„Подполковникa и пролетта” – считан за мъртъв диктатор опитва да се върне на власт

Всякакви прилики с действителни лица и събития в този невероятно смешен роман са случайни, непълни и понякога верни.

Готови ли сте за една невероятно смешна история, която по нищо не отстъпва на някои от най-великите конспиративни теории?

На пазара вече може да откриете „Подполковника и пролетта” от Нил Колефф – майсторска гротеска, в която абсурдни ситуации се преплитат с подозрително познати събития и факти от близкото минало и в която един диктатор, който се преструва на умрял, се опитва да се върне на власт.

Малва е чудесен остров. Скрит някъде из Средиземно море, той е рай за най-различни познати и непознати герои на деня, месеца, годината и десетилетието дори. Тук от любовта на народите си почиват диктатори, военнопрестъпници в оставка и прокудени олигарси. Търговци на плът, дрога и оръжие живеят в съседство с банкови измамници, организатори на предизборни кампании и черни пиари. Малва е страна с огромно  сърце и дава убежище всекиму.

И неслучайно на този остров убежище

е намерил и Подполковника. Светът отдавна го мисли за мъртъв, но той си е здрав и свеж като репичка, живее в огромна вила с басейн, която се обитава единствено от него и мълчаливия му иконом.

Спокойствието му изглежда непоклатимо, докато един ден на вратата му не почука вестоносец с шифро­вана покана от човек, готов да направи всичко, за да му помогне да заеме обратно мястото, което му се по­лага по право, а именно – това на велик диктатор…

В тази съвсем достоверно звучаща измишльотина се оказват замесени съветници, зажаднели за власт наследници, ВИП-ове, журналисти, международни дипломати и българското разузнаване.

А един сезон е застрашен  от заличаване от календара.

Нил Колефф разкрива ревниво пазени тайни, свързани със световни и родни събития, дребни и големи сблъсъци на интереси, а върху всички тях е простряна напоената с петрол сянка на Подполковника. Който на всичкото отгоре иска да забрани пролетта!

 „Подполковника и пролетта” е забавно, но и зловещо предупреждение, което въвежда читателя в свят на политически игри, интриги и конспирации. В него всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни и само понякога верни. Четете на своя отговорност.

Откъс

СЕДЕМНАЙСЕТ

Летището във фезийската столица, където ка­цна самолетът на Сухуфи, имаше богато мина­ло и мизерно настояще (бъдеще едва ли щеше да има, предвид че от солидната основна сграда днес бяха останали няколко стени, които нямаха допир една с друга – това беше един от печалните резул­тати от бомбардировките на антиподполковнишка­та коалиция). За чист късмет на пристигащите (те не бяха толкова много) и на заминаващите, като по чудо бе оцеляла приятна на вид постройка, малко встрани от руините. Там навремето се помещаваше ВИП-а, който както всеки ВИП по света, беше пред­назначен

да посреща и изпраща само ВИП-гости,

в случая тези на Подполковника. Това беше преди, а днес оттам можеше да премине всеки, на когото му хрумнеше да ползва единствения самолет на Фезий­ските аеролинии, който по една случайност не беше уцелен от разбеснелите се тълпи, които – след като убиха Подполковника (т.е. двойника му, но това ня­маше откъде да го знаят), започнаха да се стрелят помежду си, а като косвени жертви падаха сгради, прозорци, автомобили и други движими и недвижи­ми обекти. Така веднъж след една особено ожесто­чена схватка в райна на летището, част от стрелците обърнаха оръжията си по посока на паркираните самолети и започнаха да ги целят.

Никой не разбра защо бяха разстреляни невиниите

фезийски аеро­плани, но фактът си е факт – Фезия остана с един единствен самолет, който и до днес изпълнява ре­довни полети тук-там, според летателния си план.

В славните си години ВИП-ът беше забележите­лен. По изричното настояване на Подполковника, който обожаваше зеления цвят, заради терапевтич­ния му ефект върху зрението и нервите, парадната зала беше облицована в зелен мрамор. Странични­те помещения също бяха пипнати в зелено, но по­неже те не бяха толкова важни, стените им вместо с мрамор, бяха покрити със специална италианска мазилка под формата на прах, имитираща мрамор и

струваща „майка си и баща си“,

както се изрази един от вносните инженери, взел пряко участие в построяването на обекта, с което искаше да подчер­тае, че квадратен метър от мазилката, имитираща мрамор, излизал на поръчителя два пъти по-скъп от същата площ, покрита с истински мрамор. Гостите на Подполковника, в качеството си на много ВИП, бяха виждали какви ли не чудеса по света, но пре­крачвайки за пръв път прага на зелената мраморна зала, стъпили върху зеления килим, те обикнове­но онемяваха. Какво иначе се очаква да направиш, когато съзреш върху зелените мраморни стени ста­рателно щамповани мънички камилчета – десетки и стотици кафяви камилчета с размери на детско юмруче – и всяко камилче истинско произведение на изкуството с щампите.

Изискан вкус имаше Подполковника и му личеше.

Като стана дума за ВИП-а, тук май е мястото да разкажем и за посещението във Фезия на най-висо­ката делегация от родината на Сухуфи преди много, много години. Подполковника имал слабост към тъ­поватия си, но хитър колега-диктатор, който тогава беше начело на най-високата делегация и за да го посрещне, се бил изтупал в любимата си снежнобя­ла подполковнишка униформа със златни лампази, диамантени копчета и закачливи шнурчета, които падаха по диагонал от пагона към колана с цвят на дъга. Като цяло видът му бил внушителен и никой не помислял да му се присмее. От двете страни на зе­ления килим стояли дипломатите, други служители от посолството и техните семейства, които били

ин­структирани щастливо да веят знаменцата

на двете братски държави и да се радват на двамата диктато­ри. И хората щастливо веели и старателно се радва­ли, а сред тях била съпругата на един от дипломати­те – красавица с черна коса, подстригана като Лайза Минели във филма „Кабаре“, с огромни очи и удиви­телно тяло, обвито в строго бяло костюмче с права пола един пръст над коленете. Забелязвайки я сред щастливите посрещачи, очите на Подполковника се окръглили и заприличали на очите на филипинския дългопет (малко напомня на памуковото хумяче, но не съвсем) – животното с най-големите очи на све­та. И понеже трябвало да върви редом до госта си и да не изостава, а не можел да отлепи погледа си от видението в бяло, Мукаддам започнал да си извърта главата назад, достигайки до забележителните 168 градуса (филипинският дългопед може до 180, а ня­кои сови – до 270 градуса), за да може до последния момент

да се наслади на красавицата в бяло кос­тюмче

с права пола един пръст над коленене. Гово­рят, че от тази среща гардът на Подполковника така бил паднал, че когато неговият гост му предложил да му даде заем от 50 милиона долара, Мукаддам без много да му мисли, приел, въпреки, че изобщо тези пари не му трябвали, защото Фезия винаги се е славела като една от най-богатите държави, зара­ди петрола си и също била известна като страните с най-голям кешов резерв. Години по-късно, по вре­ме на процеса срещу дузината външни специали­сти, един министър – сънародник на задържаните и с деликатен за региона произход (да, същият дето донесъл оня злополучен макет с правителствения самолет), казал на Подполковника, че страната му няма да си иска

отпуснатия някога от колегата му диктатор заем

и нека той (заемът) да се счита като жест на добра воля от страна на родината на вносни­те специалисти, която – между нас казано – изобщо не била много богата, да не кажем направо, че била бедна и продължава да е, като още държи първото място отзад-напред в списъка на богатите държави. Подполковникът се изнедал, първо защото изобщо бил забравил за тези 50 милиона долара, но когато министърът с деликатния произход го подсетил, си казал: „Ей, че хубаво!“ и повече не отворил дума за случката. Така и министърът с деликатния за араб­ския регион произход минал метър, защото никой в родината му не се сетил да го попита

от какъв зор ще подарява 50 милиона долара,

които с лихвите, натрупани за много, много години, вече били ста­нали повече от 50 милиона, на държава, за която 50 милиона долара са си жълти стотинки – това първо и второ – за какво трябва да се опрощава дълг, при положение, че задържаните вносни специалисти са абсолютно невинни по обвиненията за производ­ство на домашна ракия, както и за всички други об­винения.