За различната гледна точка на мъжа и жената за нещата от живота и любовта пише известният български сценарист, телевизионен водещ, журналист и драматург Иво Сиромахов в новия си роман „Скарлет + Иво = ВНЛ“.
В типичния си стил авторът на „BG дневници и нощници“ и „Българско радио“ описва сложните взаимоотношения между преуспялата Скарлет и колоритния Иво. Той някога зарязал жена си, за да бъде със Скарлет, а тя, изморена от неговите изневери, хванала самолета за САЩ, без да му дава каквито и да е обяснения. Три години по-късно обаче Скарлет е убедена, че с Иво трябва да си дадат още един шанс…
Това, което следва, е своеобразно продължение на романите „Моят таен любовен живот“ и „7 жени“. С хапливия си хумор и пиперлив език Иво Сиромахов прави дисекция на секса и връзките, която ще накара читателя да се смее до сълзи и да прави (понякога не особено ласкателни) паралели със собствения си личен живот.
Мъжете са от Марс, а жените – от Венера в „Скарлет + Иво = ВНЛ“, а мъжката и женската гледна точка към любовта и връзките се редуват, едновременно показвайки и осмивайки всички стереотипи. Мъжките изневери, женската параноя, зодиите, бременността, стриптийза и запознанството с родителите – Сиромахов ще ви провокира да се смеете на глас и да се замислите за разликата между мъжкия и женския светоглед.
Откъс
Pичард vs. Иво
Иво ме караше да се чувствам постоянно желана и обичана. Правеше ми комплименти, ама някак си така ги правеше, че не звучаха като комплименти, ами все едно наистина си ги мисли тия неща… А пък Ричард ми говори с някакви заучени фрази и клишета, които като ги чуя, веднага ми става ясно, че ги е говорил и на предишните си гаджета. Еми обидно е. Точка за Иво.
На Ричард му прави впечатление, когато съм с нова прическа, или нов маникюр, а пък Иво изобщо не забелязваше тия работи. Все едно му беше дали съм с нова прическа, или не съм. Точка за Ричард.
Иво е много страстен и емоционален, а Ричард е студен като камък. Голяма точка за Иво.
Ричард уважава приятелките ми, а пък Иво викаше, че са „тъпи кокошки“. Сега, верно е, че понякога и мен много ме дразнят, особено като почнат да ми завиждат и да ми обясняват как да живея, ама не може да им викаш „тъпи кокошки“. Точка за Ричард.
Ричард ме води по скъпи курорти, а Иво ме водеше по някакви ужасни места при ужасни хора. Ама пък колко сме се смяли по тия места… А пък с Ричард – кво? Кибичим на плажа, около нас само пенсионери и по цял ден лежим и не си говорим.
Аз чета книга, а Ричард цъка игрички на телефона си и от време на време каже „уау“. Пълна скука… Точка за Иво.
Ричард не пие, а Иво пие. Сега това не знам дали е точно плюс за Ричард, щото Иво, като си пийне, става много любвеобилен и още по-страстен. Пък Ричард постоянно си е ренде. По тоя критерий ше им дам по половин точка.
Приятелите на Иво са най-пропадналите типове, а приятелите на Ричард са нормални хора. Е, малко са скучни, щото като се съберат някъде, изобщо не си говорят, а седят, щото постоянно са забили нос в телефоните си, ама все пак са по-добре от ония простаци Пецата и Сандо. Точка за Ричард.
Ричард не гледа футбол. Това ми беше най-големият проблем с Иво. Има ли мач – забравя за мен. Сяда пред телевизора и гледа сякаш дават нещо кой знае какво. Пък те всички мачове са едни и същи – някакви хора тичат, ритат някаква топка, търкалят се по тревата. Егати скуката. Голяма точка за Ричард.
Ричард се отнася с уважение към предишните ми гаджета, а пък Иво ги наричаше „посредствени тъпаци“ и „жалки педали“. Те някои от тях си бяха баш такива, де. Прав е човекът. Точка за Иво.
Иво ми е изневерявал, а Ричард не е. Всъщност не знам дали не е. Ама как ше ми е изневерявал тоя задръстеняк, бе… Коя жена би си легнала с него… Па и да си легне, той нищо няма да може да направи… Най-много да я опипа там, да я поцелува и толкова… А пък с Иво постоянно бях нащрек. À съм го изтървала от поглед за малко, à е свалил гащите на първата срещната. Много съм страдала заради изневерите му. Точка за Ричард.
Чувството за хумор. Иво постоянно ме разсмиваше с неговите щуротии и смешки, а пък с Ричард за две години не съм се разсмяла нито веднъж. Точка за Иво.
Ричард обича да ходим на шопинг, а Иво изпадаше в депресия всеки път, когато го заведа в мола. Поразходим се по магазините за някакви си пет-шест часа и на него му става лошо, моля ти се. Даже веднъж се престори, че припада, само и само да си тръгнем. Точка за Ричард.
Ричард е много зле в секса, а с Иво изживях страхотни оргазми. Точка за Иво.
Мама харесва Ричард, а не харесва Иво. Твърди, че Иво е кретен с отвратително чувство за хумор, а Ричард бил стабилен успял мъж, на когото може да се разчита. Точка за Ричард.
Иво ме ревнуваше много, а Ричард – хич. Това, че нямаме скандали на тая тема, е добре, ама от друга страна, може ли пък хич да не ме ревнува? Ми това означава, че не му пука за мен. Не е ли така?… И сега точката на кого да я пиша… Ох, много сложно стана… Ше пиша по половин точка на двамата.
Ричард има по-хубава кола от Иво. Леле, това как можах да го напиша! Толкова комерсиална ли съм станала?… Ми аз в края на краищата с мъжа ли ше живея, или с колата му?… Срамота, Скарлет, срамота! Да, по-приятно е да те возят в нов кадилак, отколкото в двайсетгодишен голф, но това не може да определя отношението ми към мъжете. Аз да не съм някоя безмозъчна кифла… По този критерий няма да присъдя точки.
Ричард винаги лайква снимките ми във фейсбук, а Иво ми ги лайкваше само докато ме сваляше. След като ме свали спря да ми ги лайква. Точка за Ричард.
С Иво си вдигахме страшни скандали, а с Ричард през тия две години почти не сме се карали. Даже аз понякога така нарочно го провокирам, за да го изнервя, ама той винаги се съгласява с мен. С Ричард определено ми е по-спокойно, ама пък тия скандали с Иво понякога ми липсват. Ми човек има нужда от време на време да покрещи, за да изпусне парата. По тоя показател не знам на кого да дам точка…
С Иво изживях много романтични моменти. И то не някаква такава банална романтика, ами суперизненадваща. Да речем, прибира се веднъж от работа и ме вижда, че съм нещо нервна, и казва: „Тръгваме“. „Къде тръгваме“, питам го. „Ше видиш!“ И ме води на Витоша да гледаме звездите. Спираме до някаква полянка, Иво вади бутилка шампанско, две чаши, сядаме на тревата, пием шампанско, гледаме звездите и се целуваме. Веднъж пък ме заведе до морето само за няколко часа, за да правим любов на лунната пътека. Вечер, преди да заспя, ми разказваше разни смешни приказки, които той си измисляше, а аз се сгушвах в него и слушах как бие сърцето му…
А с Ричард няма такива работи. Той няма никаква фантазия. Много пъти съм се опитвала да го настроя по-романтично, когато имаме някакъв празник или годишнина – паля свещи, поръсвам листенца от рози върху спалнята, а той изобщо не реагира. Ляга и заспива като пън. Точка за Иво.
Еми това е. Друго не се сещам. Я сега да преброя точките… за Ричард са една…две… три… три и половина… тука една голяма точка… нея за колко да я броя?… айде ше я броя за едно и половина… станаха пет… шест и половина… тука па не съм дала точки за никого… седем… осем и половина… Така… А за Иво са… една… две… две и половина… три и половина… четири и половина… голяма точка… ох, обърках се…
Ама защо изобщо се занимавам с такива глупости? Аз сърце ли имам, или калкулатор?… Седнала съм да броя тука точки като някаква счетоводителка… Вместо да им изчислявам точките, трябва просто да послушам сърцето си и да реша с кого искам да съм… Значи, с Ричард определено не искам да съм… Омръзна ми тоя сухар. Кво като го харесва майка ми? Като па толко го харесва, да си го земе тя!… Що ми го набутва на мене?…
Да се върна при Иво?… При тъпите му приятели и тъпите му мачове… Не знам как ше ги изтърпя… Но пък ше заспивам всяка вечер в прегръдките му, а когато сме само двамата, нищо друго няма значение и се чувствам толкова щастлива… Да зема да му звънна ли?… Леле, мама ако разбере, ше ме убие… Ма пък аз цял живот ли ше се съобразявам с нея…
Ше му звънна.
0 Коментара