Макар диктатурата да е стара като историята, тя придобива особен размах след края на Първата световна война с появата на съветския и фашисткия тоталитаризъм, а финансовата криза от 1929 г. открива пътя за триумфа на нацизма.
В продължение на четири поколения на всички континенти различни идеологически режими налагат желязна диктатура. Цял век на войни и унищожение, когато прогресът сякаш е насочен не в полза на човечеството, а срещу него. Тази форма на абсолютна власт, съсредоточена в ръцете на безмилостни, жестоки хора, белязва като с нажежено желязо режимите, в които те играят първостепенна роля. Характерите им са различни, но ги обединяват жаждата за власт, безогледният терор и дълбокото презрение към човешкия живот и всяка форма на свобода.
„Векът на диктаторите“ е сборник със статии за
22 от най-значимите диктатори в света. Книгата е под редакцията на Оливие Гез – автор на „Изчезването на Йозеф Менгеле“.
В книгата ще откриете 22 портрета на най-значимите световни диктатори, направени от някои от най-добрите съвременни журналисти и историци, специалисти в областта, за която пишат: Ленин, Сталин, Мусолини, Хитлер, Франко, Мао, Пиночет, Пол Пот, Саддам, Кадафи, Ким Ир Сен, Кастро, Тито, Асад…
Под редакцията на Оливие Гез тези очерци рисуват страшна, но много показателна картина на света. Изчерпателността на проучването, съчетано с разказваческо майсторство, ще ви даде правдива представа за живота и управлението на някои от най-кървавите диктатори през последния век.
За авторите
Бенедикт Верже-Шеньон е доктор по история и бивша преподавателка в Института за политически науки в Париж. Специалистка по история на Втората световна война във Франция. Публикувала е над десет книги.
Бернар Бажоле избира дипломацията, след като завършва политически науки в „Сианс По“ в Париж и Националното училище по администрация. Работата го отвежда в Алжир, Рим и Дамаск. От 1994 г. е посланик последователно в Аман, Сараево, Багдад, Алжир и Кабул. По време на управлението на Никола Саркози е национален координатор по въпросите на разузнаването. През 2013 г. е назначен за директор на Генералната дирекция за външна сигурност, на който пост остава до 2017 г.
Венсан Югьо е водещ репортер в международния отдел на „Експрес“ от 1990 г. Носител на наградата „Байо“ за военни кореспонденти през 2005 г., преподавател в школата по журналистика в Института за политически науки („Сианс По“) в Париж и във Висшето училище по журналистика в Лил
Елизабет Бургос е историчка и антроположка, била е директор на Дома на Латинска Америка и на Френския институт в Севиля, след това културен аташе в Мадрид.
Еманюел Ешт е бивш главен редактор на „Експрес“, сътрудничи на „Фигаро Магазин“ и на „Лир“. Отговорен редактор в издателство „Перен“, където е съставител и редактор на колективния труд „Последните дни на диктаторите“ (София: Фама, 2015).
Ерик Бранка е историк и журналист, задълбочен познавач на политическата линия на генерал дьо Гол и на тайните служби, на които е посветил няколко успешни книги, издадени в „Перен“.
Жан-Кристоф Бюисон е заместник-директор на „Фигаро Магазин“ и води предаването „Исторически представено“ (Historiquement show) по канал „История“. Специалист по история на Балканите и на славянския свят, автор на „История на Белград“.
Жан-Луи Марголен е на много книги и статии, посветени на историята на масовото насилие в Източна Азия.
Жан-Пиер Ланжьолие е журналист и автор на многобройни трудове.
Жереми Андре е преподавател по история. Бил е кореспондент в Ирак през 2016–2018 г. на в. „Кроа“ и специален пратеник в Сирия, в Ирак и в Конго на „Поан“, „Фигаро Магазин“, „Ла Ви“ и „Мариан“.
Катрин Ев Рупер е автор на книгите „Досие „Хаити“. Една застрашена страна“ и „История на Хаити. Първата черна република в Новия свят“
Кристиан Дестремо е историк, специалист в областта на Втората световна война и задълбочен познавач на британската култура. Автор на изключително богата биография на Лорънс Арабски, публикувана от „Перен“ през 2014 г.
Лоранс Дьобре е историчка и журналистка, авторка на „Хуан Карлос Испански“ и на „Дъщеря на революционери“, която получи много награди, сред тях „Политическа книга“ за 2018 г.
Мишел Фор е журналист, водещ репортер на „Експрес“ от 1989 до 2005 г., дълги години следи актуалните събития в Латинска Америка.
Никола Верт е старши изследовател в Института за съвременна история (CNRS). Става известен с участието си в „Черната книга на комунизма“. Виден специалист по съветска история – книгата му „Островът на канибалите“ .
Оливие Гез е историк, писател и журналист. За последната си книга „Изчезването на Йозеф Менгеле“ (София: Изток-Запад, 2020) получи наградата „Ренодо“.
Паскал Дайез-Бюржон е възпитаник на Висшето педагогическо училище в Париж, специалист по история на Северна и Южна Корея, на които е посветил много статии и четири книги.
Патрик Моро е на много изследвания и статии, посветени на комунизма и посткомунизма в Германия.
Пиер-Франсоа Суири е хоноруван професор в Женевския университет, където преподава история на Япония. Бивш професор в Националния институт за източни езици и цивилизации (Inalco) в Париж и бивш директор на Френско-японския център в Токио.
Реми Кофер е преподавател в Католическия институт във Ванде, журналист и писател, сътрудник на „Фигаро Магазин“ и на „Поан“. Автор е на няколко книги – „Векът на четиримата императори: Сун Ятсън, Чан Кайшъ, Мао Дзъдун и Дън Сяопин“, „Червеният дракон Кан Шън. Или тайните на китайското разузнаване“ и други.
Стефан Куртоа е историк, хоноруван старши изследовател в Националния център за научни изследвания (CNRS), главен редактор на сп. „Комюнисм“ и на тематични поредици в много издателства. Автор е на около трийсет труда, посветени на френския и международния комунизъм и на явлението тоталитаризъм.
Франсоа-Гийом Лорен е водещ репортер в „Поан“, автор на над десет книги.
Фредерик Льо Моал е доктор по история на Университета Париж ІV – Сорбона и преподавател във Военния лицей „Сен Сир“, както и в Института „Албер Велики“. Автор е на многобройни изследвания, посветени на Италия, фашизма и папската власт.
0 Коментара