Една от най-силните руски съвременни творби, носител на „Руский Букер“ за 2015 г., обявен за бестселър в родината си роман – „Вера“ на Александър Снегирьов, излиза на български, тиражиран от издателство „Милениум“.
Всичко започва с раждането на бащата на Вера – Сулейман, през 1937 г. След това се зарежда като в калейдоскоп, ту сюрреалистично, ту натуралистично, задъхано, но и отмерено в перфектен ритъм, животът на две поколения до днес. Това е съдбата на родителите й, а след това на самата Вера – на руснаците, а и нашата българска орисия, която е не много по-различна.
Великата отечествена – „най-страшната война в историята на човечеството“, неволите на хората в окупираните територии, потресаващи моменти от фронтовата линия са разказани мимоходом, без да се поставя акцент върху драмата. Камерата не спира да се върти, а читателят е този, който трябва да спре и да се замисли. Социалистическото общество, промените в държавата и последвалата вълна на емиграцията – авторът не пропуска нито един маркер на времето. Той се спира на битието на една руска девойка в САЩ, смаяна от измеренията на материалното изобилие. Не пропуска преселението на граждани към селата, водени от носталгия или от желание да превърнат провинцията в резиденция за лов и гуляи. Велможите на новото време със самочувствието си на богове са патетични и будещи съжаление. Мутрите-новобогаташи и жените им, горди с безбройните си козметични операции, подкупните полицаи, патриотарите и протестърите, тълпата от бежанци-трудови емигранти – всяко едно съвременно явление има своите типични герои и истории, които се вплитат в биографията на Вера.
Животът на главната героиня – в началото силна, разумна, авантюристично настроена, след това – увлечена от вихъра на времето. Тя постепенно затъва в депресия, изгубва себе си в шизофренни халюцинации и сякаш се разпада в хаоса на собствената си неприспособимост.
Авторът Александър Снегирьов споделя в свое интервю, че идеята му за романа се ражда, когато среща и се влюбва в прототипа на Вера. След това заживява в нейната кожа, както прави с всеки герой. Признава, че през 2005 г. след първата си награда – за „Дебют“, е смятал, че успехът му е случайност и за да не се тревожи от присмеха на приятелите си, които могат да открият събитието в интернет, си избира псевдоним.
Истинското му име е Алексей Кондрашов. Той е едва на 36, а е написал вече седем романа, четири от които – наградени с най-престижните руски литературни награди. Учил е архитектура, завършил политология, сътрудничил е на различни известни списания. Днес Снегирьов успява да бъде единствено писател, може би благодарение на големите парични премии от наградите си. Само за „Букер“-а той получава 15 хиляди долара. Казва, че е заработил 30 хиляди до сега.
0 Коментара