В крайна сметка всичко във футбола се свежда до победата. За­това играеш, тренираш, водиш отбора, затова и гледаш футбол. Но нещата започват с нещо различно. С топката.

Когато си млад, топката е свещена. Като професионален играч, мениджър треньор или анализатор усещаш играта по съвсем различен начин. Феновете и привържениците гледат на футбола като мен, кога­то бях дете. Те следят топката. Това е красотата на играта. Ето защо, докато растях в Амстердам, обичах да ходя на игрището. Прекарвах целия ден там – от ранна утрин до късна вечер. Докато се свечеряваше и майка ми идваше да ме извлече за ръка у дома. Така влязох във фут­бола като младеж. Бях завладян от топката.

Юноша в Мийрбойс, ДВС и младежки национален отбор

Когато бях на осем години, се мотаех с топката на местното игри­ще и почти не си давах сметка какво се случва около мен. Развивах уменията си с топката, движенията си, финтовете, опитвах се да над­хитря другите. По онези малки игрища в Амстердам аз не бях звезда. Бях едър за възрастта си. Беше ми много по-лесно да играя на голям терен – имаше достатъчно място и с дългите си крака можех да сприн­тирам край всеки. Така беше в Мийрбойс, на хвърлей камък от стади­она на Аякс. Три години по-късно се преместихме от амстердамския квартал „Джордан“ и отидохме в западната част на града. Там преми­нах в ДВС, който в онези дни беше добре познат малък професиона­лен клуб, макар и сега да е аматьорски.

Мениджърът ме постави в защитата. Получавах топката от вра­таря и се втурвах да бягам, не спирах, докато не видех другата врата. Краката ми ме носеха с пълна скорост. Това ми беше тактиката, макар и тогава да не знаех, че е тактика. Но тя си имаше срок на годност. Когато играеш на най-високо професионално ниво, този необичаен стил няма как да мине. Това всъщност не е истински футбол. Скау­тите обаче забелязаха тези гигантски спринтове. Така пробягах през всички отбори – от младежкия състав на Амстердам до младежкия на­ционален отбор на Холандия, – като просто надтичвах всеки. От от­браната до другата врата. Нямах никаква идея за позиции по терена или за координиране с другите играчи, дори не виждах противниците. Просто ги надбягвах.

В младежкия отбор на Амстердам се срещнах за пръв път с мом­чета от Аякс, а бях хлапе от малкия и скромен ДВС. Играчите на Аякс излъчваха превъзходство. Бяха добри футболисти, но малко твърде самоуверени, арогантни дори. Но аз бях едър, можех да тичам бързо и с лекота отстоявах положението си. Но когато се опитах да участвам в бързите и технични комбинации на момчетата от Аякс, се озовах в неблагоприятна ситуация, но пък те нямаха отговор на физическия ми подход и скоростта ми. Нямах никакви проблеми да наложа присъ­ствието си сред момчета, които бяха много по-талантливи с топката. Всичко вървеше толкова гладко, че когато станах на дванайсет години, вече си мислех, ей, може би съм футболист. Преди не ми беше хрумва­ло, но намирането на начин да отвърна на този нов стил на игра беше изкарало собствените ми качества на показ.

През 1978 г. естественият ми прогрес ме отведе в младежкия на­ционален отбор на Холандия, макар и да трябваше да работя усилено, за да се впиша на това ниво. Този път от мен се очакваше повече, не само физическа сила и скорост. Отново открих, че трябва да стана по-добър футболист като техника и в комбинациите на малко простран­ство.

Изненадах се, когато мениджърите на Холандия не ме сложиха ав­томатично в защитата. Виждаха ме по-скоро като полузащитник и напа­дател. Но как можех да освободя енергията си на тези позиции? В ДВС бях централен защитник, в младежкия национален отбор бях халф – до­ста сериозна промяна. Не бях запознат със ситуациите на терена в по­лузащитата. Не разбирах какви са позициите и почти нямах представа какво да правя. Но бях едър и силен, затова си помислих – ако започна да тичам и не спирам, направо ще подлудя другите. Тактиката сработи и се наложих на терена. Беше ми лесно да изкарам така цял мач, толкова едър и силен бях в сравнение с другите на моята възраст.

Световното по футбол чука на вратата, а един от най-големите и всепризнати специалисти в тази сфера – футболната легенда Рууд Гулит, разкрива в книга „Как да гледаме и разбираме футбола” (ИК „Сиела”).

През следващия месец светът е футбол – от 14 юни до 15 юли в Русия ще се проведе най-голямото футболно събитие в глобален мащаб, а темата „Мондиал 2018” ще вълнува дори тези, които не се интересуват особено от най-популярния спорт.

Един от изтъкнатите майстори на терена – големият Рууд Гулит, дава полезни съвети как да гледаме футболен мач не просто като зрители, а като мениджъри, които умеят да разчитат играта и да предвидят крайния резултат на всеки двубой. В книгата си „Как да гледаме и разбираме футбола” Гулит пише за ключовите елементи от разчитането на играта – колко е важно да следим случващото се на терена, а не просто движението на топката, колко ключова е предварителната схема с подредбата на футболистите, която издава в голяма степен тактиката на мениджъра, как да следим дали играчите спазват тази схема и – ако не – успяват ли да противодействат на съперника и др. Детайлите, смята Гулит, са от особено значение, защото те показват къде се корени грешката, която невинаги е само у този, който  изглежда виновен на пръв поглед.

Гулит разказва подробно за професионалния си път – за първите си мачове като юноша в Мийрбойс, ДВС и младежкия национален отбор на Холандия, за успехите с ПСВ Айндховен и с Милан, за дните като играещ мениджър в Челси и за чувството да си европейски шампион с националния си отбор. Успоредно с това футболната легенда разкрива стратегии и дава примери за успешни тактики в конкретни мачове от финали в големи турнири като Шампионска лига и Лига Европа, както и в ключови двубои от местните първенства в Англия, Италия и т.н.

Холандецът говори още за психологията на терена, колко е важна хитростта на основния играч във всеки отбор и др.

Тематичната „Как да гледаме и разбираме футбола” излиза в навечерието на Световното първенство по футбол в Русия, което ще е сред водещите теми в света през следващите няколко седмици. Преводът на книгата от английски език е на Христо Димитров. Корицата е дело на Фиделия Косева.

„Ако няма как да спечелиш само с футболен талант, трябва да заличиш разликата с други средства – тактика, ментална устойчивост и физическа сила. Всичко се свежда до победата.”

Рууд Гулит

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара