Какво е Идеалният свят? Правят ли ни щастливи технологиите? Може ли едно общество да оцелее без любов, семейство и далеч от природата?
Мечтаният Идеален свят на двама от главните герои на романа на Ангел Вълканов Унер Грам и Елемир Суло съществува вече петстотин години – свят без болести, войни и страдания. Свят на развити технологии, но без любов и щастие. Огромният град-кула, изолиран от външния свят, се развива в стерилна технологична среда, в която природата е холограма. Емоции, забранени в реалността намират отдушник във виртуален свят, наречен „Животът е чудо – живей го“. Но човешките чувства и идеи продължават да проникват и да тревожат Идеалното общество. Те си пробиват път през невежеството и летаргията и подкопават неговите устои.
Ще оцелее ли Идеалният свят, управляван от двама безсмъртни? Ще открият ли в него двама влюбени пътя към своето щастие?
Тази кратка анотация изразява духа на романа „Идеалният свят“. Свикнали сме да приемаме идеал и съвършенство за синоними, но дали е така? Идеалът е човешки стремеж, а съвършенството е божествено. Идеалът е предел на съвършенството. Той е цел, която човек си поставя да постигне. Без идеал човекът е загубен за света, защото в него липсва стремеж към най-доброто, най-хубавото, най-прекрасното, но също и към лошото, коварното, грозното. Идеалът е само път на душата и зависи от самия човек. Всеки има свободата да си поставя идеал. За някои това е идеалът на познанието, нравственото възвисяване, духовното търсене, а за други идеал е да станат богати, успешни и значими.
В стремежа си към идеала постоянно се сблъскваме с трудността на неговото постигане. Не е лесно да изкачиш висок връх, ако не си целеустремен. Както самото изкачване към върха тренира тялото и духа ни, така стремежът към идеала ни учи и разкрива пътища за неговото постигане.
Ето какво ни казва Христос в евангелието на Матей:
И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец /Матей 5:48/
Идеалът сочи пътя към съвършенството. Бог е съвършен. Вселената е съвършена. Земята е съвършена. Природата е съвършена. Наблюдавали ле сте какво става, когато напуснем нашите градове и излезем сред природата? Оказваме се в един друг, различен свят. Свят, в който няма прави ъгли и всичко на пръв поглед е разхвърляно и разпиляно. Това може да види човекът, излязъл от града. Но защо, когато вдъхнем уханието на някоя зелена, окичена с цветя поляна, когато чуем вятъра и птичите песни, когато зърнем снагата на планината, когато се докоснем до водоскока на потока замираме от възхищение? Защото природата е съвършена. Защото природата е разумна. Защото природата е жива. Няма по-разумен свят от света на живата природа! В нея има любов, която блика от най-голямото до най-мъничкото. Природата живее по закона на Любовта.
Природата не е само извън нас. Тя не е само дървета, цветя, камъни и животни. Природата е и вътре в нас. Човекът също е част от природата и всеки опит да я промени се отразява на него. Ако нещо се променя в нас, то то се променя и около нас. Щом се отречем от Мъдростта, Истината и стремежа към тяхното познание, се променяме не само ние, но и цялото ни битие. Без тях Любовта е безсилна да се прояви и се превръща в цвят, който не може да даде плод.
Романът е също размисъл върху нашата действителност. Той повдига въпроси за ценността на книгите, изкуството, филмите и грамотността. Както и за познанието – плодът на райското дърво, което според Библията е обрекло човечеството на мъка и страдания. Може ли, ако не знаеш, че съществува зло, да не го вършиш? Може ли да съществува само добро?
Всяка организирана структура, в която отсъства Любовта се превръща в тоталитарно устройство, дори да е създадена с най-добри намерения. Така Унер Грам, Елемир Суло и Горун Малеш създават своя град, който като своеобразен Ноев ковчег трябва да спаси Земята от хората, както и хората от Земята. Идеалното общество е мечта на човечеството от хиляди години. Всяка религия, всяка философия се е стремила към един идеален свят.
Притчата, казана от Джиду Кришнамурти при разпускане на Ордена на Звездата:
Дяволът се разхождал с приятел по улицата, когато видели как един човек се навел и вдигнал нещо от земята.
– Какво намери този човек? – попитал приятелят на дявола.
– Той намери частичка от Истината. – отвърнал дяволът.
– В такъв случай лошо ти се пише – казал приятелят.
– Съвсем не е така – отговорил дяволът. – Аз ще му помогна да я организира!
Рано или късно едно организирано общество губи своята свобода и идеалът, към който се е стремило се превръща в празен и лъжлив лозунг. Да се замислим над посланието на Д. Оруел в „1984“: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“.
В романа тази загуба на идеала се прокрадва най-силно в диалозите между Унер Грам и Елемир Суло. Но в каквито и условия да се намира човек, щом е жив, той винаги запазва една невидима връзка със съвършения свят около себе си. Тази връзка е Любовта – най-голямата тревога на библиотекаря Унер Грам. Мъдростта, която носят книгите е скрита от хората в огромна библиотека, а тези, които могат да четат са малцина. Истината е заличена от невежеството, защото то е незнание, а незнанието прекъсва процеса на мислене, лишава го от храна и подбуди за действие. Но Любовта – той открива, че не може да бъда заличена и не спира да се проявява, но е като безплоден цвят на дърво, който вехне, без да даде плод. Защо е така?
Човек, лишен от разсъждения, не може да разграничи доброто от злото. Той се превръща в консуматор, който приема всичко, което му се каже за Истина. Осъзнаването на Любовта като висше чувство, присъщо на човека и свързващо го с Вселената не може да стане без Мъдростта и Истината.
0 Коментара