Поезия от Пол Елюар

„Поезия“ от Пол Елюар е ведин възхитителен сборник, който в настоящето си издание няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро „лична антология“.  Преводът е на Силвия Вагенщайн, художник на корицата е Иво Рафаилов.

Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезия на XX век.

Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да „приземи“ поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на

световната любовна поезия.

Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в известен смисъл я преодолява и съумява да създаде своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците „Жестоката жажда за живот“, „Излишното време“, „Паметно тяло“ и „Фениксът“, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови „Събрани съчинения“ Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „социален поет“. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със

съдбата на бедните, онеправданите,

дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата и неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората. С други думи, творчеството му е израз на неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.

Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 г. в скромно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Детството му е безгрижно, над него бдят любещи родители. Около 1908 г. семейството се установява в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното училище – частния колеж „Колбер“. Но шестнайсетгодишният

блестящ ученик се разболява от туберкулоза

и е принуден да напусне училище. През декември 1912 г. е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. С бащиното си име публикува на собствени разноски „Първи стихотворения“. На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия.

В течение на повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския литературен и художествен авангард. През 1918 г. младият и даровит поет е „открит“ от Жан Полан, който го запознава с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата световна война заедно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а след това и

стожер на сюрреализма.

В 1926 г., заедно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти, постъпва в Комунистическата партия. През 1933 г. е изключен за антисъветски изказвания. В основаното от него списание „Проверб“ Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и заедно с Жан Полан отстоява идеята, че езикът може да бъде сам на себе си „цел“. Поетическият език на Елюар надхвърля чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи очевидни асоциации от думи, образи, които привидно нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.

Пол Елюар издъхва от инфаркт

на 18 ноември 1952 г. на 56-годишна възраст. Погребан е в „Пер Лашез“. Известният френски писател Робер Сабатие заявява: „В този ден целият свят потъна в траур“. Обемното му творчество, поезия и проза, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в престижната литературна поредица „Плеяда“ на френското издателство „Галимар“. Седемдесет години след смъртта му днес можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята епоха.

С ТЕБ ДВАМА

Един до друг ръка в ръка вървим

Навсякъде сме у дома си сякаш

Под кроткото дърво под свода черен

Под всяка стряха с греещия огън

На улицата пуста посред зноя

В зареяния поглед на тълпата

Край мъдреците и с глупците редом

Дали сред малки или сред големи

Не е загадка нашата любов

С теб двама сме самата очевидност

И влюбените имат в нас свой дом неведом.

 

УТРИННА

Присъни ми се път безлюден

Ти крачеше сама по него

От стъпките смутена птица

Се будеше ведно с росата

Сред влажния и свеж гъстак

Отваряше око зората

И мигом лумваха листата

Денят започваше за теб.

И както огънят изтлява

Сияеше и този ден

Аз спях като новороден

А ти бе станала в зори

И в утринта ми подари

едно безкрайно детство.