„Последният сън“ на Педро Алмодовар

Вълнуващият сборник с разкази „Последният сън“ ( издателство „Колибри“), реверанс към почитателите на испанския артист Педро Алмодовар и неговата неподражаема киноестетика, излиза на български език. Преводът е на Маня Костова.

По думите на режисьора „Последният сън“ е своеобразна фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана: „Този сборник разкази – наричам всичко разказ, не правя разлика между жанровете – показва тясната връзка между това, което пиша, филмирам и преживявам“.

„Последният сън“ обхваща дванайсет разказа, отличаващи се с богато разнообразие от теми и пленително съжителство на фикция и реалност. Действието в тях се развива между края на 60-те години на миналия век до днес. С увличаща непринуденост авторът позволява на читателя да надникне в ума и в сърцето му. Споделя свои размисли, преживявания, настроения, радости, разочарования, фобии, експериментаторски търсения.

Далеч по-завладяваща от традиционна автобиография,

тази многолика и многопластова кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор, е автопортрет на един оригинален творец, страстно отдаден не само на киното, но и на писането. Верен на себе си, също както и в киното, писателят Алмодовар вълнува и провокира с необикновени хрумвания, неочаквани обрати и силни внушения.

„Роден съм в епоха, която беше лоша за Испания, но добра за киното. Става въпрос за 50-те. Като режисьор се родих в разцвета на постмодерното – идеите нахлуват отвсякъде; всички стилове и епохи съжителстват, няма предразсъдъци откъм пол, няма гета; пазар също нямаше  – имаше единствено желание за живот и за действие.“ Така Педро Алмодовар обобщава първите си стъпки в живота и в света на седмото изкуство. След като религиозното възпитание убива вярата му в Бога, а режимът на Франко го лишава от възможността да получи кинообразование, режисьорът на шедьоври като „Всичко за майка ми“, „Говори с нея“ и „Жени на ръба на нервна криза“

се впуска в школата на живота.

Спряган като непоносимото дете на испанското кино, днес той е видна фигура сред европейските филмови режисьори, а всеки негов филм се очаква с нетърпение и трепет. Носител е на множество престижни международни награди, в т.ч. „Оскар“, „Златен глобус“, „Златна палма“.

Прозата на Алмодовар е също толкова изкусна и гениална, колкото и филмите му. В. „Таймс“