През 2012 г. издателство „Парадокс“ публикува интригуващия роман на Миро Гавран „Йоан Кръстител“ – силно емоционална, страстна книга, която беше истински успех сред българските читатели.
Като цяло, за творчеството на Миро Гавран могат да се изкажат много ласкателства. Негови творби са преведени на тридесет и пет езика, а той е получил около двадесет престижни литературни и театрални награди, включително European Time International Literary Award за най-добър централноевропейски писател на годината на Европейското движение в Загреб, за изключителния принос за насърчаване на европейските ценности в областта на културата. Последната му роман, „Приятелят на Кафка“, бе отличен през 2012 г. с наградата на Хърватската академия на науките и изкуствата за литература и е номиниран за Международната награда за литература IMPAC Dublin за 2013 г. И тъй като Гавран има своите читатели в България, те вероятно очакват с нетърпение следващата дълбоко хуманна и универсална работа на този майстор на словото.
„Приятелят на Кафка“ разказва силно емоционална история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им. Любовта и европейската литература са постоянно преплетени в живота на чувствителните герои. Началото на 20-ти век е описано повече от убедително, а биографиите на най-известните герои представят интерпретацията на Гавран. Според критиците „Приятелят на Кафка“ увенчава творчеството на Гавран към днешна дата, силно произведение на изкуството под формата на кратък роман, внимателно проектиран за модерния читател. Факти от биографиите на двама изключителни европейски интелектуалци от 20 век са дават основата за обсъждане на вечните литературни въпроси като приятелството и любовта, и изобразяват определен период от историята.
„Приятелят на Кафка“ излиза с печата на издателтво „Парадокс, превод от хърватски: Валентина Седефчева, като част от проекта „Мислещата литература, социалната, културната и човешката отговорност на писането“.
Предлагаме ви откъс от „Приятелят на Кафка“:
37.
Отлетяха шестнадесет години.
Голямото царство изчезна в кървавата Световна война. Европа имаше ново лице.
Раждането и умирането вървяха ръка за ръка. Най-точният символ на тези трудни времена беше детска люлка над разтворен гроб.
Вече две години Макс и Франц живееха в Република Чехословакия. Германците вече не бяха управляваща класа. Напрежението между тях и чехите растеше.
Междувременно Макс си извоюва забележителен авторитет: на двадесет и четири години публикува своя първи роман, а до тридесет и шестата си година имаше зад гърба си пет издадени книги и статут на добър музикант и стойностен театрален критик.
Имаше седемгодишен брак с Елса Таусинг. Беше отговорен баща и съпруг.
Еднакво важни за него бяха щастието на дъщеря му и идеята за еврейското заселване на Палестина.
Уважаваха го и чехите, и евреите, и германците. За средата, в която живееше, този млад човек за кратко време направи много.
За разлика от Макс, през тези шестнадесет години у Франц малко неща се промениха. На тридесет и седем все още беше неженен и сам, разкъсван между неосъществените си мечти и нереалните очаквания на властния му баща.
Херман се чувстваше посрамен, че синът му още не го е дарил с внук, който да продължи рода им.
Трите му дъщери бяха задомени и благословени с деца, които носеха чужди фамилии.
След продължителна петгодишна връзка Франц завинаги се раздели, през 1917 година, със своята годеница Фелице Бауер.
Между тях нямаше истинска любов, просто засвидетелстване на взаимна принадлежност в мъчителната връзка, която започна неоправдано и още по-неоправдано продължи толкова дълго.
Когато всичко приключи, Макс си помисли, че Франц беше избрал Фелице за годеница, защото живееше в Берлин и между тях се бяха изпречили цели шест часа пътуване с влак.
Изглеждаше, сякаш Франц съзнателно избира жени, които не може да притежава, жени от чиято прегръдка го делят множество прегради. Впускаше се само в онези връзки, които още от началото си предвещаваха сигурен край в бъдещето.
За Франц Фелице никога не беше олицетворявала жената, за която един мъж може да копнее, за него тя беше просто идеалната прозаична личност, която лесно можеше да си представи в ролята на коректна съпруга.
Тя беше и човек, от чиято сила изпитваше страх.
В писмата, които й изпращаше, той рядко говореше какво чувства към нея, но надълго и нашироко описваше своите болести и слабост, намирайки с това подходящи оправдания да протака венчавката им до безкрай.
Когато изглеждаше, че заради натиска от своите и нейните родители повече няма да може да отлага брака им, на помощ на Франц дойде упоритата туберкулоза.
Човек, който бълва кръв от тялото си, без съмнение, има право на измъкване и от женитбата, и от прозаичния живот.
Затова прегърна болестта си като своя спасителка. Тя му предоставяше неопровержимо оправдание да се измъкне, а страхът му беше загънат в приемлива опаковъчна хартия.
39.
Само две години след връзката си с Фелице, Франц се сгоди с Юлия Вохризек.
За Макс беше достатъчен и един разговор с тази безинтересна девойка, за да разбере, че тя не може да предложи много на Франц.
Когато приятелят му довери, че планира скорошна венчавка с Юлия, Макс го погледна право в очите и тихо произнесе:
– Тя е в Париж, ти в Шелезен. Когато тя бъде в Шелезен, ти ще си в Прага, когато тя бъде в Прага, ти ще си в Берлин. Извинявай, но трябва да отбележа, че женитба е възможна, само ако и двамата партньори са по едно и също време на едно и също място.
Франц сведе поглед.
Юлия Вохризек наистина остана жената, с която Франц непрекъснато се разминаваше.
И въпреки това, Макс се питаше имаше ли право да унищожи мечтите на приятеля си за брак, който никога нямаше да се осъществи.
40
Като писател, през тази 1920 година, за другите Франц все още беше в началото. Но самият той мислеше за себе си, че е в края, че е написал всичко, което е имал да каже. Мислеше, че незавършените му творби винаги ще останат недовършени и без всякаква стойност. Малодушието му отнемаше творческите сили.
Благодарение на застъпничеството на Макс, Ернст Роволт издаде книжка с късите разкази на Франц. При това издателят, който в следващите години придоби истинска слава сред литературните среди, поверително прошепна на Макс:
– Осланям се на вашата вяра в творчеството на Кафка. Тези кратки записи и аскетични разкази сами по себе си не са голяма литература, но по своята необичайна атмосфера са предвестник на нещо голямо и специално.
Тази първа Францова книжка беше издадена, когато той навлезе в трийсетата година от живота си. Заради краткостта си беше отпечатана с необичайно големи букви, само в петстотин екземпляра.
След няколко години Курт Волф издаде необикновената новела на Кафка под заглавие Метаморфозата, за един човек, който се превръща в насекомо, а след това и цикъла с разкази Селски лекар.
За малобройните литературни познавачи Франц беше начинаещ писател, който беше предвестник и обещание за нещо ново. За обикновените читатели той изобщо не съществуваше.
Десетина години по-рано, Макс с въодушевление беше чел първите глави от незавършените му романи Процесът и Изчезналият (по-късно Изчезналият ще получи заглавието Америка).
Тогава с нескрита възхита из литературните салони храбро твърдеше, че тези две произведения още преди да са завършени са гениални.
Вярваше в тези романи, в своя приятел, убеждавайки го безуспешно, колкото може по-скоро да ги завърши и издаде.
С настъпването на Световната война започна да забелязва творческото малодушие на Франц и загубения интерес към художественото писане.
Кафка прекалено рано заприлича на остаряло дете, което все още не може да възприеме света на възрастните.
Години наред не написа нищо значимо, не осмисли нищо съществено.
Макс се съмняваше, че болните нерви, а после и туберкулозата, са причина вдъхновението да напусне Франц.
Литературните авторитети, пред които Макс десетина години по-рано обяви голямото литературно име, след което литературата няма да бъде същата, иронично го питаха какво междувременно се случи с „онзи писател“, пише ли все още и издаде ли великите си творби.
Макс понякога се срамуваше заради Франц. Той, който най-много вярваше в неговия талант, с времето започна и най-много да се съмнява.
0 Коментара