Танцьорката от Париж

Вълнуващата история на дъщерята на световноизвестния писател Джеймс Джойс е поредната история от популярната Колекция „Музи“ на издателство „Емас“.

„Танцьорката от Париж“ от Анабел Абс е опит за биография на Лучия Джойс, единствената дъщеря на Джеймс Джойс. Опит, защото са положени големи усилия следите от нейното съществуване да бъдат заличени – всички писма, стихове, медицински картони, дори бележките на Карл Юнг от терапевтичните им срещи са. Но Лучия е блестящ талант на модерния танц, печелила престижни конкурси, учила при брата на Айседора Дънкан. Животът ѝ не е бил незабелязан…

Париж на двайсетте години от миналия век е събрал по неповторим в историята начин творческия елит на планетата. Париж диша изкуство, живее от изкуство, храни се от изкуство. И хората на изкуството дишат в него свободно, изживяват своя възход без ограничения, дават воля на своите идеи.

В този невероятен град и в това още по-невероятно време едно младо момиче бленува за независимост, търси изява на своето творческо аз, трепти с най-естествените трепети на младостта – тези на любовта.

1934-та, Цюрих: След тежък душевен срив Лучия, дъщерята на Джеймс Джойс, е изпратена за психоанализа при нашумелия Карл Густав Юнг. Дали модерният психоаналитик ще успее да извади на повърхността дълбоко закодираните преживявания в семейството на гения?

1928-а. В Париж вече е издаден романът „Одисей“, предизвикал преди това скандал в САЩ и спрян от продажба със съдебно дело поради „неприлично съдържание“. В Европа „Одисей“ е станал литературното явление на века, а неговият автор, ирландецът Джеймс Джойс, е обявен за най-големият експериментатор и писател на всички времена. След години на крайна нищета по чужди държави и домове, Джеймс Джойс също е намерил своето място в Париж. Под крилото на гения расте нежно цвете – неговата дъщеря Лучия. Расте сред най-великите представители на парижката бохема и жадува да намери своето място в живота, място, където няма да е дъщерята на Джойс, а тя, Лучия. И младото момиче намира призвание в модерния танц, ставайки една от най-аплодираните танцьорки в този преситен от изкуство град. Но успехът на Лучия не е причина за гордост на родителите ѝ. Не само майката Нора, носеща все още тесногръдието на ирландската провинциалистка, спъва развитието ѝ, но и нейният баща – самият той пионер на литературния модернизъм – наблюдава успеха на дъщеря си с голяма доза скепсис. Колкото и модерен да е в своето творчество, геният показва своите жестоки граници в живота…

Какво ѝ остава, освен любовта.