„Каня те широко да отвориш очи и да видиш какво ни заобикаля“ – казва един от героите на Диана Игнатова в книгата ѝ с 23 истории за хора, събития и места, които си мислим, че (не) познаваме. Томчето от 200 страници е със заглавие „Улица „Рокфелер“ (изд. Книгомания) и ни грабва още с пастелната рисувана корица на художника и дизайнер Тодор Манолов. За Диана Игнатова „Улица „Рокфелер“ е дебютна книга – досега е публикувала някои от текстовете си в периодичния печат, както и в сайтове за култура и лайфстайл.
Дълги години Диана Игнатова работи в Международния отдел в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. По-късно в Министерството на културата отговаря за работата на българските културни институти в чужбина и двустранното международно сътрудничество в областта на културата. От 2009 до 2019 г. е директор на Българския културен институт в Париж. Неслучайно част от представените истории са свързани с Франция и се усеща афинитетът на авторката към френската култура. Но винаги, когато има българска следа, Диана Игнатова
поднася интересни и малко известни детайли.
Споменавайки Франция, предвидимо е да се досетите, че в книгата има разказ за величествената катедрала Нотр Дам в Париж – ще научите историята на трънения венец, превърнал се в реликва, и какво се случва с характерния петел от шпила на катедралата. Но пък със сигурност читателят не очаква, че улица „Рокфелер“ се намира… в Петрич. Едноименният разказ, превърнал се и в заглавие на сборника, разкрива малко известна история с какво родът на легендарните богаташи е свързан с България, без никой от тях да е стъпвал в страната.
В своите 23 истории Диана Игнатова преплита въображение, мит и исторически факти, събития и личности, като ни пренася сякаш с машина на времето в различни векове, пресъздава атмосферата и обстоятелствата и услужливо посочва на читателя любопитни факти, прави кратки обзори и ненатрапливо ни насърчава да посетим съответното място.
Така на страниците на „Улица „Рокфелер“ се срещаме с валонския селянин Жан-Батист Декостер – най-известният гид на XIX век, който извежда на бойното поле император Наполеон за битката при Ватерло.
Гостуваме в градината на мистър Томас Кар,
когато през 1837 г. е консул на САЩ в Танжер – като дипломат получава необикновен подарък два атласки лъва. Преди да разберем какво се случва с тях, се потапяме в европейско-мароканската средиземноморска екзотика на града и се натъкваме на факта, че днешните мандарини по-скоро е трябвало да се казват… танжерини.
Дори и да сте сред страстните познавачи на киното от 60-те години, в историята „За славата на един сладкиш“ ще видите Бриджит Бардо не само като секс символ и медийна звезда, а и като посланик на легендарното творение на френското сладкарско изкуство „Тарт тропезиен“ от Александър Мика. Как се стига до създаването му в Сен Тропе и къде можем да го опитаме днес? Макар рецептата да е пазена ревниво дълги години, Диана Игнатова отбелязва как този сладкиш в съвремието навлиза и в… световната политика.
Една по-опасна история е тази за револвера „Льофошьо“, с който Пол Верлен се опитва да убие Артюр Рембо – в т.нар. Брюкселска афера. Това е най-известният пистолет в историята на френската литература и обект на немалко колекционерски страсти и търгове. Уви, днес той е част от частна колекция и не може да бъде видян в музей.
Сред героите в книгата е и Ван Гог – който почти „оживява“
по една от уличките на Овер сюр Оаз. В живописното градче, където се помещава музеят на абсента и къщата на художника, през 2010 г. се снима епизод от английската научнопопулярна тв поредица “Doctor Who”. В ролята на Ван Гог влиза Тони Каран.
Диана Игнатова поднася един емблематичен разказ с българска следа – „За парфюма на една кралица“. Мистър Крийд наследява една от най-старите семейни фирми за парфюмерия и козметични продукти. Принц Албърт иска да подари на кралица Виктория специално разработен само за нея парфюм в знак на любовта им – тази поръчка е чест, но всява и известна доза паника в парфюмериста. В търсене на благоуханни аромати попада на стъкленица с кехлибарено на цвят масло от рози, „наситена с лукс миризма“. Така е създаден парфюмът “Fleur de Bulgarie” и фамилията спечелва доверието на английски кралски двор.
Нито един читател не би останал безразличен
към редовете от „Среща с историята“. От разказаното научаваме защо и как изчезва безследно обичаният писател Антоан дьо Сент-Екзюпери. Поводът за този текст е намерената военна метална гривна на летеца в началото на XXI век от най-обикновен рибар и публикуваните по-късно спомени на ветеран от Луфтвафе по време на Втората световна война.
Един от най-любопитните текстове в книгата „Улица „Рокфелер“ е за прочутата древногръцка скулптора Венера Милоска. Освен за перипетиите от откриването ѝ през 1820 г., бунта на пристанището на о. Милос и пренасянето ѝ до Лувъра във Франция, Диана Игнатова представя интересна трактовка по темата
„Какво е държала в ръцете си Венера Милоска?“.
Герои в тази книга са още художника керамик Васил Иваноф, първият директор на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – проф. Тодор Боров, писателят Александър Дюма-баща, президентът на Франция от 70-те години на ХХ век Валери Жискар д’Естен, Пол Гоген и съдържателката на пивница Пулдю – Мари, която от бедна перачка на бельо стига до притежателка на едни от най-скъпите картини в света; мадам Барб-Никол Клико-Понсарден, чието име свързваме с легендарното шампанско Le Veuve Cliquot от областта Шампан, и други.
Един от първите читатели на сборника с истории за хора, събития и места „Улица „Рокфелер“ е журналистът Георги Милков.
Ето неговите впечатления:
„Една красива ръка се протегна през мъглата на този късен следобед… Женски глас прошепна: „Сир, нося картите. Искахте да ви гледам.“
Има такъв мотив, втъкан някъде по средата на книгата. Съвсем бегъл момент е. Сякаш примигване на съзнанието, предало се в плен на омагьосващия калейдоскоп от истории за хора, места и събития. А те следват по страниците като интригуващи символи от колода магически карти, на които са изобразени атласки лъвове, любовни парфюми, револвери на ревността и съдбовни сребърни гривни, извадени от морските дълбини, за да донесат най-неочаквано отговори, смятани за безвъзвратно изгубени. Гласът, който ни шепти, за да разберем подредбата и значението на всичко това, е на авторката. Нейна е и тази изящна ръка, която се протяга през мъглата на онзи късен следобед. Подава се иззад дебелите завеси, изтъкани от минало и легенди, за да ни преведе зад кулисите на историята и да ни настани на първия ред, откъдето не само да наблюдаваме възхитителната възстановка, но и да я съпреживеем, все едно и ние самите сме участници в това вълнуващо случило се.“
А ето е и какво споделя самата Диана Игнатова:
„Имам бележник със сини корици. Много е стар и не помня откога си записвам в него разни неща, като например „двата лъва – Мароко“ или „кралица Виктория – парфюм“, или „пистолет – Пол Верлен“, или „улица Рокфелер – Петрич“, „гривна – Сент-Екзюпери“, „Венера Милоска – ръце“. За да ги включа в синьото тефтерче и да знам, дори след години, за какво е ставало дума, то историята им е била силно интригуваща и съвсем различна от обичайното. Който и да отвори бележника, не би могъл да се ориентира в привидното безсмислие и да разбере за какво става дума.
Преди повече от пет години намерих достатъчно основания да започна да работя по тези истории.
Така стигнах до двадесет и трето число от поредицата разкази.
Приятно четене!“
0 Коментара