„География на блаженството” е шедьовър. Като започнем чисто полиграфично и дизайнерски – първоначално корицата ме сграбчи за ръкава. Още при първото бегло прелистване ми стана ясно, че издателството си е свършило работата майсторски, с внимание към детайла и с много любов. А след десетина страници разбрах какво е породило тази любов.
Накратко: авторът Ерик Уайнър решава да изследва чисто географските измерения на щастието. За целта обикаля десет държави, за да провери лично къде хората са най-щастливи. Няма да получите еднозначен отговор на този въпрос, но с удивление ще откриете колко безкрайно различни версии за блаженството съществуват.
Тази книга е едно от най-разкошните ми преживявания от години насам. С нещо ми напомни на „Яж, моли се и обичай“, но в подчертано мъжки вариант, който, признавам, ми хареса повече – тук емоционалната самодисекция почти липсва, заменена от пищно изобилие от хумор, (само)ирония, тук-там нехайно вплетени цитати от научни изследвания и литературни класици. И всичкото това е щедро поръсено с една особена мъдрост, толкова ненатрапчива и лъчезарна, че чак към финала започва да се осъзнава като мъдрост. Горещо препоръчвам книгата на всички и ви обещавам, че на всяка втора страница (понякога и на всяка първа) ще се смеете с глас! На главата за Молдова вероятно малко ще се вкиснете заради ужасяващите прилики с България, но както Ерик Уайнър установява, нещастието пришпорва въображението, а според исландците дори си има свое собствено очарование.
0 Коментара