„Рана“ на Захари Карабашлиев стана носител на наградата Роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България”. Писателят заяви във Фейсбук, че ще дари паричния еквивалент на наградата в размер на 11 000 лв за благоторителна кауза.
Снимка: Ивайло Петров
Изданието бе отличено от жури в състав проф. Пламен Дойнов, проф. д-р Мюмюн Тахиров, проф. Ивайло Христов, д-р Яница Радева и проф. Милена Кирова – председател, а церемонията по награждаването се състоя на 11 ноември 2024 г. от 17:30 ч. в Софийска градска художествена галерия.
„Тази книга е изградена от памет — за хора и за време, но и за език. Тя е изтъкана от човешка, историческа и литературна памет”, написа самият Захари Карабашлиев, който не успя да присъства на церемонията.
„Във всяко българско населено място има вдигнат паметник, посветен на войните за национално освобождение и обединение. Паметници има, но памет за онова време няма.
Тази книга е посветена на „незапомнените”.
И тази висока награда също посвещавам на тях”, допълни той и обяви, че паричната награда ще дари на благотворителна кауза.
Разтърсващият исторически роман „Рана“ се появи в края на 2023 г. Книгата, която разказа забравената история на България от началото на XX век, веднага спечели любовта на читателите. Изданието се превърна в един от бестселърите на годината, грабна приза на Столична библиотека за „Най-четена книга на 2023 г.“, както и наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ и донесе на своя автор Специалната награда на Столична община за изключителни постижения в областта на изкуството.
Базиран на хиляди страници историческа литература и източници – документи, войнишки дневници, мемоари и лична кореспонденция, „Рана“ е красив разказ за смелостта, състраданието и любовта в годините на Междусъюзническата война и Първата световна война. Роман
за забравените български герои и мъченици,
която поради политически или идеологически причини са били превърнати в бележки по линия в учебниците. Роман, който повдига завесата към някои от най-драматичните събития в българската история и съхранява родовата памет на хиляди български семейства.
Със забележителна точност и топлота Карабашлиев описва София между 1913 и 1916 г. в страници, които разгръщат пред очите ни като в черно-бял филм улици, кафенета, сцени, емоции, събития. През съдбата на студента по право в Софийския университет Сава (бежанец от Одринско) и генералската дъщеря Елиза читателят се потапя в атмосферата на столицата, която е приела и подслонила
хиляди бежанци от жестокостите в Тракия и Македония.
Срещите на Захари Карабашлиев с читатели из цяла България предизвикаха широка обществена дискусия и отличиха романа като творба както с литературна и историческа, така и с емоционална стойност.
Тези срещи утвърдиха „Рана“ като новаторски подвиг на българската литература, който описва войната такава, каквато е, и който изследва и лекува пукнатините в основите на българската идентичност и национална гордост.
0 Коментара