Словенският режисьор, сценарист, поет и писател Горан Войнович се завръща на български език с романа “Смокинята”, отново от издателство ICU. Изкусно изрисуван като картина на човешките емоции е третият негов роман, отличен с наградата „Ангелус“. Книгата е най-новото заглавие в колекция “По пътя” – поредицата на ICU, приютила творби на съвременни писатели отблизо и далеч, които чертаят картата на новия литературен свят. Българският превод на “Смокинята” дължим на Лилия Мързликар, благодарение на която прочетохме и “Югославия, моя страна”.
Опустошен и изоставен от своята любима, Ядран събира спомените си като парчета от пъзел, опитвайки се да създаде портрет на семейството, любовта и свободата. “Смокинята” е равносметка, завръщане към живота на три поколения. Елегия за изоставените, неизказани приживе думи, написана от чувствата, които избуяват след загубата.
“Ядран търси отговорите. Хората остават загадка за нас, в живота също. Дори близките ни. Ядран си представя, не знае със сигурност – както всеки от нас, когато се опитва да разкаже семейната си история. Да, има факти, но те са просто акценти, много неща липсват”, споделя самият Войнович.
“Смокинята” е роман на неразказаните истории,
стаени в ъглите на душата. Разказ за сълзите, преглътнати от любов към другия, и за болката от въображаемото, но неизживяно. Горан Войнович показва места и следи от предишни животи, като рисува картина на едно семейство в неговите най-трудни моменти.
Смъртта пронизва “Смокинята” и е разкрита във всички нейни форми – от физическата смърт, дошла в съня, до смъртта като примирение на свободния дух. Горан Войнович представя универсален разказ за конвулсиите на душата, ограничена в невъзможността си да общува, да се изразява.
Динамиката на историята
е видяна в статиката на едно семейство, чиито членове бавно се отдалечават един от друг, всеки със своята болка. Силата на споделените чувства и тежестта на неизказаното пропиват страниците с фрагменти от наслоени тихи разочарования. “Смокинята” е пътеводител във вселената на човешките отношения, който не предлага отговори, но задава правилните въпроси.
Дъхав като листата на смокинята, растяща в двора на патриарха в семейството, романът тежи в ръката на читателя като узрял плод. Гали най-фините струни на неговата душа със сладостта на току-що откъсната смокиня. И макар да си утолил сетивата си, копнееш за още.
0 Коментара