Думата salarium се появява в Римската империя по време на управлението на Октавиан Август. Означава „заплата“ или всичко, от което се нужда е човек, за да оцелее. Произлизаща от латинската дума за сол – sal, тя е била важна за живота в империята. Но дали наистина на римските войници са плащали със сол, вместо с пари?
Натура и кеш
Салариумът се полагал на войниците, военните чиновници и провинциалните управници, покривайки всичките и мнужди – облекло, оръжие и храна, включително сол. Бойците не
купували тези стоки, а вместо това цената им се приспадала от салариума. Останалото (обикновено около20%), получавали в монети, които харчели, както намерят за добре.
Цената на солта
Първият голям римски път – Via Salaria, свързва Рим с богатото на сол Адриатическо море. Солта била стока с контролирана от управниците на империята цена – повишавали я при нужда от пари за водене на война, после я връщали на предходните нива, такачедоринай-беднитехорадамогатдаси я позволят. Товарели суровината на каруци и по едноименния път я разпространявали из цялата държава.
Солта не била просто хранителна подправка и консервант (вж. по-долу), но и антисептик – нейното име се свързва с това на римската богиня на здравето Салус. А също и валута!
Катон Млади (95 г. пр.Хр.–46 г. прХр. ), политик от времето на Римската република, давал по около 20 г сол на ден на робите си. Едвали някой е изяждал такова количество, вероятно част от нея е била за продажба. Освен това се предполага, че някои роби са били
Търгувани срещу сол. Английската поговорка „Солта му си струва“ (буквален превод), вероятно се корени в тази практика. По-късни препратки в Библията също изтъкват високата стойност на суровината. В „Евангелие от Матей“ Исус казва на учениците си:
„Вие сте солта на Земята!“, за да изтъкне колко са му били скъпи.
Солен език
Sal е корен на много латински думи и фрази – още едно потвърждение за значението на солта в бита. Така например „салата“ означава „осолени неща“, поради подправянето на зеленчуците. Солта била свързвана и с плодовитостта, вероятно защото морските риби отдавна са известни с това, че дават много по-многобройно потомство от сухоземните животни. Римляните употребявали думата salax („салакс“) за влюбен мъж – буквално „в осолено състояние“.
Още е безсолно
Поради консервиращото си действие солта имала важно място в римската кухня. Солта се предлагала в различни форми – имало златисто оцветени соли от Кападокия в Централна Турция и дори тъмни варианти, абсорбирали аромати от изсушена дървесина. Римляните консумирали големи количества от суровината, дори за съвременните ни силно „осолени“ стандарти. Една от рецептите в „Апициус“ – колекция от римски готварски рецепти, вероятно съставена през IV–V век, препоръчва прасе сукалче да се сготви в гърне със сол, равняваща се на собственото му тегло.
Откъс от „Кой да знае? Въпроси, които ще ви накарат да се замислите“ – малък наръчник по любознателност от Сара Хърман
0 Коментара