Погледнете се добре в огледалото. Под възхитителната ви външност кипи една скрита вселена от взаимосвързани механизми. Те включват авангардна носеща конструкция от синхронизирани кости, мрежа от жилести мускули, значителна доза специализирана течност и колектив от вътрешни органи, пухтящи в мрака, за да поддържат живота ви. Тънък лист от високотехнологичен сензорен материал, който ние наричаме кожа, покрива равномерно механизмите ви в една приятна опаковка.
А после идва мозъкът ви. Около хиляда и триста грама от най-сложния материал, който сме открили във вселената. Това е центърът за управление, който движи всички операции, събирайки сведения през малките портали в бронирания бункер на черепа.
Мозъкът ви е изграден от клетки, наречени неврони, и глия – стотици милиарди клетки. Всяка една от тях е сложна като град. И всяка съдържа целия човешки геном и поддържа в обращение милиарди молекули в заплетена икономика. Всяка клетка изпраща електрически импулси към други клетки – до стотици пъти в секунда. Ако представите всеки един от тези трилиони и трилиони импулси в мозъка ви само с по един фотон светлина, общото им излъчване ще бъде ослепително.
Клетките са свързани една с друга в мрежа с толкова зашеметяваща сложност, че пред нея човешкият език се изчерпва и се налага да се ползват нови видове математика. Типичният неврон образува около десет хиляди връзки към съседни неврони. При милиарди неврони това означава, че само в един-единствен кубичен сантиметър мозъчна тъкан има толкова много връзки, колкото са звездите в Млечния път.
Този хиляда и триста грамов орган в черепа ви – с неговата розова желеобразна консистенция – е екзотичен вид изчислителен материал. Той е съставен от миниатюризирани самоконфигуриращи се части и далеч надхвърля всичко, което сме мечтали да създадем. Така че ако някога се почувствате унил или невзрачен, горе главата – вие сте най-динамичното, най-блестящото нещо на планетата.
Нашата история е невероятна. Доколкото ни е известно, ние сме единствената система на планетата, която е толкова сложна, че се е хвърлила стремително в играта по разгадаването на собствения си програмен език. Представете си настолният ви компютър да започне да контролира собствените си периферни устройства, да сваля капака си и да насочва уебкамерите си към собствените си схеми. Това сме ние.
А онова, което сме открили, надничайки в черепа, се нарежда сред най-значимите интелектуални постижения на нашия вид – осъзнаването, че безбройните страни на поведението, мислите и опита ни са неразривно свързани с една грамадна, влажна, химично-електрическа мрежа, наречена нервна система. Тази машинария ни е напълно чужда и все пак по някакъв начин тя е нас.
Естествено е да смятаме, че всички наши мисли, действия и усещания се случват под внимателния контрол на съзнанието ни. Но възможно ли е собственият ни мозък да крие от нас изненадващи тайни и да работи „Инкогнито“?
Световноизвестният невроучен и популяризатор на науката Дейвид Игълман се впуска в шеметно пътешествие из дълбините на човешкото подсъзнание и неговите неподозирани мистерии в най-популярната си книга – „Инкогнито. Тайният живот на мозъка“. Следвайки успеха на „Мозъкът. Това си ти“, „Жива мрежа“ и „Сума“, това забележително издание отново излиза на българския пазар в нов превод от Елена Филипова (ИК „Сиела“).
Облягайки се на дългогодишните си проучвания и смайващи изследвания в сферата на невронауката, Игълман разглежда удивителния факт, че човешкият мозък ръководи своя собствена мащабна програма, до която нашето съзнание почти няма достъп.
Представена през призмата на интригуващи въпроси, които засягат мозъчните травми, връзките, наркотиците, красотата, изневярата, синестезията, закона, изкуствения интелект, визуалните илюзии, „Инкогнито“ изследва в дълбочина необятния свят, който се крие под повърхността на собственото ни Аз.
Свят, изграден от безброй невронни мрежи, които постоянно се борят помежду си и, без дори да го осъзнаваме, влияят на нещата, които ни привличат, на начина, по който действаме, и на мислите, които имаме.
Защо кракът ни може да се придвижи до педала на спирачката, още преди да осъзнаем опасността пред нас? Защо ни е трудно да пазим тайни? Защо, независимо от това къде може да е насочено вниманието ни, винаги можем да чуем, когато името ни се споменава в разговор? Защо човек се ядосва на себе си? Защо намираме някои хора за по-привлекателни от други?
Революционен в своите идеи, Дейвид Игълман поставя под съмнение всяко едно решение, което мислим, че взимаме съзнателно. С помощта на примери от поп културата, литературни препратки и исторически факти, ученият обяснява как опознаването на несъзнателните части на мозъка ни може да ни помогне да разберем повече за природата на времето, реалността, религията и престъпленията.
Написана по достъпен, увлекателен и провокиращ мисленето начин, „Инкогнито“ е книга, която ще ви накара да погледнете на себе си – и на света – с други очи.
0 Коментара