Тим Маршъл е водещ специалист по международни отношения. Бил е дипломатически редактор в „Скай Нюз“, а преди това е работил за Би Би Си и радио Ел Би Си. Предавал е от четиресет държави и е отразявал конфликти в Либия, Хърватия, Босна, Македония, Косово, Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Израел. Автор е на шест книги, в това число бестселърите на в. „Сънди Таймс“ „Пленници на географията“ и „Разделени“.
В книгата „Силата на географията. Десет карти, разкриващи бъдещето на нашия свят“ Маршъл разглежда десет региона, които ще формират световната политика в предстоящата епоха на съперничество между велики сили – Австралия, Иран, Саудитска Арабия, Великобритания, Гърция, Турция, Сахел, Етиопия, Испания и Космоса. Вижте
защо следващата бежанска криза в Европа е по-близо,
отколкото си мислим, заради проблемите в Сахел; защо Източното Средиземноморие е една от най-взривоопасните точки през ХХI век и защо земната атмосфера предстои да се превърне в следващото световно бойно поле.
„Умело навигиране в регионите, които биха могли да определят геополитиката на бъдещите поколения. Прочетете я и ще сте по-напред от другите.“ – Дхаршини Дейвид, автор на „Всемогъщият долар“
„Изключителен пътеводител за съвременния свят. Маршъл майсторски обяснява какво трябва да се знае и защо.“ – Питър Франкопан, автор на „Пътищата на коприната“
„Книгите на Маршъл са отлично четиво за всеки, който се опитва да разбере света и наблюдава с изумление променящите се съюзи. Маршъл предлага изключителен материал, преминавайки с лекота през миналото, настоящите борби и бъдещите възможности на всяка нация и дава ясна и кратка оценка на съвременната геополитика.“ – Geographical UK
Тим Маршъл:
„Силата на географията“ разглежда планини, реки, морета и бетон, за да разбере геополитическите реалности. Географията е ключов фактор, ограничаващ човечеството по отношение на нещата, които може или не може да направи. Да, политиците са важни, но географията е по-важна. Изборите, които хората правят, сега и в бъдеще, винаги са част от физическия им контекст. Началната точка в историята на всяка страна е разположението ѝ спрямо съседите, морските пътища и природните ресурси. Живеете на брулен от ветровете остров в периферията на Атлантическия океан? Имате добри предпоставки
да впрегнете вятъра и вълните.
Живеете в страна, в която слънцето грее 365 дни през годината? Слънчевите панели са бъдещето за вас. Живеете в район, в който се добива кобалт? Това е благословия и проклятие едновременно.
(…) Географията не е съдба, защото хората имат право на глас в случващото се, но все пак е от значение.
Много фактори допринасят за бъдещото несигурно и разделно десетилетие по пътя към новата епоха. Глобализацията, антиглобализацията, ковид, технологиите и промените в климата оказват въздействие и намират място в тази книга. „Силата на географията“ разглежда някои от събитията и конфликтите, възникнали през XXI век, с потенциал за трайни последици в един многополюсен свят.
Иран например формира бъдещето на Близкия изток.
Държава в изолация с ядрени планове, тя трябва да държи отворен шиитския си „коридор“ към Средиземноморието през Багдад, Дамаск и Бейрут, за да поддържа влиянието си. Регионалният ѝ противник – Саудитска Арабия, държава, изградена върху петрол и пясък, винаги е смятала САЩ за свой съюзник. С намаляването на търсенето на петрол обаче и с постигането на по-голяма енергия на независимост интересите на Съединените щати в Близкия изток постепенно ще намалеят.
На други места причина за вълнения става не петролът, а водата. Като „водната кула на Африка“ Етиопия има много важно преимущество пред съседите си, особено Египет. Това е едно от основните места за потенциални „водни войни“ през това столетие, но същевременно демонстрира силата на технологията, тъй като Етиопия използва водноелектрическата енергия, за да променя съдбините си.
Това е невъзможно в много части на Африка, като например Сахел, обширния регион с храстовидна растителност в южния край на Сахара, разкъсван от войни и наситен с
древни географски и културни различия,
части от който в момента са под влиянието на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Много хора бягат оттам, насочвайки се на север към Европа. В момента там има мащабна хуманитарна криза, която може да се задълбочи.
Като врата към Европа Гърция е една от първите държави, почувствали ефекта от новите миграционни вълни. А и нейната география я поставя в центъра на една от горещите геополитически точки през идните години – Източното Средиземноморие, където новооткритите газови находища поставят тази страна от Европейския съюз на ръба на конфликт с все по-агресивната Турция. Само че докато Турция демонстрира сила в региона, нейните амбиции са много по-големи. „Неоосманският“ ѝ дневен ред произлиза от имперската ѝ история и разположението ѝ на кръстопътя между Изтока и Запада. Целта му е да изпълни предначертанието на Турция да се превърне в голяма глобална сила.
Още една нация, изгубила своята империя – Великобритания,
група хладни острови в западния край на Северноевропейската равнина, – продължава да търси ролята си. След Брекзит тя би могла да е средна европейска сила, създаваща политически и икономически връзки по света. Налага ѝ се обаче да се бори с вътрешни и външни предизвикателства, докато се мъчи да се справи с вероятността за независима Шотландия.
На юг една от най-старите европейски нации, Испания, също е изправена пред заплаха от разцепление, дължаща се на регионален национализъм. Европейският съюз не може да подкрепи борбата за независимост на Каталуния, но отхвърлянето на една прохождаща държава може да отвори вратата за руско и китайско влияние в Европа. Испанските борби олицетворяват крехкостта на някои национални държави и наднационални съюзи през XXI век.
Може би най-впечатляващото събитие в наши дни обаче е, че геополитическите ни борби за власт излизат извън земните граници и се пренасят в Космоса. На кого е Космосът? Как се решава това? На практика „последна граница“ няма, но това е нещо много близко до нея, а границите обикновено са диви места без закони. Много страни участват в надпреварата за
водеща космическа сила,
в битката влизат и частни компании, така че сцената е подготвена за опасна високотехнологична надпревара във въоръжаването, освен ако не вземем поука от миналите грешки и не приемем многоброй ните ползи от международното сътрудничество.
Само че започваме на Земята, на едно място, смятано за изолирано и непознато в продължение на векове, но днес, разположено между Китай и САЩ, със силата да формира събития в Индийско-Тихоокеанския регион, е основен играч в нашия разказ – островният континент Австралия.
0 Коментара