Изкуственият интелект излезе от бутилката на научните лаборатории и поема водеща роля в икономиката и обществото. Експанзията на тази технология предоставя огромни възможности за развитие на индивида и бизнеса. Навлизането в нея дава конкурентно предимство, повишена производителност и перспективна професионална кариера.
„Перспективата Изкуствен Интелект“ от Артур Кордон дава възможност на широк кръг читатели – от ученика до академика, да навлязат в същността на съвременния изкуствен интелект с минимални изисквания за технически и математически познания. Книгата представя максимално компактно и опростено същността на съвременния изкуствен интелект. Тя дава отговор на основните въпроси по тази тема:
- Какво представлява изкуствения интелект?
- Как той се обучава, предсказва и разсъждава?
- Как и къде се прилага изкуствения интелект?
- Как да навлезем в тази материя?
Откъс
Основни тенденции за бъдещето на изкуствения интелект
Фактори за нарастващото влияние на изкуствения интелект в бъдеще
Какви са аргументите на прогнозата за растящо влияние на изкуствения интелект? В основата на това твърдение е превръщането на изкуствения интелект в съществен икономически фактор. Сега изкуственият интелект е разпространен в хиляди компании и тази ефективна бизнес машина ще продължи да работи, защото се е превърнала в двигател на цифровата икономика. Така че, за ужас на стопанските ръководители без визия, двигателят на изкуствения интелект ще работи и ще продължи да работи на пълни обороти в бъдеще.
Приходите от изкуствения интелект също се очаква да нарастват експоненциално. От икономическа гледна точка машината на изкуствения интелект ще се задвижва по естествен път в бъдеще чрез непрекъснатото подобряване на конкурентоспособността на бизнеса. Може би понякога това ще става по-бързо. Понякога ще бъде по-бавно, какъвто беше случаят с икономическите колебания през 2020–2021 г. около пандемията. Но противно на някои скептици, пандемията не спря възхода на изкуствения интелект, а се случи точно обратното.
Тя насърчи някои колебаещи се компании да използват изкуствения интелект, защото видяха необходимостта от по-сложни бизнес решения, за да оцелеят в трудните икономически условия, предизвикани от пандемията. Фигуративно казано, коронавирусът сложи короната на изкуствения интелект на главата на бизнеса!
Водещи приложни области на изкуствения интелект в близко бъдеще
Две приложни области на изкуствения интелект се очаква да направят пробив през следващото десетилетие: автономните превозни средства (autonomous vehicles) и метавселената (Metaverse).
Основните системи за изкуствен интелект на автономните превозни средства са широка област за изследвания, съчетана с огромни инвестиции. Повечето големи производители на автомобили участват в този процес. Голяма част от чисто техническите проблеми вече са решени и много експериментални автономни средства са в изпитателен период. Това, което все още не е завършено, е цялата инфраструктура за поддържане на армията от автономни коли и правните въпроси, но рано или късно те ще бъдат решени. Автономните превозни средства ще променят значително навиците ни на шофиране. Те ще увеличат участието на хората в процеса на шофиране (например на хора с увреждания), мобилността на населението и характера на някои видове индустрии, например застрахователната индустрия.
Друга сравнително нова област с бързо нарастващ интерес и инвестиции е метавселената (Metaverse), към която проявяват огромен интерес технически гиганти като Facebook и Microsoft . Основните компоненти на метавселената са облачни технологии, интернет 3.0, 6G комуникации, блокчейн, разширена реалност под „шапката“ на изкуствения интелект.
Тази нова, атрактивна форма за виртуална реалност позволява на потребителите да взаимодействат с компютърно генерирана среда и с други потребители. Най-краткото определение за Metaverse е „3D интернет“. Не е изненада, че изкуственият интелект е в неговата основа. Така се отваря нова вселена от приложения и технологични разработки, особено привлекателни за младото поколение. Очакванията са, че тези две направления на бъдещата цифрова икономика ще подтикват значително развитието на изкуствения интелект.
Технологичната сингулярност (Singularity)
Една деликатната тема за бъдещето на изкуствения интелект е хипотезата за технологичната сингулярност. В основата на тази идея е хипотезата, че съществува огромна разлика в темповете на развитие на човешкия интелект и напредъка на машинния интелект.
Да предположим, че човешкият интелект се повишава по линейна скала. От опита ни от 50-те години на миналия век знаем, че растежът на компютърните технологии е много по-бърз (експоненциален). Най-известен пример за този растеж е „законът“ на Мур (Moore’s law), който определя, че хардуерните възможности на компютърните чипове се увеличават почти двойно на всеки три години. Дори неотдавна, след като достигнахме физическите граници на плътността на чиповете на централните процесорни устройства (CPUs) и този закон изчерпа възможностите за ускорено развитие, се намери друга технология за бърз растеж. Това е компютърната архитектура, използваща графични процесори (GPUs) за алгоритмите на изкуствения интелект. Тя поддържа бързото експоненциално развитие на технологиите и дефинира нова версия на „закона“ на Мор, валидна за тези устройства. В допълнение, бързото развитие на хардуера е съчетано с бума на алгоритмите, свързани с изкуствения интелект.
Идеята за технологичната сингулярност e, че поради бързото развитие на технологиите в определен момент изкуственият интелект ще се доближи до човешкия и двата вида интелект ще си подадат ръка. Има много начини, по които изкуственият интелект и хората да се интегрират. Хипотезата е, че тази интеграция ще доведе до експоненциалното нарастване на интелектуалните възможности на човека. Идеята за сингулярността предизвика много дискусии и възражения, но има и силна подкрепа. Решаващият ѝ привърженик е Рей Кърцуайл от Google, дефинирал подхода в книгата си „Сингулярността е близо“ (Th e Singularity is Near).
Неотдавна Илън Мъск инвестира значителни средства в компанията NeuraLink, която се опитва да помогне за осъществяването на идеята за сингулярност с помощта на чипове в човешкия мозък. При успех ще се облекчат условията на живот на пациенти, страдащи от болестта на Паркинсон или различни видове парализа.
Системи с общ изкуствен интелект
(Artificial General Intelligence – AGI) Предполага се, че изкуственият интелект ще премине през три еволюционни фази на развитие, показани на фиг. 1.10: изкуствен интелект с тесен (ограничен) интелект – ANI, изкуствен интелект с обобщен интелект – AGI, и изкуствен интелект със суперинтелект – ASI.
Текущото състояние на технологията е ограничен изкуствен интелект, който може да изпълнява само конкретни задачи. Типичен пример за този тип е изкуственият интелект, победил световния шампион по шахмат Каспаров през 1997 г. След това дойде ред на известната и доста по-трудна китайската игра Го. Но през 2016 г. Google успя да победи най-добрите професионалисти на тази игра със своята програма на изкуствения интелект. Обаче програмата на изкуствения интелект, която победи Каспаров, не може да победи шампиона на Го и обратното. Тези два ограничени типа изкуствен интелект блестят във всяка конкретна задача, но не могат да постигнат нищо друго извън областта, в която са тренирани.
Следващият етап от еволюцията на изкуствения интелект е универсалният (обобщен) изкуствен интелект, който може да изпълнява широк кръг от задачи. Той притежава елементарна форма на самосъзнание (consciousness) и подобрени умствени способности, които го правят сравним с човешкия интелект.
В последната фаза на еволюция на изкуствения интелект, наречена изкуствен свръхинтелект, машината е по-мощна от цялото колективно знание на цивилизацията. Тази фаза, дефинирана в едноименната книга на Ник Бострьом, е повод за огромно безпокойство. Текущият консенсус на специалистите е, че ние не сме готови за мощен изкуствен интелект, който мисли различно от нас. Той може да ни унищожи за миг, а ние нямаме никакви оръжия, с които да противодействаме и да спрем този процес. Бострьом илюстрира опасността от свръхинтелигентността с идеята си за чудовищната машина за максимално производството на кламери (AI paperclip maximizer). Да предположим, че по някаква причина свръхинтелигентността реши, че максималното ѝ щастие или богатство е да притежава кламери.
Тогава този съвършен тип интелект би могъл да превърне цялата планета в кламери. След което да продължи да преобразува Космоса в кламери и теоретично нищо не би могло да го спре. Това е едно от големите предизвикателства за бъдещето на нашата цивилизация, ако не можем да се справим със свръхинтелигентността.
Предполага се също, че ако развитието на изкуствения интелект достигне точката на обобщен интелект – AGI, преходът от него към свръхинтелигентност може да е светкавичен. Ето защо сега трябва да отделим повече време, за да определим добре свойствата на този универсален тип интелект. Най-вече какво можем да направим, за да сведем до минимум потенциалните му отрицателни ефекти.
Алтернативата е тотална кламеризация…
0 Коментара