменитости в Корея.
Водени от авантюризма, изобретателността и порива на свободния човешки дух, героите в книгата „Пътешествия за мечтатели“ намират начин да внедрят визията си за едно по-добро бъдеще в ограниченото настояще. А техните знания и мотивацията им за устойчиво и светло утре се превръщат в двигателя на това пътуване. И ни учат, че единствената битка, която е обречена на провал, е тази, която човек не е започнал.
За авторите:
Милен Атанасов и Биляна Бонева са лица, познати от малкия екран с рубриките „Зелена светлина“ и „Улови момента по БНТ“. Биляна е автор и на редица документални филми, сред които „Тревога въздух“, „Ловци на енергия“, „Мечти по китайски“, „От Сиан до Забранения град“.
Международните събития, климатичните промени и устойчивото развитие се оказват нейното най-голямо вдъхновение. А през 2000 г. тя е сред победителите в парижкия конкурс на ООН за филми, посветени на устойчивото развитие. Милен Атанасов е съавтор на рубриката „Зелена светлина“ по БНТ и споделя страстта на своята половинка в живота и на екрана към
необикновените истории.
Той също е автор на стройна редица документални филми, сред които: „Сахара – ритъмът на пустинята“, „Електруум мобиле“, „Нечий друг проблем“, „По пътя“. Богатата биография на Милен се допълва от уменията му на отличен преводач от френски, от професионализма и опита му на международен редактор в БНТ, упорит велосипедист, бивш таекуондист и страстен любител на фантастична литература.
От авторите:
Нашите герои са като онези, ученическите любови. Като шеговитото обяснение „ние ходим заедно от два месеца, но тя не знае или пък той не се досеща…“. Ние следвахме по петите нашите любими образи години наред и им вдъхвахме медиен живот, без повечето от тях да подозират. Отдавна е така. Още откакто ни се отвори пространство за действие в ефир. Дадоха ни „Зелена светлина“. Буквално, в кавички и всякак. Ежедневна рубрика по БНТ. Три пъти на ден. Втурнахме се в новия телевизионен формат с мисълта, че то, хубаво сега, ама след време неизмеримата еуфория може и да ни мине. Не ни мина. Но започнахме да усещаме чудния гъдел от
настройването на една вълна с хора,
които намират място в челните новини или рядко, или никога, защото са твърде заети да прекрояват днешния свят и да вършат неща, които не се вместват в репертоара на злободневието.
Каква полза да прекъсваш тези хора? Каква полза да им досаждаш с въпроси и да им губиш времето? Просто трябва да ги следиш и да предаваш на останалите онова, което те вършат. Имахме и близки срещи с тях от вида с камера и микрофон. Понякога изключвахме камерата и микрофона и разговорите ни ставаха още по-интересни. Записвахме си ги като ценни моменти в „милото дневниче“ и продължавахме да наблюдаваме, слушаме и четем за нашите герои. Някои от тях пораснаха, други остаряха рекордно много, някои станаха твърде известни, а други старателно заобиколиха
хлъзгавия пиедестал на славата.
Но дори и от разстояние, всекидневното общуване с интересните личности осигуряваше нови порции от разточителния разкош да изживяваме раждането и осъществяването на техните идеи. Понякога споделяхме и горчилката от неуспехите им, но като цяло няма от какво да се оплачем. Освен, може би, от липса на време и място.
Все не успяваме да отделим достатъчно внимание и пространство на нашите герои. Все се борим с мисълта, че ги пренебрегваме. Те не са един и двама и трудно им насмогваме. Не сме машини, въпреки че напоследък се появиха компютърно генерирани репортери и водещи, които сигурно не знаят умора, освен при липса на ток и интернет. Прекрасната мисъл на неповторимия Тери Пратчет, че естествената тъпота е в състояние да надвие всеки изкуствен интелект, все пак отсъжда в полза на човека.
Изкуственият интелект е стандартно безпогрешен.
А човешкият ум е естествено безбрежен, не толкова в глупостта си, колкото справянето с последствията от нея.
По тази причина ние изстискваме целия си оптимизъм в полза на нашите герои, в обсега на тяхната честота, на която ни се ще да вярваме, че сме настроили мислите си. Вече сме заложили прекалено много на тези хора и на човешкото в тях. Нямаме избор. Трябва да прехвърлим резултата от дългогодишното ни познанство с тях върху сигурен носител. Книгата. Страшно ни се иска в следващите страници да не пропуснем нито един от поводите, които са ни накарали да трептим на техните, човешки вълни.
0 Коментара